Одобрено като учебно помагало от МОН. Съдържа анализ на пътеписите на А. Константинов от проф. Светлозар Игов, интерпретация от Радослав Радев, кратък животопис на А. Константинов, библиография.
Aleko Ivanitsov Konstantinov, also known as Shtastlivetsa ("The Lucky Guy") is best known for his feuilletons and as the creator of the character Bay Ganyo, one of the most popular characters in Bulgarian fiction.
Konstantinov, a cosmopolitan traveler, was the first Bulgarian to write about his visits to Western Europe and America. His visits to the World Exhibitions in Paris, Prague and Chicago provided Bulgarian readers, who had recently gained independence from nearly 500 years of Turkish Ottoman oppression, with a portrait of the developed world.
Hе was assassinated in 1897 near Radilovo while traveling to Peshtera, most likely by mistake with the target being his friend (a local politician), with whom he had just changed places.
Алеко е убит на 34 годишна възраст, а и като цяло е живял в бедност, но въпреки всичко е написал силни и вълнуващи пътеписи, както и положил основите на туризма у нас! Още в онези години на създаването на съвременни градове след Освобождението, а и донякъде времена на „криворазбрана цивилизация“, той осъзнава проблемите на градския начин на живот, както и това, че хората не бива да късаме връзката с природата!
„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града. “
Книгата съдържа информация ,която един тринадесет годишен, не може да разбере ... По простата причина,че се използват стари изрази и думи и самият начин на писане е много объркан... Не мисля че мога да го разбера колкото и пъти да го прочета.През по-голямата част от времето имах чувството, че нищо не ми влиза в главата.Трудно е за възприемане и определено не е моят тип жанр книга...😕
Пътеписа като пътепис го признавам. Представя един по-различен поглед на нещата. Четеш така както е било без излишните преувеличавания и окраски, които някои прибавят. ...но просто не харесвам пътеписи. Не успяваше така добре да задържи вниманието ми. Втори път чета пътеписите. Реших отново да им обърна внимание, тъй като първият ми прочит беше в гимназията и реших, че може би тогава не е бил моят момент. Но нищо не се е променило- просто сега оценям историческо-информативното и географско значение на книгата.
За мен това е най-добрата класическа българска книга, която някога съм чела. Талантът на Алеко е неизмерим и лично за мен се отличава от останалите български автори. Харесва ми автентичността и темите, които засяга. Голям талант с изключително дар слово.