What do you think?
Rate this book
Не беше тук и си отиде
Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в „Не беше тук и си отиде“ той разгръща смайващa палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение – всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане.
Сред тези страници има какво ли не – смях, тъга, щастие, има болка и сълзи , но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят какво искат от този озъбен живот – и се пресягат да си го вземат. Много от героите са успели наглед, но са загубили човешкото – и тръгват спешно да наваксват пропуснатото.
Умът не забравя, сърцето не прощава, всичко е винаги тук и сега, дори и привидно куп сезони да са се изтъркаляли. И си плащаш за всичко, плащаш скъпо и прекомерно много, защото животът е най-големият лихвар. И често осъзнаваш твърде късно, че той не е бил тук... и вече си е отишъл.
Сред тези страници има какво ли не – смях, тъга, щастие, има болка и сълзи , но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят какво искат от този озъбен живот – и се пресягат да си го вземат. Много от героите са успели наглед, но са загубили човешкото – и тръгват спешно да наваксват пропуснатото.
Умът не забравя, сърцето не прощава, всичко е винаги тук и сега, дори и привидно куп сезони да са се изтъркаляли. И си плащаш за всичко, плащаш скъпо и прекомерно много, защото животът е най-големият лихвар. И често осъзнаваш твърде късно, че той не е бил тук... и вече си е отишъл.
270 pages, Paperback
First published June 1, 2013
11 people are currently reading
358 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
November 9, 2025
Добър дебют на Георги Томов, повечето разкази прочетох с удоволствие.
Два или три не ми допаднаха, но като цяло стилът му е приятен, а историите - интересни. Има доста елегантни препратки и намигвания към познати ситуации.
Ще го чета отново с желание, видях, че е написал и роман.
Два или три не ми допаднаха, но като цяло стилът му е приятен, а историите - интересни. Има доста елегантни препратки и намигвания към познати ситуации.
Ще го чета отново с желание, видях, че е написал и роман.
January 12, 2014
Въпреки че (за кой ли път, вече сигурно омръзвам) разказите не с ами любимото четиво, тези са изненадващо добри. Не за български. Просто са добри. Разнообразни. Има забавни, има тъжни, има всякакви. Да си призная, някои ми се искаше да се поразвият в по-подробно, защото ми се струваше, че имат потенциал. В един-два дори геоите се повтарят, но не банално и натрапчиво. Примерно, Ванко Змея го знаехме, че обича и умее да рисува в един разказ, където не беше главно действащо лице,а само скициран, но в друг разказ стана главен герой...
Без да е уникален шедьовър (каквото и да означава това), книгата е чудесна, историите са различни и грабват.
С удоволствие бих чела още от този автор.
Без да е уникален шедьовър (каквото и да означава това), книгата е чудесна, историите са различни и грабват.
С удоволствие бих чела още от този автор.
September 4, 2014
Мина доста време откакто прочетох „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов … и не мога просто така да си „отида“, без да оставя коментар … след като съм била там.
Не бях “похващала” БГ автор може би от няколко месеца, когато се сблъсках челно с тези разкази. Нарочно не ги усвоих на екс, а си самоназначих компромисна доза от по два на ден.
Накратко: лечението върху моето лично отношението към БГ белетристиката от последните години се оказа успешно.
Силно ме впечатли похватът с отворено-загатнат финал, който всъщност ласкае читателя, спестявайки му престоялия дъх на готовата претоплено-сервирана развръзка, а го оставя развълнуван и взрян в последната написана точка с мисълта: „Егати …!“.
Разказите докосват, подбутват, натискат къде лекичко, къде изритващо в посока себеразмисъл, посграбчват те орангутански за душичката, по Пан-Шветлански за гърлото, по Бадирски за невръстно-задимения ароматен спомен… Благосклонно те отпускат за миг, за да се посмееш безгрижно по Дураселски, а в промеждутъка да си резервираш хотел в Априлци за другата седмица (но само, ако има басейн) …. И когато вече си добре джазиран с Перуански напеви, преял с медени Фиджи-та, понадишан с терпентиново-парфюмни изпарения, замаян и отровен с червени карамфили, нискодозова съпружеска ирония и висококонцентрирана бащина обич … Тогава се възправяш на вулканичната скална дъга на Санторини и сред ангелски пърхания изпращаш последния трепет на давещия се залез. И наистина вярваш – Господ те обича! …. Да, …
Така си беше.
Не бях “похващала” БГ автор може би от няколко месеца, когато се сблъсках челно с тези разкази. Нарочно не ги усвоих на екс, а си самоназначих компромисна доза от по два на ден.
Накратко: лечението върху моето лично отношението към БГ белетристиката от последните години се оказа успешно.
Силно ме впечатли похватът с отворено-загатнат финал, който всъщност ласкае читателя, спестявайки му престоялия дъх на готовата претоплено-сервирана развръзка, а го оставя развълнуван и взрян в последната написана точка с мисълта: „Егати …!“.
Разказите докосват, подбутват, натискат къде лекичко, къде изритващо в посока себеразмисъл, посграбчват те орангутански за душичката, по Пан-Шветлански за гърлото, по Бадирски за невръстно-задимения ароматен спомен… Благосклонно те отпускат за миг, за да се посмееш безгрижно по Дураселски, а в промеждутъка да си резервираш хотел в Априлци за другата седмица (но само, ако има басейн) …. И когато вече си добре джазиран с Перуански напеви, преял с медени Фиджи-та, понадишан с терпентиново-парфюмни изпарения, замаян и отровен с червени карамфили, нискодозова съпружеска ирония и висококонцентрирана бащина обич … Тогава се възправяш на вулканичната скална дъга на Санторини и сред ангелски пърхания изпращаш последния трепет на давещия се залез. И наистина вярваш – Господ те обича! …. Да, …
Така си беше.
June 14, 2013
“Не беше тук и си отиде” – силен, разтърсващ дебют на Георги Томов: http://knigolandia.info/book-review/n...
Разказите са подредени точно така, както ги исках – започват забавно с „Пан Шветлан”, първия разказ, който ми подсказа, че тая книга ще я има, после натежават с оформянето на този сложен образ, а натам има какво ли още не – неуморен хамстер, създаващ легенди, почивка – семейна война, магията на гръцките острови, циганина, с когото плашат децата, дребните и едрите лъжи, за забъркването с кофти хора и цената на изкуството, любовта в нета, загиваща на живо, червените карамфили за гроба на един пропилян курвенски живот по руски, хазарта и тръпката от него, защо Господ Господ обича обича невинните (удвояването е умишлено) и, разбира се, ангела, който не беше тук и си отиде…
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/n...
Разказите са подредени точно така, както ги исках – започват забавно с „Пан Шветлан”, първия разказ, който ми подсказа, че тая книга ще я има, после натежават с оформянето на този сложен образ, а натам има какво ли още не – неуморен хамстер, създаващ легенди, почивка – семейна война, магията на гръцките острови, циганина, с когото плашат децата, дребните и едрите лъжи, за забъркването с кофти хора и цената на изкуството, любовта в нета, загиваща на живо, червените карамфили за гроба на един пропилян курвенски живот по руски, хазарта и тръпката от него, защо Господ Господ обича обича невинните (удвояването е умишлено) и, разбира се, ангела, който не беше тук и си отиде…
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/n...
December 26, 2013
"Не беше тук и си отиде" ме впечатли още на първата ни среща. При първото й разлистване и след кратко зачитане в случайни абзаци бързо усетих онова чувство, което "пали", кара ръцете да треперят и се засилва с отлагането на потапянето в първия прочит.
Книгата се чете изключително бързо, а някои от разказите просто те карат да ги препрочиташ.
Това, което ме впечатли особено много, беше усещането, че сякаш чета разкази от различни автори. Толкова всеобхватни бяха сюжетите, героите, развръзките, дори и езикът!
Поздравления за наистина блестящия дебют на Георги Томов, както и за усета на Христо Блажев, който няма навика да му изневерява и се е превърнал в синоним за качество!
Единственото лошо в цялата картинка е, че...книгата свършва бързо. А след хубава книга, трябва да имаш късмета, за да попаднеш на още по-хубава (или поне толкова хубава) книга, за да избягаш от горчивия вкус в устата! :)
Книгата се чете изключително бързо, а някои от разказите просто те карат да ги препрочиташ.
Това, което ме впечатли особено много, беше усещането, че сякаш чета разкази от различни автори. Толкова всеобхватни бяха сюжетите, героите, развръзките, дори и езикът!
Поздравления за наистина блестящия дебют на Георги Томов, както и за усета на Христо Блажев, който няма навика да му изневерява и се е превърнал в синоним за качество!
Единственото лошо в цялата картинка е, че...книгата свършва бързо. А след хубава книга, трябва да имаш късмета, за да попаднеш на още по-хубава (или поне толкова хубава) книга, за да избягаш от горчивия вкус в устата! :)
August 27, 2014
Много добър стил. Изчистен и точен език. И интересни истории. Не съм фен на разказите, но тези препоръчвам.
August 15, 2014
Из тия разкази шета сюрия силни мъже със слаби ангели.
Две сериозни причини да не се сближим. ;)
Все пак ми харесаха:
- „Така си беше“ (човечен)
- „Априлци“ (смешен)
- „Не беше тук и си отиде“ (нежен)
- „Карък“ (печен)
- Angel for Man (верен – свалям шапка на автора за автобиографичния кураж )
Две сериозни причини да не се сближим. ;)
Все пак ми харесаха:
- „Така си беше“ (човечен)
- „Априлци“ (смешен)
- „Не беше тук и си отиде“ (нежен)
- „Карък“ (печен)
- Angel for Man (верен – свалям шапка на автора за автобиографичния кураж )
March 30, 2017
Не беше тук и си отиде: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
- Какво би направил ако имаш сто хиляди евро?
- За какво ще ги похарча ли?
- Да, за какво ще ги похарчиш?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя 10 книжарници. Много обичам да чета.
Този простичък цитат, съвсем нелогично появил се посредата на една болезнено позната по нашите ширини мутренска история, в едно БМВ на пътя между границата и Кюстендил, ме спечели на страната на Георги Томов. Дори и разказите му да не бяха добри, щях да му простя само заради тези думи. Но все пак, за дебют особено, разказите са доста, доста добри.
“Не беше тук и си отиде” е третата книга от поредицата “Гравитация” под ръководството на вече доста известния (моля, Ицо) сред четящите хора Христо Блажев. Ицо, който ми сподели днес, че гради книжна империя (на което аз не успях да не направя асоциацията с репликата от Breaking Bad: “I’m not in the money business, I’m in the empire business”), определено притежава усет за добрата литература. Особено когато се съсредоточава върху правилния брат.
Да, Георги Томов е брат на Петър Делчев, който нашумя доста с “Кастинг за месия”, книга, която така и не успя да ме грабне и аз доста сериозно оплюх точно тук. Не само фамилиите на двамата братя са различни – начинът им на писане и изразяване няма почти нищо общо. И след като съдя за Петър Делчев само по една книга, което не е много професионално, ще спра да говоря за него и ще се съсредоточа върху Георги Томов (за когото също ще съдя по една книга, но той има САМО една книга, така че съм извинена).
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
- Какво би направил ако имаш сто хиляди евро?
- За какво ще ги похарча ли?
- Да, за какво ще ги похарчиш?
- Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
- А с милион евро?
- Ще си отворя 10 книжарници. Много обичам да чета.
Този простичък цитат, съвсем нелогично появил се посредата на една болезнено позната по нашите ширини мутренска история, в едно БМВ на пътя между границата и Кюстендил, ме спечели на страната на Георги Томов. Дори и разказите му да не бяха добри, щях да му простя само заради тези думи. Но все пак, за дебют особено, разказите са доста, доста добри.
“Не беше тук и си отиде” е третата книга от поредицата “Гравитация” под ръководството на вече доста известния (моля, Ицо) сред четящите хора Христо Блажев. Ицо, който ми сподели днес, че гради книжна империя (на което аз не успях да не направя асоциацията с репликата от Breaking Bad: “I’m not in the money business, I’m in the empire business”), определено притежава усет за добрата литература. Особено когато се съсредоточава върху правилния брат.
Да, Георги Томов е брат на Петър Делчев, който нашумя доста с “Кастинг за месия”, книга, която така и не успя да ме грабне и аз доста сериозно оплюх точно тук. Не само фамилиите на двамата братя са различни – начинът им на писане и изразяване няма почти нищо общо. И след като съдя за Петър Делчев само по една книга, което не е много професионално, ще спра да говоря за него и ще се съсредоточа върху Георги Томов (за когото също ще съдя по една книга, но той има САМО една книга, така че съм извинена).
Прочети повече: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
July 15, 2015
Винаги има книги, за които сте чували, че са добри, но някак не стига времето за тях и все се случва по една или друга причина някоя друга да ги измести от reading list-а. Докато един ден книжната орисница не ви пресече пътищата отново и така, с лек упрек и размахващо се пръстче, тази невидима дама ви напомня, че вече е дошло време за въпросната книга.
Е, точно това се случи с мен и сборника с разкази „Не беше тук и си отиде“. Помня чудната корица, обагрена в любимото ми жълто, помня и ревюто на Габи, когато излезe на сайта преди цели две години. Ала авторът Георги Томов успя да се присламчи към нощното ми шкафче чак наскоро, при това с друга своя книга – романът „Докато дишам“. Именно след прочитането му се убедих, че трябва веднага да посегна и към разказите на Томов! Просто имах нужда спешно да взема още от дозата талант на този писател.
„Не беше тук и си отиде“ (изд. „Изток-Запад“) за мен е един от хубавите български сборници с разкази. Изумена съм как е възможно в една книга да бъдат събрани накуп толкова различни истории. На моменти се усъмних, че Томов е някакъв хамелеон – толкова добре запазва стила, но сменя цветовете на своите герои и съпътстващите ги житейски събития. Това е книга за хората, за съдбите им, за онези случайности, които почти никога не са просто случайности; за превратностите, които ни правят такива, каквито сме; за онези мигове, когато думите уж не са най-важното, но именно те са тези, които бъркат дълбоко в душата…
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/ne-beshe-tuk-i-si-...
Е, точно това се случи с мен и сборника с разкази „Не беше тук и си отиде“. Помня чудната корица, обагрена в любимото ми жълто, помня и ревюто на Габи, когато излезe на сайта преди цели две години. Ала авторът Георги Томов успя да се присламчи към нощното ми шкафче чак наскоро, при това с друга своя книга – романът „Докато дишам“. Именно след прочитането му се убедих, че трябва веднага да посегна и към разказите на Томов! Просто имах нужда спешно да взема още от дозата талант на този писател.
„Не беше тук и си отиде“ (изд. „Изток-Запад“) за мен е един от хубавите български сборници с разкази. Изумена съм как е възможно в една книга да бъдат събрани накуп толкова различни истории. На моменти се усъмних, че Томов е някакъв хамелеон – толкова добре запазва стила, но сменя цветовете на своите герои и съпътстващите ги житейски събития. Това е книга за хората, за съдбите им, за онези случайности, които почти никога не са просто случайности; за превратностите, които ни правят такива, каквито сме; за онези мигове, когато думите уж не са най-важното, но именно те са тези, които бъркат дълбоко в душата…
Още от ревюто- тук: http://azcheta.com/ne-beshe-tuk-i-si-...
April 1, 2016
Не че изпитвам остра нужда да обясня защо давам пет звезди, но все пак да се отчета. Първо, че разказът ми е любим жанр, второ, че перото на Георги Томов е прекрасно. Нямаше разказ, който да не прочетох с удоволствие, който да не ми хареса. Всеки беше ценен по своему и важен за целостта на книгата. А това - да харесам всеки разказ от сборник, без изключение, не ми се е случвало от доста време насам. И нормално, в най-пипкавия жанр. Но Г. Томов се е справил чудесно.
January 29, 2023
Има умение за писане тоя човек, може би дори талант, някои от историите му са увлекателни, други - без "Хамстер с дурасел" и "Априлци"; те са пълна простотия - повече от увлекателни. Житейската поза обаче, която изкристализира зад всичко, на мене ми идва в повече. Нали се сещате за оня малко зевзек, малко самохвалко, малко любезен лос, малко мачо, който сяда до вас в кръчмата и въпреки че не ви е неприятен, се чувствате като в капан, защото просто не млъква; след вица идва героична история, после някакво признание, стих... а и съвсем буквално ви е отрязал пътя с тялото си. Ами така се чувствах и аз с "Не беше тук и си отиде".
Впрочем не знам защо точно заглавието на тоя разказ е избрано за водещо за сборника. Любопитно е, но самият разказ за мене е от по-незапомнящите се и е някак твърде лиричен; липсват му палавите нотки, така характерни за повечето от останалите. Аз бих взела "Господ Господ те обича обича" - там има от всичко и заглавието е жестоко.
Други любими са ми "Лош" с неговия и нейния разказ, напомни ми за "Аферата"; "Фуджи" за измамността, но и утехата на житейските ни съжаления и ужасно бавният "Залез", в който се случва нищо и всичко едновременно. "Камъче в обувката" също е чудесен - как зад едно нищо и никакво, обикновена баналност в отношенията може да се крие най-страшното - нелюбов. Ужасно ми хареса и как героите и събитията се преляха между "Червени карамфили" и "Рускинята", самите разкази също са топ. "Бадири" създава страхотна атмосфера на детски ужас, а "Перуански джаз" - на ледена самота дори в най-горещата точка на свързване между двама души. "Саркис" е яко съспенс, "Терпентин" събира цяла история в монолог по телефона...
Изобщо, явно с повечето разкази съм си прекарала доста добре и може би твърде сурово съдя мъжкарското перчене и склонността историята все да се извърти към смешка, но има и друго. Откриващият разказ примерно, "Пан Шветлан Железния", за демоните на вината, щеше да ми хареса, ако виновният не беше изкаран някак си невинен - така просто няма драма, а и такъв морал е доста опростенчески. "Така си беше" също бие натам и изобщо всеки опит за някаква много мъдра, бащинска поука от историята дразни повече от сваляческите и шутовски номера и не на последно място - вреди на текста. Следващия параграф от "Саркис" примерно може да се изпише в слаб фейсбук пост, но няма място в никакъв вид художествено произведение:
"... питах се как така е в състояние да съчувства на тези, които се самоопределят като турци, след като именно от турци бяха пострадали собственият му род и етнос [арменският]? Как успява да загърби предразсъдъците и вековната омраза и да вижда мъката и неволите на хората, които се предполага да мрази? Тогава бях прекалено млад, за да мисля по тези въпроси, но след време често се сещах за Сарко и за този безценен урок по човечност."
Впрочем не знам защо точно заглавието на тоя разказ е избрано за водещо за сборника. Любопитно е, но самият разказ за мене е от по-незапомнящите се и е някак твърде лиричен; липсват му палавите нотки, така характерни за повечето от останалите. Аз бих взела "Господ Господ те обича обича" - там има от всичко и заглавието е жестоко.
Други любими са ми "Лош" с неговия и нейния разказ, напомни ми за "Аферата"; "Фуджи" за измамността, но и утехата на житейските ни съжаления и ужасно бавният "Залез", в който се случва нищо и всичко едновременно. "Камъче в обувката" също е чудесен - как зад едно нищо и никакво, обикновена баналност в отношенията може да се крие най-страшното - нелюбов. Ужасно ми хареса и как героите и събитията се преляха между "Червени карамфили" и "Рускинята", самите разкази също са топ. "Бадири" създава страхотна атмосфера на детски ужас, а "Перуански джаз" - на ледена самота дори в най-горещата точка на свързване между двама души. "Саркис" е яко съспенс, "Терпентин" събира цяла история в монолог по телефона...
Изобщо, явно с повечето разкази съм си прекарала доста добре и може би твърде сурово съдя мъжкарското перчене и склонността историята все да се извърти към смешка, но има и друго. Откриващият разказ примерно, "Пан Шветлан Железния", за демоните на вината, щеше да ми хареса, ако виновният не беше изкаран някак си невинен - така просто няма драма, а и такъв морал е доста опростенчески. "Така си беше" също бие натам и изобщо всеки опит за някаква много мъдра, бащинска поука от историята дразни повече от сваляческите и шутовски номера и не на последно място - вреди на текста. Следващия параграф от "Саркис" примерно може да се изпише в слаб фейсбук пост, но няма място в никакъв вид художествено произведение:
"... питах се как така е в състояние да съчувства на тези, които се самоопределят като турци, след като именно от турци бяха пострадали собственият му род и етнос [арменският]? Как успява да загърби предразсъдъците и вековната омраза и да вижда мъката и неволите на хората, които се предполага да мрази? Тогава бях прекалено млад, за да мисля по тези въпроси, но след време често се сещах за Сарко и за този безценен урок по човечност."
April 4, 2015
Смел сборник с разкази, със заявка за високо качество на стил, повествование, съдържание. За съжаление не се оправдава напълно. Като изключим няколкото наистина човешки, вълнуващи истории, най-вече около конфликтни моменти из тоталитарните времена, случките са умело разказани, но с употреба на много разговорен, жаргонен език, преизпълнени с често пъти самоцелно търсен хумор, секс, алкохол и обиграни сценарии от долните етажи на подсъзнанието. Чете се лесно, но на мен по средата започна да ми идва в повече вечното всезнайство и отракаността на поредния наратор, все някой оправен пич или пичка, дори когато околните са го определили като уж „леко смотан“, и без време зарязах книжлето...
August 2, 2014
Интересен стил, умее да разказва. Допадна ми свързването на събитията в отделните истории. На „Априлци“ се смях с глас :) В някои разкази отклоненията към сексуални теми ми дойдоха в повече, затова давам три звезди.
January 28, 2014
Когато отвориш тази книга и започнеш да четеш ще изпиташ любопитство. Защото всеки от разказите те грабва и те увлича до края. Няма мелодрама, а истински истории и много горчив привкус. Всички знаем, че не е лесно да си жив. В един момент се оплиташ в бодлива тел, която разранява ръцете и краката ти, а в следващия невидими ангелски криле ще ти покажат правилния път.
Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.
А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие.
Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.
От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.
"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"
"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"
"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез
Авторът има невероятен усет за разгръщане на историята. Наглед малки детайли и отклонения от основното действие, накрая оформят цялата картина. Всеки от разказите се развиваше като филмов сюжет в главата ми. Героите са изключително реални и придават усещане за достоверност, което винаги е в плюс.
А самите разкази, колкото и да са различни се обобщават под една обща тема - животът. Смешен и забавен, така както ти се хили, може да ти забие и един шамар, за разнообразие.
Колкото и да си мислим, че знаем за света и хората, двойно повече са тайните, които крием заключени зад вратите си.
От година не бях чела българска проза и съм радостна, че срещнах познато звучащи имена и обстановка. Книгата си заслужава след като те кара да се замислиш. Хареса ми.
"А лъжата всъщност е свързана с доверието - не можеш да излъжеш човек, който ти няма доверие." ~ из "Така си беше"
"На млади години човек обича точно както и мрази - с хъс, на живот и смърт. С времето разбира, че животът не е черно и бяло, животът е милиони нюанси сиво, а този цвят, толкова подценяван, носи мекота, дълбочина и постоянство." ~ из "Залез"
"На младини чувствата към човека до теб се базират на очакванията, а в зряла възраст - на общите спомени." ~ из "Залез
March 14, 2014
Съветвам ви да не подминавате тази книга. Особено ако обичате разкази.
В нея може да намерите всичко необходимо за хубавия разказ. Тя е многоцветна палитра от герои и сюжети, пренесени от живота, от непринудено��тта на ежедневието до дълбочината на човешките отношения. Толкова разнообразна, позитивна, обичаща човека заради всичките му недостатъци и съвършенства, сила и слабости.
Като добавим към това умението на разказвача, насладата, която носи красотата и завършеността на фразата, няма как да откажеш четенето.
Животът е блян в „Не беше тук и си отиде” – неуловим, непостижим, нематериален. Уж спи до теб, а можеш истински да го усетиш само в специални състояния на духа. За кратко. Защото докато е бил тук, вече си е отишъл.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
В нея може да намерите всичко необходимо за хубавия разказ. Тя е многоцветна палитра от герои и сюжети, пренесени от живота, от непринудено��тта на ежедневието до дълбочината на човешките отношения. Толкова разнообразна, позитивна, обичаща човека заради всичките му недостатъци и съвършенства, сила и слабости.
Като добавим към това умението на разказвача, насладата, която носи красотата и завършеността на фразата, няма как да откажеш четенето.
Животът е блян в „Не беше тук и си отиде” – неуловим, непостижим, нематериален. Уж спи до теб, а можеш истински да го усетиш само в специални състояния на духа. За кратко. Защото докато е бил тук, вече си е отишъл.
Прочети повече: http://knizhka-s-mishka.eu/
October 23, 2022
Имаше някои истории, които много ми харесаха, и други, които страшно не ми харесаха, затова средно аритметично слагам 3*. Ще следя автора с интерес, защото хубавите истории си заслужаваха.
July 20, 2013
Брех, приятно съм изненадана. Доста се забавлявах докато четях.
May 8, 2017
Прекрасна книга. Тези разкази впечатляват с това колко са различни един от друг, с разнообразие на герои, обстановка и история. Всеки от тях ни казва нещо различно, всеки от тях е ценен по свой начин и пробужда мисли в различни посоки. Много малко автори могат да се похвалят с такова разнообразие.
January 4, 2020
За първи път чета нещо от Томов и стилът му ми допадна, честно казано. Тематиката... не толкова. Битова, банална, дори скучна на моменти книга. Цинизмът идва не на място, съдържанието някак се изчерпва след втория-третия разказ.
June 10, 2018
Най-добрата българска книга, попадала в ръцете ми.
September 12, 2019
** 3.8 **
March 1, 2021
- Какво би направил ако имаш сто хиляди евро?
– За какво ще ги похарча ли?
– Да, за какво ще ги похарчиш?
– Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
– А с милион евро?
– Ще си отворя 10 книжарници. Много обичам да чета.
Първата ми книга на този автор. Със сигурност бих му дала и втори шанс с друго произведение. Не успя да ме впечатли особено с тази, макар че харесах стила му. Беше остатъчна приятна за четене обаче, за да не ме откаже от себе си. Като любител на разказа давам 3.4/5.
– За какво ще ги похарча ли?
– Да, за какво ще ги похарчиш?
– Ще си отворя книжарница. Обичам да чета.
– А с милион евро?
– Ще си отворя 10 книжарници. Много обичам да чета.
Първата ми книга на този автор. Със сигурност бих му дала и втори шанс с друго произведение. Не успя да ме впечатли особено с тази, макар че харесах стила му. Беше остатъчна приятна за четене обаче, за да не ме откаже от себе си. Като любител на разказа давам 3.4/5.
January 10, 2017
„Не беше тук и си отиде“ – животът разказва: http://azcheta.com/ne-beshe-tuk-i-si-...
„Не беше тук и си отиде” събира завидно разнообразие от теми, образи и сюжети, между които свързващото звено е изключително простичко – животът, който от време на време щраква с пръсти и от пренаселения остров на ежедневието те запраща на самотната скала на необичайното. Може да те върне в миналото, към забравени случки от детството, които обаче са ти повлияли дълбоко, без да го осъзнаваш. Може да съсипе перфектния ти живот с призива на изкушението, облечено в примамваща красота. Може да те спаси, може и да те убие. Може пък и просто да ти разкаже някой виц или да превърне теб във виц, с който да разсмее нас, читателите.
Към средата на сборника веселите и колоритни истории, изпъстрени с разчупен език, преливат в по-нежна проза с характерни меланхолични краски. Моите предпочитания клонят категорично към втората половина – определено ми допаднаха по-драматичните и емоционални разкази като „Залез” и „Рускинята”. Сред любимите ми творби в книгата са също „Камъче в обувката” и „Angel for Man” – в тях чувството за хумор на Георги Томов влиза в идеален синхрон с несполуките не героите му.
„Не беше тук и си отиде” събира завидно разнообразие от теми, образи и сюжети, между които свързващото звено е изключително простичко – животът, който от време на време щраква с пръсти и от пренаселения остров на ежедневието те запраща на самотната скала на необичайното. Може да те върне в миналото, към забравени случки от детството, които обаче са ти повлияли дълбоко, без да го осъзнаваш. Може да съсипе перфектния ти живот с призива на изкушението, облечено в примамваща красота. Може да те спаси, може и да те убие. Може пък и просто да ти разкаже някой виц или да превърне теб във виц, с който да разсмее нас, читателите.
Към средата на сборника веселите и колоритни истории, изпъстрени с разчупен език, преливат в по-нежна проза с характерни меланхолични краски. Моите предпочитания клонят категорично към втората половина – определено ми допаднаха по-драматичните и емоционални разкази като „Залез” и „Рускинята”. Сред любимите ми творби в книгата са също „Камъче в обувката” и „Angel for Man” – в тях чувството за хумор на Георги Томов влиза в идеален синхрон с несполуките не героите му.
Displaying 1 - 23 of 23 reviews