Тъгите на България

by Ivan Vazov, Иван Вазов

Unknown Binding

First published January 1, 1877

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

На леди Странгфорд

„В тежки часове, несгодни
За народа ни злочест,
Пълна с чувства благородни —
Идеш ни на помощ днес.
Идеш да дадеш утеха
На разбитите сърца,
На тез що са голи — дреха,
— Хляб на гладните деца.
С милост нежна във сърцето,
С дума блага на уста,
Балсам да лейш навред, дето
Се намира жалостта.
Чест на тебе, леди славна!
Милозлива, кат жена,
Ти по доблест нямаш равна,
По сърдечна добрина.
Да, че сичко ти оттласна:
Блясък, мир, живот такъв,
И дойде в страна нещастна,
Пълна с плач и дим, и кръв!
И на тоя що се вайка,
И утеха се избра,
На сирачетата — майка,
На вдовиците — сестра.

На Странгфорда наш делото
Ти пригърна го с любов,
Ти обади ни се в злото,
Чу печалния ни зов.
И като почете строго
Паметта на твой съпруг,
Ти обикна йощ по-много
Тези, що любил он тук.
Леди, той беше наш бранител,
Стълп на наште правдини;
Ти си ангел утешител
В най-злочестите ни дни!

Гостенко! Бъди честита!
В теб сюрмаха тоя път
Има помощ и защита —
Ти доказа на светът,
Че във тоя век ужасни,
Век на подлост, злоба, срам,
Чувства светли и прекрасни
Греят йоще сам и там!
Че ак някой сълзи рони,
Има кой да ги суши,
Че ак има зли демони,
Бдят и ангелски души.

Следвай подвига си красни!
Ах, разливай милостта!
И на хиляди нещастни
Ти услаждай горестта!
Всички, що от мраз треперят,
Що гладуват, що търпат,
Ти направи да намерят
В тебе майка тоя път!
И във всички хижи скромни,
И под секи беден свод
Да се слави, да се помни
Вечно името Странгфорд!“