Незабравимият роман на писателя и сценариста Георги Мишев е отново на българския пазар. Хумор, живи художествени образи и ситуации, родени от реалния живот… Историята за чаровния инструктор по кормуване, който става център на женското внимание в малко градче, е повече от позната на поколения българи, благодарение на едноименния филм, с участието на Стефан Данаилов.
Единственото по-тъпо произведение от това е екранизацията. Причиних си ги едно след друго с надеждата да разбера какво е предизвикало хайпа по тази скучна история. Разбрах - липсата на елементарен вкус и дреботемие, което в последствие прераства в цяло културно течение, обославящо се на фундаменталните тематични елементи коли, жени и низки страсти. Течението, което постоянно мутира, но от което не можем да се отървем, се нарича чалга.
Написано типично по "нашенски" в разговорен стил и леки диалектни отклонения. Първоначално ми беше интересно, но малко след средата взех да губя нишката на взаимно-следствената връзка между всички персонажи. Станаха прекалено много и някакси кой, кого, какво взе да ми се губи от основния замисъл. Екранизирано като, че ли ми изглеждаше по-добре реализирано.
Възможно е оценката ми да се дължи на факта, че слушах аудиокнигата по време на работа и се наложи доста често да паузирам и пускам пак, но на мен ми беше доста трудно да проследя и запомня всички персонажи - кой кой е, кой с кого кога къде и т.н. Би ми било интересно сега да изгледам филма, тъй като не съм го гледала до сега.
Изненадващо добро четиво- закачливо, забавно, каращо те да се замислиш. Напълно изпълнява замисъла си, преплита няколко интересни сюжетни линии и нива на разказа.
Дами канят е истинска перла сред българските филми и литературни адаптации — изпълнен с чувство за хумор, социални наблюдения и онзи леко носталгичен тон, който те кара да се усмихваш и замисляш едновременно. Историята е проста, но остроумна, героите са живи и запомнящи се, а атмосферата — напоена с духа на едно различно време.