"Скритият живот на една помакиня", "Рязаният поп" и "Братът" застрашават националната сигурност на България." Николай Хайтов
"Никой не може да докаже, че книгите не са порнография." Окръжен прокурор
"Защо казват, че прозата на Христо Стоянов е скандална? Стиховете му преди години също бяха скандални." Любомир Левчев
"Книгите на Христо Стоянов не са порнографски и не би трябвало да бъдат обект на разследване от прокуратурата, а предмет на литратурни спорове." Из тройна експертиза на специалисти от Института по литература към БАН
Христо Недков Стоянов е български писател и преводач, ползвал псевдонима Крис Стоун.
Роден е на 20 декември 1956 година в Габрово.
През 1969 година се преселва с майка си в Смолян. След завършване на ІХ клас с пълно отличие прекъсва училище и започва работа като тежко физически работник – докер, стомановар, вагрянкажия, леяр-формовчик, кранист. През това време се самообразова и впоследствие започва да превежда поезия от виетнамски, руски и сръбски езици.
Първата публикация е стихотворението „Литературно четене“ в списание „Пламък“ през 1976 година. След близо 11-годишно чакане през 1986 година в издателство „Народна младеж“ излиза дебютната му стихосбирка „Шепа живот“.
След 1989 година работи като журналист и писател на свободна практика. Издава още 6 стихосбирки – „Носталгия по варварите“, „Небесна каторга“, „Сатири-2“, „Сбогуване с пейзажа“, „Семейна тетрадка“. През 1992 година излиза и първият му роман „Невръстни старци“ под псевдонима Крис Стоун.
През 1999 година излиза „Скритият живот на една помакиня“, заради която Прокуратурата на Република България образува следствено дело. Книгата се приема с небивал за тогава интерес от читателите, но разделя мненията на критиката за нея. Според корицата на 18-о издание на книгата вестник „24 часа“ го нарича „Българският Салман Рушди“[1]. Следват още няколко скандални романа, предизвикали широк отзвук в България: „Копелето – евангелие от Юда“, за която е отлъчен от църквата, „Другият В. Левский“, „Аз, доносчикът“, „Улица „Смърт“, „Разпад“. Емблематичен остава и мемоарният му роман в две части, направил до 2016 година 20 издания „До СтрасТбург и назад“ и „Глутница за единаци“...
Издадени са и негови книги с разкази и есета: „Разкази по България“, „Предупреждения по България“, „Протестните деца на България“, „България, писана с Бойко на шията“, „Сериозно за България“, „Ами това е“. Стихотворения от Христо Стоянов са преведени на английски, руски и унгарски езици.
Специално заради извънредно грубото отношение на така наречения „автор“ ще дам една звезда, без дори да съм чел този парцал. Не че не знам за какво става дума, но не може един драскач, пишещ неща, които обявява за „документални“ и „разтърсващи“, да си позволява такъв език спрямо хората, които разпространяват пасквила му електронно, хабейки ценно място на харддисковете си, което място може да бъде оползотворено с нещо значително в значително по-некафяв нюанс. Това е пълна простотия. „Ял съм бой в Смолян заради тази книга“… ми явно малко си ял, другарю графоман.
1.Работил съм в Доспатския регион 7 (седем) години. Там живеят предимно помаци. Някой от тях наричам мои приятели. Написаното не отговаря на истината - "Агресивен роман по действителни случаи" 2.Скучна не можах да я дочета Не заслужава и единица, но няма по ниска оценка.
Случайно попаднала при мен книга, която не препоръчвам на никого, защото авторът така я е написал, че предизвиква с нея само най-низките човешки емоции и най-вече отвращение. Това е гавра с читателя и неговата интелигентност. Не разбирам защо е написана така, че да акцентира върху извращенията. Имах усещането, че авторът изпитва перверзно удоволствие от това да причинява най-гадните неща на героите си. Книгата била по истински случаи, но описанията не акцентират върху драмата и фокусът е изместен от проблема. Освен това насажда език на омразата чрез противопоставянията между помаци и българи. Книгата е напълно безнадеждна, в нея всичко е мрак, а децата са малтретирани, което само доказва, че е безсмислена. И накрая, не мисля, че целта оправдава средствата и и че е нормално, служейки си с пошли сцени, да покажеш социалните проблеми в малцинствата.
“Скритият живот на една помакиня” е разочарование от първата до последната страница. Книгата е вулгарна до степен на отблъскване. Не бих я препоръчала на никого.