Като за начало, една звезда бонус за лайпцигското издателство FESTA, които на пук на всички разпространители и критици пускат екстремната си серия на немски език. У нас Само можем да точим лиги по такова смело отношение към сплетъра.
Това е сборник с разкази от Ричард Леймън преведени на немски. Понеже не можах да си намеря подобен на английски (въпреки че след като изревах, братчето ми Сибин Майналовски ми задръсти пощата с почти пълната библиография на Леймън, където има 2 сборника - Домо аригато, Сиби сан!) Писани са в период от десетина години - между средата на осемдесетте и средата на деведесетте и почти всички са в темата на заглавието - Kill for fun - което при чичо Дик води до мозъчни контузии.
Ще ги разгледам поотделно:
1. Triage/Triage - Ударно начало с една кратка повест, пир на безпредметния сплетърпънк. Шарън получава заплаха по телефона в края на работния си ден. Не го взима присърце за това, когато един непознат влиза в офиса и почва да гърми колежките ѝ в главите с пушка е доста изненадана. Все пак ще направи всичко възможно да оцелее.
Има една сцена, където Шарън е изнасилена с ръце, вързани за гушите на две нейни колежки с пръснати глави и върху трупа на шефа си, който има постмортална ерекция.... Леймън.
2. Der Greifer/TheGrab - Един типичен уестърн бар предлага безценно забавление. Срещу десет кинта можеш да се опиташ да измъкнеш пръстен с диамант от устата на труп. Ама май не е труп.
Кратко, гнусно и с изненадващ финал.
3. Herman/Herman - Единственото произведение, което бях чел.
Чарли е фантазьорка. На 14 още има измислен приятел с който кара колело тандем. Това привлича вниманието на двама квартални гамени, които решават да се позабавляват по леймъновски с Чарли.
Отново няма такъв психарски финал.
4. Eine gute Cigarre can man rauchen/A Good Cigar is a Smoke - Доста прилична битова кримка с очаквано/неочакван финал. Няма да я синтезирам, кратка и ударна е.
5. Ich bin kein Krimineller/I'm Not a Criminal - Семейна двойка минава няколко пъти покрай един и същи стопаджия, увесил въпросната табелка. Много ясно, че е престъпник... само дето си намира майстора/майсторите.
6. Oscars Vorsprechen/Oscars Audition - Още една доста добра кримка с елемент на отмъщение.
Един излязъл от затвора престъпник получава доста добра оферта. Само трябва да мине малък тест - да обере бакалия.
Тук Леймън си е поиграл с класическия ноарен изказ от първо лице. Получило му се е, макар на мен немския жаргон да ми дойдед доста изпотяващ.
7. Die gute Tat/The Good Deed - А, ето от къде е дошла идеята за края на романа "Острова"
Две момчета са тръгнали на пътешествие. Изненадващо, докато спират да пикат, намират момиче, затворено в клетка насред гората. Нормално е да помогнат. Нормално е за Леймън да разсъждават като нерези. В крайна сметка, е нормално доброто дело да бъде възнаградено.
8. Wunschknochen/Wishbone - Това си е класическа хорър история. Ама никога не съм намирал скелетите за плашещи, по-скоро останах в недоумение.
Диана никога не е очаквала меденият ѝ месец да протече с двадесеткилограма раница на гърба в 40 градусова жега. На всичко отгоре след сватбата Скот се държи като пълен смотаняк. А какъв е този скелет горе на дървото, точно до палатката им?
9. Das Aufräumkommando/Mop Up - Как да не го обичаш този език. Даже само тази повест да беше - пак щях да съм доволен. Ама зомбита + Леймън е няма такава комбинация.
Военно отделение, отговорно за почистването на заразен квартал, попада на оцеляла. Един по един войниците измират и само Майк може да спаси момичето, ако не е заразен самоя той, де.
Не бях изненадан, че леймъновите зомбаци приличат повече на психопатите от "Призрак на Марс" на Карпентър. Нито, че освен убийства и канибализъм имаме и много ръгясване.
10. Graces Rettung/Saving Grace - Между другото, Бътчър има разказ със същото име. Нямат допирни точки. Това е "Доброто дело" завъртяно на 180 градуса и без оцелели.
Две хлапета намират вързана жена, на път за плажа. Когато се опитват да и помогнат... не успяват.
11. Die Turmspringerin/The Diving GIrl - Много атмосферна чисто готическа история с камара еротика за украса.
Един писател наблюдава през прозореца си гмуркачка в един съседен двор. Когато момичето го забелязва и му отправя покана, той съвсем не се колебае.
12. Der Pelzmantel/The Fur Coat - Пълна Леймънщина.
Жанет обича хермелиновото си палто и не само, защото и е подарък от вече починалия съпруг. За нейна изненада светът се е променил за трите години, от както не го е обличала. Една вечер в театъра ще се превърне в екоекстремиостки кошмар с летален край.