Отдалечаване на ангела

by Златозар Петров

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

60 pages, Paperback

Published June 1, 2023

Reviews

[Ива Попова]

Шоколад
...
И наистина имаме всичко:
шоколад за вечерния филм,
котки, улици, капчици време,
мръсни влакове в тъмния дъжд
и дърво шумолящо в дъжда.


***
Писмо до бащата
...
Изобщо, всички новини са стари.

***
КАЖИ МИ ЧЕ СЪМ ХУБАВА
въздъхна розата
веднъж когато минах покрай нея
увлечен в разговора за изкуство

[Milena Tasheva · Rating 5 out of 5]

(Вероятно) последната книга за 2023 е „Отдалечаване на ангела“ на Златозар Петров. Някак съм пропуснала излизането ѝ, а много го харесвам и имам почти всичките му книги. Тази е малко по-тъжна, отколкото е „подходящо за празника“, но пък е много, много силна, мъжка, софийска, философска, непресторена, оголена.

Не си преписах всичко, което ми хареса, защото ме мързи, но все пак:

…животът си минава но нищо не личи
и само телевизорът не спира да върви
----

французи и китайци вдървен от водка швед
минават през Кристал без ни един поет
---

ШОКОЛАД

Ние нямаме нищо, любима,
затова ти поиска от мен
да напиша любовна поема.
Аз протягам ръка и поемам
малко дъжд, малко вятър и мрак,
доразмесвам ги с пръст и листа
и създавам любовна поема.
Ти обаче се сърдиш и плачеш.
Тогава
аз протягам ръка и поемам
малко гняв, малко водка и смях
и създавам любовна поема.
Но ти вече през сълзи сънуваш.
Всяка нощ
ти сънуваш, любима,
сънуваш, че имаме всичко.
И наистина имаме всичко:
шоколад за вечерния филм,
котки, улици, капчици време,
мръсни влакове в тъмния дъжд
и дърво шумолящо в дъжда.
Не харесвам звездите, прозирните рими,
романтичните свещи, баналните фрази.
Затова нека тръгнем за бавната Варна
и да слезем - напук - в сиромашката Враца.
Затова
нека тръгнем нанкяъд смело
и да слезем на гара, която
никой никога не е сънувал.
Там ще има жита и светулки -
откога не съм виждал светулки…
Аз сънувам, прости ми.
Сънувам,
че все някой в безкрайните нощи,
заобчал звездите и свещите-рими,
ще напише любовна поема.
Дотогава - повярвай ми -
имаме всичко:
две-три капчици време, забравен билет,
шоколад и изгубена котка.

[Габриела Манова]

Не ми е любимата, но мисля, че е най-тъжната му книга. Не знам защо, но през цялото време си мислех за „Погнусата“, докато я четях.