Гравьор на сънища

by Александър Секулов

Гравьор на сънища e роман в три части, които за първи път се издават заедно – Колекционер на любовни изречения, Малката светица и портокалите и Последната рота на капитан Кок.
Книгата разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена.
Всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват докрай; където истината има хиляди лица и всяко едно би могло да бъде както фалшиво, така и неустоимо вълнуващо, а щом е неустоимо и вълнуващо, то истината за него няма абсолютно никакво значение не само сега, но и никога, до самия свършек на дните, нещата и историите.

Genres: Bulgarian Literature

344 pages, Paperback

First published May 21, 2013

About the author

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).

Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).

За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).

По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.

Reviews

[Alexander Krastev · Rating 5 out of 5]

Цялото ревю е тук
„Гравьор на сънища” е трудна за четене книга, ако решиш да го правиш линейно, по нормалния начин. По този път всеки опит да се анализира подробно би бил адски мъчен и може би грешен. Затова реших да я чета като поезия - на усещания, с всички сетива, не на 100% с очите. Прелиташ през страниците, търсейки само връзките между изреченията и внушенията, после се връщаш страница-две назад, за да прочетеш същото нещо по съвсем различен начин. И така се рееш близо 350 страници през екзотичната карта на гравиращия сънища...
Цялото ревю е тук

[Христо Блажев · Rating 5 out of 5]

Гравьор на сънища, предач на облачни мечти, любовта като несподелено щастие: http://knigolandia.info/book-review/g...
“Гравьор на сънища” е леко приплъзваща се встрани от реалността книга – точно толкова, колкото да я покаже по красив и неочакван начин, без да изпада в абсурда. Александър Секулов е като стихия, която е сбирала хилядолетия споделени любови и безнадеждни драми, смесени в едно бляскаво и ненаситно хедонистично наслаждение от думите. Стилът в тази книга е езикът на насладата, на страстта и съвършената еманация на човешкото, докоснало се до висините на любовта – тази, която се е случила, но не се е застояла толкова, че амброзията й да се вкисне. Още повече че дори не е нужно любовта да е свещено споделена, а с жените, описани в книгата, това е и невъзможно. Те са твърде истински, за да принадлежат някому. Светът не би оцелял с повече от няколко такива на поколение.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/g...

[Svetos · Rating 1 out of 5]

разсипия на хартия. роман за увиване на салам. много думи - никакъв смисъл...станишев на прозата. единственото хубаво нещо са твърдите корици, с които можеш да подпреш пералнята. на такава псевдоинтелектуална повърня не бях попадал. нелеп опит за елитарно изкуство, облечен в сложна посредственост. 18лв. на вятъра трябва да му е заглавието.

[Nina · Rating 5 out of 5]

Това е една галерия с вселенски размери, обсипана с картини, рисуващи неуловимия образ на невъзможната любов. Дъхави, с аромат на лимонови кори, разбира се. Думите са изящни, както е казано в самото описание...защото успяват през сетивата за виждане да докоснат всички други, да ги населят с аромати, със звуци, с вкуса на опиянението и болката. И това докосване е ефирно, едва доловимо, така че да произведе обратнопропорционално възприятие в душата.
Няколко неща ще трябва да направя оттук насетне. Едното е да прочета 'Закуска в "Тифани"' на Капоти. После ще трябва да чакам да се появи този, на когото да я подаря. Другите ще оставя за споделяне с тези, които ще срещна по пътя в правене на същото.
Грешите, дълбоко убедена съм в механизма на Бронзовото дирижабълче с охлюви.

[Victoria Marinova · Rating 5 out of 5]

„Гравьор на сънища“ на Александър Секулов е книга за емоционални мазохисти, пътешественици в пряк и преносен смисъл, хора, които обичат да обичат, донякъде егоцентрици, мечтатели, намиращи в облаците повече утеха, отколкото на земята. „Гравьор на сънища“ е един от най-хубавите книжни подаръци, които съм получавала, и вероятно един от най-красивите такива, които бих подарила...

Цялото ревю тук: http://azcheta.com/gravyor-na-sanisht...

[Vassilena · Rating 4 out of 5]

Четете без да мислите - защото красотата от потока на думите е по-голяма от смисъла. Чудесен автор, чудесен завършек на годината.

[Petar · Rating 1 out of 5]

Нямам нито време, нито нерви да я дочета. Една звезда и "в коша".

[Emil Gotsev · Rating 5 out of 5]

Казват, че има книги, които те намират в подходящия момент. Сега, когато прелистих и последната страница на „Гравьор на сънища“, ми се струва, че всеки момент от живота ми на възрастен досега щеше да е най-подходящият за нея.

Това не е роман, който просто се завършва и толкоз. Историите и героите в него, ненатрапчивата им магичност, начинът, по който са преплетени, стилът, с който са написани, при всеки прочит носят по нещо ново. (Казвам го, защото докато го четях, често се връщах назад, за да препрочитам.) В този смисъл той е и чудесна метафора за централната си тема – любовта в нейната вечна незавършеност. Сред редовете му не съществуват понятията за щастлива и нещастна любов. Всяка любов е щастлива, мъката след раздялата е вдъхновяваща благодат, а краят не бива да бъде обясняван, защото единствено може да нанесе обида на преживяното от двама души.

Чете се първо със сърцето, пък после може да включите и ума.

[Ангелина · Rating 2 out of 5]

За първи път пиша коментар на книга и за съжаление, ще е негативен. Обожавам предишните две книги на Секулов и ги намирам за изключителни. Рядко съм чела книга с такова удоволствие. Четох я по малко - по фрагмент, по два, за да мога да им се насладя по-дълго и с нетърпение си купих третата книга, за да се завърши най-накрая историята.
И за мое огромно съжаление, третата част ме разочарова. Толкова малко истории и на тази цена, абсурдно е. Разбирам, че няма как да се издаде само третата част, но на мен този начин да ми измъкнат още 15-18 лв, ми се стори доста подъл. Както и да е, ще си я наредя до другите две книги, за да ми краси полицата :)

[Radostina · Rating 5 out of 5]

А бялото? Защо няма епитет, който да описва благородството и аристократизма на белия цвят, след като има кралско синьо и императорско червено? Трябва да има и ще бъде „царско бяло” за онзи нюанс, който е недостижим, красив, горд, изтънчен, силен. Бялото на страниците на „Гравьор на сънища” на Александър Секулов, една книга, която е като скъпоценен камък в короната на царя; като изящно бижу в своя елегантен хартиен обков. Но колкото и да е възхитителна опаковката и колкото тя да грабва окото, съдържанието е това, което окончателно пленява сърцето.
Дълго време не исках да пиша за „Гравьор на сънища” на Секулов. Замисляли ли сте се, че понякога казваме „хващам книгата” и влагаме онзи смисъл, с който казваме и „хващам гората”? Потъваме и в двете; разпиляваме се по страници и клисури; в тях срещаме великолепие и вкусваме бури; изгубваме се и почти се давим; оказваме се на места, които са толкова красиви, че никога не се връщаме изцяло от тях, а оставаме завинаги малко като ранени, след като си тръгнем; но въпреки всичко, трябва да навлезем, защото пътуването си струва всичко останало!
Това е книга, която спасява от самотата, от рутината, от обикновеността на сивия ден. Която отваря пред теб толкова широко хоризонта на свободата, че се чувстваш изгубен и уплашен в тази огромна територия, която авторът ти е дал. Защото в нея той реди прастари сказания за копнежи и любови, които усещаш като твърде големи, изгарящи и ярки, за да оцелеят и от това боли. Защото този един цял голям свят, който ти е оставен е твърде малък без голямата любов - чакаща, съществуваща някъде там. Секулов е от тези велики писатели, достатъчно високи, за да виждат от днес в утрешните ни сънища. Но той не ги гравира в нас, той ни омагьосва с тях. Той е водачът ни през онзи лабиринт от портокалови дръвчета, по корите на които са написани имената на онези, които сме обичали и споменът за които трябва да докосваме само със затворени очи. В древни времена хората са знаели, че за да извикаш сянка от света на мъртвите трябва да я напоиш със собствената си кръв; Секулов знае, че за да разбереш сенките, скитащи из неговите страници трябва да ги изстрадаш в собственото си сърце. Вътре са жените, които плащат с остатъка от дните си познанието за един мъж и тези, които търпят само необикновения, който би съумял да ги обича и да ги напусне; които са героини в сребърни приказки и които знаят, че пишат по гърбовете на мъжете историята на света. Там са мъжете, които имат поглед със силата на вятър или таланта да отливат дъха, които оставят на латински бележки до любимата и които си тръгват, защото само така могат да са сигурни, че няма да има време, в което да не са заедно; мъже, които хранят скорците със солта в своите сълзи и мъже, които в крайна сметка стават от леглото на една жена и отплават, чувайки повика на солта в морето, която говори на солта в тяхната кръв.
Това е книга, в която лежат онези думи, които никога не успяваме да кажем на човека, когото обичаме. Завинаги непроизнесени от нас, завинаги написани от него.
Омир и Пиндар наричат „симбола” парчетата от купата, която мъжът и жената чупели, когато той заминавал на война. При завръщането му, понякога години по-късно, двамата допирали тези парчета, напасвали ги едно към друго и само когато ръбовете им съвпадали започвали отново любовта и живота си.
„Гравьор на сънища” е пъзел от симболи, които героите губят, забравят, намират или пазят с надеждата един ден допирайки ги да съвпаднат. И които посвещават живота си на това.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Това ми е втори сблъсък със Секулов. "Господ слезе в Атина" беше Ентелектуален опит за роман, където авторът показваше стил и познания, но му се губеше основната идея - беше писан роман само заради романа.
Тук е друго. Книгата ме очарова в началото, видях нещо близко до Галин Никофоров (най-вече до Фотографът). Пламтящите книги са нещо невероятно. Но в един момент историите олекнаха, почна да се търси някакъв виц, а не толкова онова сюрреалистично описание. Книгата не е пипана от редактор или поне не от редактор, който е разбрал мисленето на Секулов. Затова е полетът на мисълта му е оставен да се рее свободно, което е довело да залитания.
Това всъщност не е и роман, абе не знам какво е. Това са наистина сънища. Сънища, който "Наско Х." мечтае да сънува.
П.С. Не съм спал тази нощ, котката ми не се върна и четох... Това е прекрасен роман за четене през нощта. Не го поглеждайте на разсъмване!

[Albena Georgieva · Rating 5 out of 5]

Прочетох с голямо удоволствие тази сюреалистична, поетична, красива и повече от изключителна книга.
Четейки, исках да запомня всичко, искам да имам талант да рисувам и рисувам образите от историята.
Толкова много любов, от най-чист вид :)
Книга, която ще препрочитам и подарявам с удоволствие.

"Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва да започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш, все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него......"

"Историята винаги има име, докато името невинаги има история, припомняше си често Тита, когато от пъстрата шумотевица на бара се отделяше смътно познато лице и се понасяше към нея с подозрително разтегната усмивка. В такива моменти Тита оценяваше по достойнство нуждата и ролята на хубавите разделители за страници, които бе срещала из книжарниците по света."

"Дали ще те напуснат, или ти ще напуснеш любимия, е обидна за интелекта дилема...... доста по-любопитно е в какви земи се озоваваш след края на любовта...."

"Тогава длето от въздух изписва върху каменните страници стихове на съвършено непознати поети; те указват пътя, който ти предстои, и най-вече липсата на какъвто и да е смисъл в него."

"...защото любовта не иска докозателства, защото любовта е само възможност да го опишеш: без нелепо очакване за бъдеще."

Очарована и възхитена.

[Manuela Ruseva · Rating 3 out of 5]

Още прелиствайки първите 20-тина страници на триизданието, в устата ми вече имаше вкус на Маркес, гурме-вкуса на магически свят, от който сама трябва да си съграждам реалността. С приключване на книгата обаче от това усещане ми беше останала само разбърканата хронология и нуждата да съм си водела бележки докато чета. Вярвам, че А.С. е трябвало да напише книгата си точно така, нито една измишльотина по-малко, и че точно тази му нужда да се опита да обясни човешките смисли и любовности (в уклончиво време) не може да я направи по-малко абстрактна и по-малко трудна за четене, камо ли за възприемане. Няма да си позволя да догатвам дали 'хвърчащи-разни-човешки' послания се предават по-лесно в реалистични жанрове, познати ни до болка и оттам лесни за смилани, или пък напротив, с изграждане на сладкодумен буквар, изтъкан от прилагателни, съществителни и наречия, които никога не бихме се осмелили да комбинираме в една мисъл. Е, А.С. се е осмелил, примайки с това и риска да остане я недоразбран, я само недочетен.

“Гравьор на сънища” е може би книга, която не е вашата книга, ако търсите общоизвестни истини, казани на простичък език. Може би не е вашата книга и ако се ядосвате, когато се споменат “океани от ром, джинджифил, стафиди и мед”, “дирижабъл от стъкло за сънуване” или “механизъм за празни мисли”... Но пък, ако искате да предизвикате въображението си и да се гмурнете в литературни дозички абсурдизъм, тогава сте на прав път. В целия му положително-изтъкан смисъл :)

[Rally · Rating 3 out of 5]

Странна книга. Много, много странна.

Пътешественикът Наско Х., който живее в къща на висок каменен хълм и прибира замръкнали самотни вятърчета, пуши с индианци дълъг спомен...
Банкерът събиращ изгубени и намерени из летищата на света часове м малки изящни стъкленици.
Фокусникът, който изчезва в празните ръкави на дрехата си.
Грейс Семич, която издирва историите за мъжа, когото напусна една сутрин в Амстердам.
И още герои, истории за прашинки, за облачета, за пророчества, за сянката на леопард и т.н. изписани върху пламтяща хартия, върху сребро и пчелен восък, глинени делви и ябълкова кора.

Затваряйки вратата на раздялата в студената сутрин, тя го лиши от божественото в него,
вдъхна му душа, направи го несъвършен и смъртен. В мигове на внезапна тишина чуваше гласа му да я вика по пустини, пътища, реки, празноти и посоки. Тогава тя затваряше очи и усещаше как стъпките му пробождат тъмната й възхитителна кожа, как се спуска по течението на вените, как оцелява в приливите на сърцето й, как се изгубва в лабиринта на сънищата, как припада без дъх в утробата й. А когато и последният му вик утихна във въздуха, тя тръгна, за да събере разпилените парчета

[Zan · Rating 5 out of 5]

От тази книга можеш да разбереш дали си в съзнание или в безсъзнание...дали докато четеш се качваш на кораб за околосветско пътешествие и не се връщаш никога вече и... че светлината е избор!А сега отивам да си облека роклята с макове, защото наистина имам такава!

[Viktoriya Kutsarova · Rating 5 out of 5]

Вълшебни истории, пренасят те в друг свят и те карат да се замечтаеш... Понякога носят носталги��, друг път разсмиват. Докосват и вълнуват по специален начин.

[Джорджия · Rating 2 out of 5]

Ами опитах, над 200 страници опитах и реших, че повече не мога. Не е моето. Има някаква магия в тази разхвърляност, но ми дотегна...

[Мартин Касабов]

Гравьор на безсмислици?

[Nadya Muzdrakova · Rating 5 out of 5]

Странна и страхотна книга. Чете се все едно сънуваш. Един път не стига!

[Iva · Rating 3 out of 5]

Тази книга е пиршество за сетивата и въображението. Разумът и очакванията за сюжетна линия, които обичайно храним към романите, нямат място тук. Ако се отпуснеш и просто потънеш в безкрайната върволица от образи, преплечени в ритмичен и приказен изказ, можеш да й се насладиш. Но като всяко пиршество, ако прекалиш, ще изпиташ умора и отегчение.

"Гравьор на сънища" е книга, която трябва да се приема на малки дози, когато имаш нужда фантазията ти да се рее, без наистина да се замисляш за каквото и да било.

[Vladimir · Rating 3 out of 5]

Красив, звучащ нежно и съвсем леко, език (красота, която в повечето случаи би се загубила, ако четящият реши да визуализира всяка картина, всяко изречение в книгата)
На моменти сюжетната линия се губи, ако е била въобще хваната
От малкото книги, които съм чел не за да проследя развитието на определени мисли или действие, а заради красотата на звученето, заради красотата на езика