Захарий Стоянов. Опит за социобиография

by Владимир Свинтила

Захарий Стоянов продължава да бъде една загадка. Той продължава да буди нашето удивление, удивленията на поколенията. Не само с величествените свои "Записки" или с великолепната Ботева биография, но и със собствения свой живот. Защото знайно е, че от котленски овчар той се издига до председател на Народното събрание, и то в продължение горе долу на петнадесет години. Извървеният от него път в едно десетилетие е шеметен за нас. За този откъс от време Захарий Стоянов постига едно развитие, което иначе се постига в живота на три последователни поколения. Точно това му развитие е будило възторга на потомството и по необходимост е поставило питанията за това, как такова нещо е можело да бъде възможно.
Авторът на този труд се е опитал да отговори на поставения въпрос.


Предисловие от автора

187 pages, Paperback

First published September 1, 1996

About the author

Псевдоним на Владимир Георгиев Николов, писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.