What do you think?
Rate this book
Избрани творби в три тома: Том 2
Изданието включва:
* „Отсам Рая“
* Новели
и
* „Великият Гетсби“
* „Отсам Рая“
* Новели
и
* „Великият Гетсби“
- GenresClassics
560 pages, Hardcover
First published January 1, 1986
3 people are currently reading
32 people want to read
About the author
F. Scott Fitzgerald
2,099 books25.6k followersFrancis Scott Key Fitzgerald, widely known simply as Scott Fitzgerald, was an American novelist, essayist, and short story writer. He is best known for his novels depicting the flamboyance and excess of the Jazz Age, a term he popularized in his short story collection Tales of the Jazz Age. During his lifetime, he published four novels, four story collections, and 164 short stories. Although he achieved temporary popular success and fortune in the 1920s, Fitzgerald received critical acclaim only after his death and is now widely regarded as one of the greatest American writers of the 20th century.
Born into a middle-class family in Saint Paul, Minnesota, Fitzgerald was raised primarily in New York state. He attended Princeton University where he befriended future literary critic Edmund Wilson. Owing to a failed romantic relationship with Chicago socialite Ginevra King, he dropped out in 1917 to join the United States Army during World War I. While stationed in Alabama, he met Zelda Sayre, a Southern debutante who belonged to Montgomery's exclusive country-club set. Although she initially rejected Fitzgerald's marriage proposal due to his lack of financial prospects, Zelda agreed to marry him after he published the commercially successful This Side of Paradise (1920). The novel became a cultural sensation and cemented his reputation as one of the eminent writers of the decade.
His second novel, The Beautiful and Damned (1922), propelled him further into the cultural elite. To maintain his affluent lifestyle, he wrote numerous stories for popular magazines such as The Saturday Evening Post, Collier's Weekly, and Esquire. During this period, Fitzgerald frequented Europe, where he befriended modernist writers and artists of the "Lost Generation" expatriate community, including Ernest Hemingway. His third novel, The Great Gatsby (1925), received generally favorable reviews but was a commercial failure, selling fewer than 23,000 copies in its first year. Despite its lackluster debut, The Great Gatsby is now hailed by some literary critics as the "Great American Novel". Following the deterioration of his wife's mental health and her placement in a mental institute for schizophrenia, Fitzgerald completed his final novel, Tender Is the Night (1934).
Struggling financially because of the declining popularity of his works during the Great Depression, Fitzgerald moved to Hollywood, where he embarked upon an unsuccessful career as a screenwriter. While living in Hollywood, he cohabited with columnist Sheilah Graham, his final companion before his death. After a long struggle with alcoholism, he attained sobriety only to die of a heart attack in 1940, at 44. His friend Edmund Wilson edited and published an unfinished fifth novel, The Last Tycoon (1941), after Fitzgerald's death. In 1993, a new edition was published as The Love of the Last Tycoon, edited by Matthew J. Bruccoli.
Born into a middle-class family in Saint Paul, Minnesota, Fitzgerald was raised primarily in New York state. He attended Princeton University where he befriended future literary critic Edmund Wilson. Owing to a failed romantic relationship with Chicago socialite Ginevra King, he dropped out in 1917 to join the United States Army during World War I. While stationed in Alabama, he met Zelda Sayre, a Southern debutante who belonged to Montgomery's exclusive country-club set. Although she initially rejected Fitzgerald's marriage proposal due to his lack of financial prospects, Zelda agreed to marry him after he published the commercially successful This Side of Paradise (1920). The novel became a cultural sensation and cemented his reputation as one of the eminent writers of the decade.
His second novel, The Beautiful and Damned (1922), propelled him further into the cultural elite. To maintain his affluent lifestyle, he wrote numerous stories for popular magazines such as The Saturday Evening Post, Collier's Weekly, and Esquire. During this period, Fitzgerald frequented Europe, where he befriended modernist writers and artists of the "Lost Generation" expatriate community, including Ernest Hemingway. His third novel, The Great Gatsby (1925), received generally favorable reviews but was a commercial failure, selling fewer than 23,000 copies in its first year. Despite its lackluster debut, The Great Gatsby is now hailed by some literary critics as the "Great American Novel". Following the deterioration of his wife's mental health and her placement in a mental institute for schizophrenia, Fitzgerald completed his final novel, Tender Is the Night (1934).
Struggling financially because of the declining popularity of his works during the Great Depression, Fitzgerald moved to Hollywood, where he embarked upon an unsuccessful career as a screenwriter. While living in Hollywood, he cohabited with columnist Sheilah Graham, his final companion before his death. After a long struggle with alcoholism, he attained sobriety only to die of a heart attack in 1940, at 44. His friend Edmund Wilson edited and published an unfinished fifth novel, The Last Tycoon (1941), after Fitzgerald's death. In 1993, a new edition was published as The Love of the Last Tycoon, edited by Matthew J. Bruccoli.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
September 9, 2016
Съвсем накратко за произведенията от сборника~
"Отсам Рая" - приказката за едно надарено дете, израснало твърде бързо и също така малко себично. Носеше почерка на автора си, все пак е разказ за самия него. По някакъв начин е много лично произведение, пък макар и преработвано три пъти, поне според бележката в края на книгата. За мен краят пак си беше нечестен, което ме кара да му отнема една звездичка от резултата.
"Първи май" е новелата, която ми хареса най-малко може би от целия сборник. За мен стои незавършена и някак странно недобре съшита от две части. Краят ми беше абсолютно нелогичен... мога и да философствам върху него и да изведа причините, да, но първото ми впечатление ще си остане най-силно.
"Летният дворец" беше много красиво противопоставяне на зимата и лятото. Много рядко взимам страната на лятото, но Фицджералд успя да ме спечели за каузата поне с тази новела. Красив спомен за топлината, рязко различим от зимната строгост. Много вдъхновяваща история също така.
"Диамантът..." за мен беше нещо като опит на Фицджералд да напише фентъзи разказ xD И определено му се е получило. Сигурна съм на почти 100%, че историята е писана на базата на историите за Ел Дорадо, дори краят й беше аналогичен на "истинската" история. Красотата и съвършенството не могат завинаги да са в ръцете само на един човек...
"Великият Гетсби" ме докосна повече с екранизацията си от 2013-та година с крал Лео. В действителност филмът пресъздава всичко абсолютно точно, освен може би липсата на бащата на Гетсби. Дори диалозите са същите... И Том Бюканан го играе симпатичен мъж xD Една от основните причини да изпитвам симпатии към него. Но и по принцип ми е интересен като персонаж. Все още бълвам всякакви предложения защо му беше да праща Дейзи с Гетсби от Ню Йорк към вкъщи с оня "циркаджийски фургон"... Лично аз не го смятам за чак толкова глупав, колкото Ник се опитва да го изкара.
Очаквах и тук Дейзи да ме вбесява порядъчно, но всъщност ми стоеше особено безлична. Ядосах се на края, разбира се, но си се изненадах, че не събуди абсолютно никакви чувства в мен, както беше във филма (и ако Лана Дел Рей е писала "Young and Beautiful", за да бъде прикачена към образа на Дейзи - тя определено не заслужава тази красива песен >< Плюс това въпросите, които поражда въпросната песен, трябваше да ги задава Гетсби).
"Отсам Рая" - приказката за едно надарено дете, израснало твърде бързо и също така малко себично. Носеше почерка на автора си, все пак е разказ за самия него. По някакъв начин е много лично произведение, пък макар и преработвано три пъти, поне според бележката в края на книгата. За мен краят пак си беше нечестен, което ме кара да му отнема една звездичка от резултата.
"Първи май" е новелата, която ми хареса най-малко може би от целия сборник. За мен стои незавършена и някак странно недобре съшита от две части. Краят ми беше абсолютно нелогичен... мога и да философствам върху него и да изведа причините, да, но първото ми впечатление ще си остане най-силно.
"Летният дворец" беше много красиво противопоставяне на зимата и лятото. Много рядко взимам страната на лятото, но Фицджералд успя да ме спечели за каузата поне с тази новела. Красив спомен за топлината, рязко различим от зимната строгост. Много вдъхновяваща история също така.
"Диамантът..." за мен беше нещо като опит на Фицджералд да напише фентъзи разказ xD И определено му се е получило. Сигурна съм на почти 100%, че историята е писана на базата на историите за Ел Дорадо, дори краят й беше аналогичен на "истинската" история. Красотата и съвършенството не могат завинаги да са в ръцете само на един човек...
"Великият Гетсби" ме докосна повече с екранизацията си от 2013-та година с крал Лео. В действителност филмът пресъздава всичко абсолютно точно, освен може би липсата на бащата на Гетсби. Дори диалозите са същите... И Том Бюканан го играе симпатичен мъж xD Една от основните причини да изпитвам симпатии към него. Но и по принцип ми е интересен като персонаж. Все още бълвам всякакви предложения защо му беше да праща Дейзи с Гетсби от Ню Йорк към вкъщи с оня "циркаджийски фургон"... Лично аз не го смятам за чак толкова глупав, колкото Ник се опитва да го изкара.
Очаквах и тук Дейзи да ме вбесява порядъчно, но всъщност ми стоеше особено безлична. Ядосах се на края, разбира се, но си се изненадах, че не събуди абсолютно никакви чувства в мен, както беше във филма (и ако Лана Дел Рей е писала "Young and Beautiful", за да бъде прикачена към образа на Дейзи - тя определено не заслужава тази красива песен >< Плюс това въпросите, които поражда въпросната песен, трябваше да ги задава Гетсби).
February 7, 2014
В този сборник от произведения на Фицджералд се съдържа както най-великата му новела, така и най-слабата, примесени с други, не толкова впечатляващи творби, по мое мнение.
Ще ги коментирам не в порядъка в който са в книгата, а по собствено усмотрение.
За "Великият Гетсби" няма да пиша втори път - за мен това е доказателство, че авторът е имал талант да разказва истории, които събуждат чувства и остават с читателя.
"Отсам Рая" - ...как по-деликатно да подбера думите си...
Според увода, това е била първата му творба, частично автобиографична.Е, това смекчава донякъде разочарованието ми, но новелата беше просто...нищо.Чаках малкият, глезен Еймъри да порасне, само за да стане нещо неопределено, после внезапно да възмъжее, като в транзита от една възраст към друга, много детайли и описания които да ти помогнат да разбереш "какво по дяволите става?", бяха изпуснати; после Еймъри става политически (по-скоро болшевишки) настроен, влюбва се във възможно най-неподходящите момичета, получава нервен срив, намира любовта отново (с или без преструвки и мелодрами), пропада, само за да го намерим отново на пътя към Принстън - това убежище на спомените и душата му - колкото и смесени чувства да питае той към него. Също така, точно накрая се намираме затънали до кръста в размисли и страсти върху класовата система, войната, социализма, образованието и всякакви теории за структурата на американското общество.
История без особен замисъл и още повече, край. Една звезда.
"Първи май" леко ми напомняше на горната.Това, ако приемем, че Еймъри Блейн бе пропаднал и обеднял, както финансово, така и душевно и бе почнал "културно" да проси от приятели.Също една звезда.
"Леденият дворец" имаше голям потенциал да се превърне в интересна и може би граничеща с фантастичното история.Но и тук краят е бил ударен преди да можем да се гмурнем надълбоко в сюжета и преди самият Фицджералд да изчерпа идеята и да я опропасти.Все пак не е лоша. Три звезди.
И последната, която най-много ми хареса - "Диамантът, голям колкото "Риц" "
Ето този разказ си заслужаваше да изтърпя по-горните.Оригинална идея, прилича повече на съвременна приказка, но с нотки на жестокост, алчност и егоизъм (задължителен в творбите на автора). Преди да я прочета си мислех, че това е някаква метафора или хипербола...но не.Жалко само че не я е доразвил на 100%, според мен би могла да излезе чудесна книга. Четири звезди.
Като не смятам "Гетсби" към сборника, три звезди са напълно достатъчни.Подбраните творби не са нещо кой знае колко впечатляващо, но не са и лоши.
Сега вече издърпвам "Бенджамин Бътън" по-нагоре в списъка за четене и се надявам да не остана разочарована.
А колкото до автора - тези, които не са запознати със стила му на писане, ще са късметлии да попаднат първо на "Гетсби" или "Нежна е нощта" и да не останат отблъснати. Но тези, които вече са чели и добрите и лошите му произведения, винаги ще се чудят, дали следващата новела, следващият разказ който подхванат, няма да ги отегчи? Защото темата е неизменно за богатите и красивите (даже си мисля че Лана Дел Рей би паснала чудесно в епохата на Ф.Скот - и в този ред на мисли, "Young and beautiful" е като химн на по-голяма част от творчеството му). Поне с такива впечатления съм останала аз.
Ще ги коментирам не в порядъка в който са в книгата, а по собствено усмотрение.
За "Великият Гетсби" няма да пиша втори път - за мен това е доказателство, че авторът е имал талант да разказва истории, които събуждат чувства и остават с читателя.
"Отсам Рая" - ...как по-деликатно да подбера думите си...
Според увода, това е била първата му творба, частично автобиографична.Е, това смекчава донякъде разочарованието ми, но новелата беше просто...нищо.Чаках малкият, глезен Еймъри да порасне, само за да стане нещо неопределено, после внезапно да възмъжее, като в транзита от една възраст към друга, много детайли и описания които да ти помогнат да разбереш "какво по дяволите става?", бяха изпуснати; после Еймъри става политически (по-скоро болшевишки) настроен, влюбва се във възможно най-неподходящите момичета, получава нервен срив, намира любовта отново (с или без преструвки и мелодрами), пропада, само за да го намерим отново на пътя към Принстън - това убежище на спомените и душата му - колкото и смесени чувства да питае той към него. Също така, точно накрая се намираме затънали до кръста в размисли и страсти върху класовата система, войната, социализма, образованието и всякакви теории за структурата на американското общество.
История без особен замисъл и още повече, край. Една звезда.
"Първи май" леко ми напомняше на горната.Това, ако приемем, че Еймъри Блейн бе пропаднал и обеднял, както финансово, така и душевно и бе почнал "културно" да проси от приятели.Също една звезда.
"Леденият дворец" имаше голям потенциал да се превърне в интересна и може би граничеща с фантастичното история.Но и тук краят е бил ударен преди да можем да се гмурнем надълбоко в сюжета и преди самият Фицджералд да изчерпа идеята и да я опропасти.Все пак не е лоша. Три звезди.
И последната, която най-много ми хареса - "Диамантът, голям колкото "Риц" "
Ето този разказ си заслужаваше да изтърпя по-горните.Оригинална идея, прилича повече на съвременна приказка, но с нотки на жестокост, алчност и егоизъм (задължителен в творбите на автора). Преди да я прочета си мислех, че това е някаква метафора или хипербола...но не.Жалко само че не я е доразвил на 100%, според мен би могла да излезе чудесна книга. Четири звезди.
Като не смятам "Гетсби" към сборника, три звезди са напълно достатъчни.Подбраните творби не са нещо кой знае колко впечатляващо, но не са и лоши.
Сега вече издърпвам "Бенджамин Бътън" по-нагоре в списъка за четене и се надявам да не остана разочарована.
А колкото до автора - тези, които не са запознати със стила му на писане, ще са късметлии да попаднат първо на "Гетсби" или "Нежна е нощта" и да не останат отблъснати. Но тези, които вече са чели и добрите и лошите му произведения, винаги ще се чудят, дали следващата новела, следващият разказ който подхванат, няма да ги отегчи? Защото темата е неизменно за богатите и красивите (даже си мисля че Лана Дел Рей би паснала чудесно в епохата на Ф.Скот - и в този ред на мисли, "Young and beautiful" е като химн на по-голяма част от творчеството му). Поне с такива впечатления съм останала аз.
Read
September 25, 2019Фицджералд е влюбен едновременно в литературата, писането, самоанализът, жените, живота и ума си. Велико четиво, въпреки, че мен лично не ме вдъхнови.
April 9, 2024
Не ми беше лесно да завърша тази книга. Имам чувството, че всичко е започнато с голямо желание, което някъде по пътя замира, а финалът е насмотан, колкото да има такъв. Може би изключение е „Диамантът, голям колкото Риц“. „Отсам Рая“ - есеестичните размисли на автора, представени през погледа на неориентиран младеж, убеден, че е нещо повече от всички, просто защото... Знам, че в началото „Летния Дворец“ много ми хареса, но в момента откровено нямам представа как завършва. Радвам се, че я прочетох сега и няма опасност бъдещото ми аз да се мъчи с тази книга.
January 5, 2020
Брилянтен разказвач, първенец на времето си!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews