Гусла

by Ivan Vazov, Иван Вазов

„Гусла“ е стихосбирка на Иван Вазов, излязла през 1881 г. В тази стихосбирка са включени част от произведенията, които по-късно Вазов ще обедини в „Епопея на забравените“. Съдържа стихотворенията:

„На детето“
„Малини“
„Поет и вдъхновение“
„Старият книгопродавец“
„При гробът“
„Апатия“
„Злочеста“
„На Ком“
„Дай ръка!“
„Светете, тихи небеса...“
„Царят умря!“
„На бала“
„Среща“
„За любовта не говори...“
„Звукове“
„Гълъби“
„Дъхът на пролетта“
„Оставете ме да плача“
„Зимна вечер“
„Мила момне“
„Сантиментална разходка по Европа“
„Епитафия“
„Практически человек“
„Дипломираните“

Unknown Binding

First published January 1, 1881

About the author

Ivan Minchov Vazov was a Bulgarian poet, novelist and playwright, often referred to as "the Patriarch of Bulgarian literature". He was born in Sopot, a town in the Rose Valley of Bulgaria (then part of the Ottoman Empire). The works of Ivan Vazov reveal two historical epochs - the Bulgarian Renaissance and the Post-Liberation (from Ottoman Empire rule) epoch. Ivan Vazov holds the highest honorary title of the Bulgarian Academy of Sciences - Academician. He acted as Education and People Enlightenment Minister from September 7, 1897 until January 30th, 1899, representing the People's Party.

Vazov was probably heavily influenced by Botev, who was the ideological leader of the Bulgarian revolutionary movement. He started writing his famous poems with Botev and some other Bulgarian emigrants in Romania. In 1876 he published his first work, Priaporetz and Gusla, followed by "Bulgaria's Sorrows" in 1877.

Bulgaria regained its independence in 1878 as a result of the Russo-Turkish War and Vazov wrote the famous Epic of the Forgotten. He became the editor of the political reviews Science and Dawn. He was, however, forced into exile once again, this time to Odessa, because of the persecution of the russophile political faction. Returning to Bulgaria with the help of his mother Suba Vazova, he started teaching. Vazov's next stay was in Svishtov, where he became a civil servant.

n 1917 he was nominated for the Nobel Prize in literature

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Апатията

„Бъди герой пословичен и чуден,
разбивай спънките в живота труден,
от камък имай воля в тоя час,
от стомана обятията,
но тебе пак ще те разбий у нас
апатията.

Клюкарства подли, интриги покрити,
псувни, коварний шопот на глупците,
презирай ги: те немощни са змий,
не бой се от проклятията!
Но завистта с едно ще те убий:
с апатията!

Бъди велик ти гений на земята,
свят кат Христа, прав кат Сократа;
но да умреш не нужно е у нас
ни яд, нито разпятията:
по-зло оръжие стои в нашата власт:
апатията!“

[➹➷➹ · Rating 4 out of 5]

✒ "Содом, рай и пъкъл, и вертеп развратен,
за всичките впрочем магнит непонятен."