Едно малко момче в центъра на една разбита любов. Една разбита любов през очите на едно малко момче.
Едно малко момче в трепетите на една зараждаща се любов. Една зараждаща се любов в сърцето на едно малко момче.
И още: изоставена и изтерзана майка, виновен и влюбен баща, изящна и изкусителна приятелка, праволинейна и принципна баба, умен и обаятелен вуйчо…
Море, луга, кал, йога, медитация – една оздравителна програма за всички нас…
Накрая ято пеликани, които ще погалят душите ви със своята човечност и неподправеност…
„Перо от пеликан“ е книга за спомените, мечтите и израстването…
Искам да напиша приказка за пеликаните.Толкова хубава приказка, че да измести всички приказки за лебеди. Искам да я напиша с перо от пеликан. Искам то да ми я разкаже.
Ирина Папанчева завършва паралелка с литературен профил в СEУ „Св. св. Кирил и Методий” гр. Бургас, магистратура по „Славянска филология с чешки език и литература” в СУ „Климент Охридски” и по “Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция” в Свободния фламандски университет в Брюксел. Работила е като журналист, редактор и преводач. Била е заместник кмет на Столична община, правозащитник в българския и европейския неправителствен сектор. Автор е на детската илюстрована книжка “Аз заеквам” (ИК „Сиела”, 2005 г.) и на повестта „Почти интимно” (ИК „Кронос”, 2007 г.).
3.5 звездички, но слагам четири за вдигане на рейтинга, защото мисля, че си заслужава да се отделят 2 чАса да се прочете тази свежа, лека, простичка (в най-добрия смисъл на думата) човешка история, разказана през погледа на едно десетгодишно дете... Нещата от живота и живота от неща - непосредствени и толкова близки.
На пръв поглед тази книга притежава необходимите съставки, за да бъде нежна, мила и трогателна.И в определени моменти наистина Е. Но още много недостига, за да се роди истинско вълшебство. Едно от основните ми разочарования са монолозите на възрастните. Първо,ужасно са плоски и нетърпимо банални, и второ, сексуалните намеци в тях изключват първоначалната ми идея да дам книгата на 11- годишната ми дъщеря.
Много хубава книжка! Разказът е простичък, но не елементарен. Историята е трогателна, но не сълзлива. И така ти става едно хубаво и ти се иска да разкажеш и ти неща за времето, когато "в душата ти леко се е спускало едно невидимо перо от пеликан".
''Перо от пеликан'' изненадва изключително приятно. Въпреки тъжната (на пръв поглед) водеща история, книгата оставя у читателя усещане за лято, искреност и свобода по онзи начин, по който ''Вино от глухарчета'' го прави. Романът се чете на един дъх, но оставя след себе си продължително усещане за удовлетвореност.
Ирина Папанчева създава добре изграден и премислен свят на едно разпадащо се семейство. Историята е разказана от Мартин, чиито родители се разделят, защото баща му започва авантюра с близка приятелка на майка му. Но не сюжетът е онова, което впечатлява, а плътността на персонажите. Всеки един от тях е изграден цялостно и умело, всеки от тях има свой начин на изразяване и мислене. А това е нещо, което сякаш остава на заден план при много български автори - съсредоточаването в спецификите на героите.
Персонажите в ''Перо от пеликан'' имат свои истории преди историята. А авторката оставя голяма врата и за това какво ще им се случи след тази лятна и написана ваканция.
Главният герой е дете и по-голямата част от случващото се виждаме през очите и света му. Това обаче не прави книгата детска, а искрена и дърпаща човек към земята към малките, но велики истини.
„Перо от пеликан” е трогателна книжка, чийто сезон несъмнено е лятото. От страниците ѝ лъхат ароматите на Бургас, на първата любов и на надеждата за ново начало. Авторката подхожда с разбиране към всичките си герои, давайки им възможността да разкажат в няколко страници своята версия на случилото се. Всеки е наранен, всеки осъзнава добре вината си, но в същото време всеки се чувства в правото си и застава зад решението си, независимо от последствията. Както и в живота, никоя случка не е оцветена в черно и бяло – нюансите са безброй и след прочита няма да можете да заклеймите когото и да било само като „злодей” или като „жертва”.
Нищо чак толкова изкусително няма в тази книга. Разказва за простите неща от живота по един наивен, но мъдър начин. Преплита историите на различни хора, всеки със своята лична драма, а в центъра на всяка случка се намери едно дете, което е на път да стане възрастен. Леко четиво. Кара те да се замислиш за стойностното в собствения си живот. Харесва ми, че историята на всеки се разказва първо през очите на момчето, а после и от самия герой. Въпреки това езикът на моменти ти идва прекалено опростен. Препоръчвам на хора, които търсят леко четиво за през лятото, но странят от клишето на женските чиклити и трилърите.
Три звезди и половина би била най-точната оценка. Топла, нежна книга, която би била много подходяща за деца на 10-12 години, ако на две-три места не беше употребена думата "чукам". И понеже е за Бургас - разтопи ме.