مجنون ساحة الحرية

by Hassan Blasim, حسن بلاسم

نبذة النيل والفرات:
يمثل حسن بلاسم - قاصاً وشاعراً، وكاتب سيناريو - تياراً متميزاً في الأدب العربي، ذلك أن (واقعية) بلاسم مغايرة للسائد تماماً، قد تكون شبيهة بمشرط جرّاح يقوم بحزّ الجلد، والأنسجة الحيّة، وقطع أوعية الدم، إنها واقعية الإجتياز الفظ للحياة، وحجب كل الأضواء الزائفة المسلطة على الإنسان ودراماه الرئيسية: الوجود في الزمكان.

منجزه (بلاسم) صار معروفاً ومقدِّراً بفضل قدراته السردية وخصوبة مخيلته الفنية، ولا يصعب إدراك مكانه قصصه كنتاج تعامل خاص يمارسه الإثنان - القاص والسينمائي رغم أن الأول تكون أداته اللغة، والثاني الكاميرا.

يتضمن كتابه "مجنون ساحة الحرية" مجموعة قصصية تتألف من 14 قصة رشحت لجائزة القصّة والرواية الأجنبية في صحيفة الإندبندت عام 2010، وجائزة مزانك أو كنوز العالمية عام 2010.

وقد رأى الصحافي "علي بدران" "حسن بلاسم" ينتمي إلى تقاليد القصّة العراقية، وهي الأعرق في العالم، ويتجاوزها إلى أفق إنساني غير محدود، سيتحوّل، في السنوات القادمة، إلى واحد من أهم كتاب القصّة في العالم.

أما صحيفة المترو فرأت أن بلاسم "لينتقل ببراعة بين السريالية عمل رائع"...
http://www.neelwafurat.com/itempage.a...

Genres: Short Stories, Fiction, Middle East, Magical Realism, Contemporary, Finnish Literature, Literary Fiction

193 pages, Paperback

First published January 1, 2004

About the author

Hassan Blasim (born 1973) is an Iraqi-born film director and writer who lives in Finland. He writes in Arabic.He is co-editor of the Arabic literary website http://www.iraqstory.com/

Reviews

[Baba · Rating 2 out of 5]

Blending allegory with the historical realism of Iraq's last 20+ years, Blasim weaves a collection of short stories together with modern Iraq as the backdrop. Doesn't really work well or newly inform an averagely informed reader, such as I. A 5 out of 12, Three Star read.

2012 read

[Neva · Rating 5 out of 5]

Объркващи, сломяващи неща. Някога питали ли сте се какво им е на хората в Ирак? И когато децата си играят с останките от бесилки, бомбардировки, камикадзета и други, какво сънуват и какво си фантазират, ако пораснат и успеят да избягат през границите в места, където ако не ги мразят, то най-малкото ги гледат с недоверие и сбърчен нос? Питали ли сте се какво му е на един обикновен иракчанин, когато историята го вкара в месомелачката и почне бавно да го дъвче, а от писъците му и пръскащата кръв до страните, които са пратили командоси да вършеят из страната му, стигат само някакви цифри в масовките по вестникарските страници?

[Петър Панчев · Rating 5 out of 5]

Бруталната реалност на Бласим
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

„Бях поет, а живеех като бежанец в този обор за хора, и може би сърцето ми бе закоравяло, а мозъкът ми се беше отворил за летливата мъдрост на абсурда и затова се мъчеше с пестеливи думи да даде израз както на гнева ми от човешкия ужас, така и на любопитството си към същината му… От друга страна, всеки път щом се вгледах в някое дърво или в нощ, изпълнена с вълците на съмнението, в сърцето ми бликваше извор на наивна детска тъга. Смятам, че писането не бива да се осакатява с блудкавите емоции, които се разнасят от човешките тълпи като миризмата на пот от ризите им и които са еднакви като редицата дупки в тоалетна.“

Понякога книгите са жестоки, толкова жестоки, че читателят е принуден да се убеждава: това е сън наяве и писателят е вложил повече литературност, за да не напомнят думите му на бълнуване на луд. Тук-там обяснява причината за това или онова, другаде се старае да ни привлече към определено внушение. Но Бласим има животът пред себе си, онзи от другата вселена, отвъд западното ни възпитание и начин за разбиране на нещата. Там наистина се случват странни неща и за да бъдат разбрани, ни е нужна силата на ясното съзнание. Тогава със сигурност ще ни бъде отнето спокойствието, ще ни боли глава и ще страдаме по същия начин, по който страдат жертвите на войната. Така „Лудият от площад Свобода“ („Жанет 45“, 2015, с превод на Мая Ценова) може да се превърне в инквизитор на разума ни, да ни накара да отпием от чашата повече тъга и ужас, отколкото можем да понесем, за да разберем наистина в какъв свят живеем.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Zornitza Hristozova · Rating 5 out of 5]

От дишане се хранят кошмарите. Не дишаш, докато четеш. Не ти трябва сън, сънищата са неконтролируеми. Не спиш, докато четеш. Не ти е нужна храна, храната е отровена. Не се храниш, докато четеш.
Докато четеш, живеят задушените, разкъсаните, отровените...
Това е техният миг да бъдат запомнени.

[Haris · Rating 4 out of 5]

A lot of reviews here are saying the book was hard to digest, either because so much goes unexplained or is confusing, or because it's so gruesome and dark. But Blasim's point - his characters themselves say this - is the bleak surreality of life in general and especially in or after Iraq, with all its horror, and of the menacing weirdness of the Western eye. Shit happens and it often doesn't make sense, especially in Iraq. Another complaint in these reviews was that this kind of storytelling is an acquired taste -- Blasim's using traditional storytelling frames. It's just a matter of adjusting our western preconceptions about what stories are or should be.

Overall this was a quick, fascinating, and sometimes hilariously dark read. Borges meets Poe in modern Iraq. I'd give it a tad below 4 stars (maybe 3.8) just because some stories were not as good as the others. I loved all of them except the second two, which were okay. Beautiful, strange, traditional frametale parable storytelling structures used in the trepidation of modern contexts.

[Teodora · Rating 4 out of 5]

Книга сурова и почти непоносима в истината си. Не знаeм, нищо не знаем за войната, за разкъсаното ежедневие, за онзи паралален несбъднат живот.

Два цитата. Първия го сънувах:

"Празни найлонови торби във всякакви цветове и форми кръжаха над мен с бясна скорост, сякаш ми предлагаха специална оферта от парчета кости, времена и места. Май никак не бяха доволни от мен, както и онзи, който ги духаше. Премина сива продрана торба - разбрах, че е абаята на майка ми. Премина овъглен мозък, но с гигантски криле. Премина пасаж риби, понесли късчета от плътта на малко момиче. Прелетяха змиите на ембаргото, увили се около храната си от хора и мечти. Премина цялото бельо на жена ми: от една от дрешките капеше кръв, от друга - сперма, от следващата - мастило, и така нататък. Преминаха старите ми тетрадки, с плясък на корици. Скорпиони в бутилка преминаха. Летните ми ризи. Лекарства с изтекъл срок и кутии с бебешко мляко. Премина хляб с крила от лайна. Преминаха стихотворения, опикани като сакати деца. С озверелите си кучета преминаха войниците, пазещи всички граници, които съм прекосил пеша. Кривогледият ми брат с имамска чалма. Преминаха пръстите ми, отрязани и окървавени. В бебешка количка премина дъщеря ми Марям, обезобразена от прекалената ми любов. Премина жена ми, надуваща свирка с глас на кукумявка. Премина животът ми лист по лист, преминаха моите безизходици лист по лист. Шествието им не спря дори след като затворих очи. Болката и световъртежът надделяха. Листовете се нижеха бели в мрака - лист по лист."


А този е от предговора, който Бласим пише специално за българските читатели:
"Веднъж се опитахме да прекосим пеша турско-българската граница. Ако разкажа подробно какво правят българските граничари с емигрантите, когато ги хванат, човек може и да не ми повярва, че в Европа има подобни средновековни зверства. Но в непрогледния мрак на заставите се случва какво ли не. (...) Заловиха ни откъм българската страна и войниците както обикновено ни взеха всичко, което можеше да бъде взето - парите, кожените куфари, които си харесаха, дори обувките, ако бяха маратонки от известна марка. Един граничар настоя да му дам фотографиите, които носех със себе си в куфара - лични снимки от дните, когато следвах кино в Багдад, - скъса ги и на завален английски каза, че лъжа и те не може да са мои. Вероятно искаше да каже, че хората на снимките няма как да са багдадски студенти - заради елегантните и модерни дрехи. Посочи някои от състудентките ми, после постави ръце пред лицето си, сякаш гледа през бинокъл и каза: "Афганистан!". Имаше предвид, че в Ирак жените носят фереджета и няма такива, които да ходят с дънки. (...) Без милост изпробваха върху нас всички видове ритници и крошета. Бяхме се превърнали в купчина човешка плът - всеки се опитваше да се мушне под другаря си, та дано избегне някой ритник. Когато се умориха да ни изтезават, един извади малка лопата от военния джип и взеха да налагат с нея Ахмад от Кербала, понеже, докато ни биеха по-рано, се беше опитал да избяга. От силните удари Ахмад изгуби съзнание. Българските граничари се смутиха, уплашиха се да не умре. Наредиха ни бързо да го вдигнем и да се насочим към турската граница. (...) Превързахме раните си в Истанбул. Ахмад ми се присмя жестоко на начина, по който съм умолявал войника да ми върне снимките, преди да ги скъса, и се закле, че ще стигне в Лондон, ако ще по границите да се поставят крокодили и мечки."

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

…песните на майката, чиято глава се изгубила в гората.: http://knigolandia.info/book-review/l...

“Лудият от площад Свобода“ може да ви срещне с тамошната версия на Мунчо – чалнат композитор, който крещи истината, че няма бог, обижда това нямане, и получава очакваната участ заради тези си деяния срещу масовата насилничес��а делюзия. Но най-вече Хасан Бласим ни среща с хора, които са разкъсвани, изнасилвани, прогонвани, измъчвани, смазвани, дебнени, пребивани… колко още действия в разрез с модерната илюзия за хуманност ��огат да се изброят – все ще ги има в книгата. 120 странички настръхваща прямота, отвъд която остава само мълчание, тягостно, неуверено, виновно мълчание.

ИК Жанет 45​
http://knigolandia.info/book-review/l...

[Vanya · Rating 5 out of 5]

Kнигата на Хасан Бласим е разтърсваща. Още не мога да се прибера в себе си след прочита й. Тя е като рана – няма да зарасне, докато има хора, които се държат като вълци един за друг.

Препоръчвам горещо, дори с риск да заболи!!!

P.S. Великолепен превод на любимата ми Мая Ценова! Браво и на "Жанет-45", Люба Халева и всички други замесени!

[Ahmed Faiq · Rating 5 out of 5]

مجموعة قصص (مجنون ساحة الحرية) للكاتب والمخرج السينمائي العراقي/الفلندي حسن بلاسم، هذه القصص التي ابسط ما يمكن تسميتها ولتوقع محتواها هي قصص تقفز على حوافي حدود الجنون والصحة العقلية السليمة.

هذا الوصف يجب أن لا يقلل من قيمة هذه القصص البديعة القيمة، بالرغم من قساوتها الى حدود السايكوباتية او الاعتلال النفسي، ولكن كل ذلك بتصوري هو رد فعل طبيعي يجب ان يكون موجودا لدى كل كاتب عراقي هو ابن هذه المرحلة الغريبة من البلد الذي تنافس وغلب فيها العراق معظم بلاد العالم في تصدره لنشرات الأخبار وتفننه في اطوار العنف والاجرام والوحشية، خلال السنوات منذ العهد الملكي والى الان-وخاصة الفترة بعد 2003-، وإن بدا حقا اننا ربما تجاوزنا ذروة الآلام وبداية أمل انقشاع ضباب تلك العاصفة الدموية.

نعم كنت اتصور الى حد ما ذلك المضمون من متابعتي لصفحة الكاتب بلاسم، ومن ملامح وتعابير وجهه وكذلك حديثي مع اصدقاء سبقوني الى قراءته، لكن مع ذلك فوجئت بالجودة، ومستوى الأدب الانساني/الحيواني، وكمية او جرعة الصدق في هذه القصص. لا اعرف ان كان بالامكان ان نسميها الواقعية او الصدق، لكن كل ذلك بصوت يختلف عن بقية الكتاب، فيه مزيج من كافكا وستيفن كينج وربما ايضا السينمائي العظيم هتجكوك والمخرج الدنماركي لارس فون ترير.

اللغة ايضا سليمة ومعتدلة، مع القليل من لمسات العامية العراقية، ساعدت في قراءة سلسة وسريعة.

اما مناقب الكتاب وهي ظئيلة ،القساوة والصراحة وعدم التردد وتبديل المصطلحات والكلمات، فالكاتب ربما كتب اول كلمة جاءت على لسانه بدون محاولات التجميل او اصطناع اللطافة، لكن كم القساوة هذا قد يصدم البعض وممكن عدم تحمله من رقيقي القلوب.

اما الشيء الأخير الذي لم يؤثر على اعطائي العلامة الكاملة للمجموعة القصصية، فكان ربما تشابه القصص وظروفها الى حد ما، وتشابه اساليب السرد والبيئة بحيث يبدو واضحا انها جاءت من قلم واحد، ربما اذا كتب الكاتب المزيد في نفس هذا الصنف من الأدب يجب عليه التنويع اكثر واختلاق زوايا واصوات ترى الصورة من منظار مختلف.

[Jojosbookshelf · Rating 4 out of 5]

The everyday horror of the post-war refugee experience has the same scarred face of a dystopia

[hannah · Rating 4 out of 5]

an interesting collection of short stories by an iraqi writer about experiences of war and immigration. i particularly enjoyed reading 'the truck to berlin'.

[Antonomasia · Rating 4 out of 5]

This brief first collection by the Iraqi-Finnish short story writer is good, but not quite as stunning as his second, The Iraqi Christ (which, in an unusually perspicacious decision by award judges, won the 2014 Independent Foreign Fiction Prize).

It's quietly structured like a journey, with the earlier stories taking place in Iraq, some later ones on the road with illegal immigrants and in refugee holding centres, and the last two among Iraqi men settled in the Netherlands and, finally, Finland.

There are two or three somewhat more ordinary pieces that are mostly well-written straight realism - and there's even a story that ends with the 'but it was all a dream' scenario (although you rarely see that in the wild if you're reading decent fiction written for adults, so in a way it's surprising all over again).

Otherwise, there is Blasim's arresting, world-upside-down blend of real chaotic life, surrealism / magic realism and horrors actual and metaphorical. (More graphic than most literary fiction, detail on a par with not overly salacious police procedurals.) It's 'other' to news reports, whether those about American soldiers or those attempting to tell it like it is among the besieged locals, yet it seems to profoundly reveal the tenor of life in a completely unpredictable, violent, traumatic world. He is daring, saying things you feel you shouldn't really, in case it gives the wrong impression to the wrong people - for instance opening the book by saying Everyone staying at the refugee reception centre has two stories – the real one and the one for the record. (You can easily imagine what a Tory MP might do with those lines. But he also has two stories for the entirely legitimate car insurance claim he made. All stories have presentable versions and ones that are less so.) If you've met and filled in forms for asylum seekers, there are things here that you wouldn't have heard because they're so obviously not for anyone remotely official-seeming, stories which could convincingly be their urban legends. There are evident influences from Kafka (and writers I couldn't name, whose patterns I recognised once or twice) but still the blend of everything here leaves me with the feeling of something seriously original.

The author has a tone, blending the sardonic and the mythological, which appeals to those who have sympathy with the predicament of characters like these, but little love for cloying earnestness:
- But I was always tempted to write the story of Ali al-Basrawi, even if it is loaded with grief and gloom, along with a few Third World clichés which try to appeal to the sentiments of Western audiences.
- if there were hidden cameras exposing to the world the abhorrent things that happen to a woman in Iraqi homes, then the very stones would speak out to denounce the state of affairs and curse whoever brought it about.
There are layers of metafiction and self-irony in two stories about writers (these seem very bold for a 'new' author, but he was an experienced film maker and writer before these books were published) - these appear to pre-empt criticism, showing both great perception and a wounded need to shore things up for self-protection: That’s a type of popular gibberish that stems from a long history of violence, oppression and destruction, not an example of expressive irony by citizens who belong to a modern city. It’s primitive tribal gibberish which tries to hide behind tasteless and gory laughter.

[Hana Zet · Rating 5 out of 5]

Usaďte sa vo svojich pohodlných kreslách v bezpečných domovoch, kde máte - máme - svoje problémy, ale kým nám nejde o život, ide o… veď viete. A teraz dovoľte Hassanovi Blasimovi, irackému emigrantovi žijúcemu vo Fínsku, aby vám ukázal, ako to vyzerá v jeho domovine. Nebojte sa, nebude vás citovo vydierať, plakať, sťažovať sa. Nebude to vlastne ani veľmi nepríjemné. Blasim to totiž dáva s eleganciou, iróniou, nádychom čierneho, temného humoru a najmä s ľahkosťou, nech to znie akokoľvek nezlúčiteľne so životom v postsaddámovskom Iraku.

“Mnohokrát som si pomyslel, že by som svoj život mohol stráviť písaním týchto surrealistických príbehov, ktoré som prežil spolu s ilegálnymi utečencami. Je to ako moja súkromná rakovina, z ktorej neviem, ako sa vyliečiť.”

Blázon z Námestia slobody je Blasimovou debutovou zbierkou poviedok a musím povedať, že jeho štýl rozhodne začiatočnícky nepôsobí; naopak, je silnou výpoveďou, ktorá vás zasiahne svojou surovosťou, ale stále neskĺzne do zjavnej snahy iba poriadne šokovať. Ocitáme sa vo svete, kde každý nákup na trhu môže byť posledným, kde majú niektorí zamestnanci v popise práce hľadať po nejakom tom výbuchu medzi rozmetaným ovocím a zeleninou časti ľudských tiel. Kde sa ľudia unášajú, postavia pred kameru s vymyslenými scenárom a kšfetuje sa s nimi, ak sa v tomto divadielku osvedčia. Kde je láska riziková záležitosť. Môžete tu prísť o rozum. Alebo sa budete snažiť dostať preč, ale Irak vo vás zostane aj s novým menom a občianstvom.

Hassan Blasim si neberie servítky, otvorene hovorí aj o nepekných veciach a búra tabu. Jeho poviedky sú niekedy vypointované fakt brutálne, ale ani jedna sa mi nezdala nevkusná. A žiadna nie je slabá. Tá s názvom Alího taška mi zlomila srdce. Pre mňa je táto tenučká knižka v krásnom obale (celá táto edícia vyzerá absolútne skvostne!) ďalším mimoriadnym prekvapením.

“Každý utečenec, ktorý sa ocitne v azylovom centre, príde s dvoma príbehmi - jedným skutočným a druhým, ktorý mu poslúži pri registrácii.”

[Kristiina · Rating 5 out of 5]

Tarinat liukuvat irvokkaasta runolliseen pilkunkaan varoittamatta. Muistumia itäeurooppalaisesta surrealismista tai absurdismista, mutta juonekkaampaa, loistokkaampaa, sujuvalukuisempaa - mistä kiitos myös kääntäjälle Sampsa Peltoselle. Henkeäsalpaava lukukokemus!

[Ivaelo Slavov · Rating 5 out of 5]

Разкази за там... Там където кръвта тече по-често от вода, и за хората проливащи я, но най-вече за тези, от които тя тече.

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

Доколко възприемането на един художествен текст зависи от моментното състояние на духа и ума. И изобщо възможно ли е литературата да се разглежда хладнокръвно и безпристрастно отвъд тези малки уж, лични условности. Такива банални въпроси ме бомбардират тия дни и особено днес, след като захванах да дочета оставащия един разказ от сборника на Хасан Бласим "Лудият от площад Свобода", който бях оставил недочетен, и който отприщи препрочитането на цялата книга. Днес прозата му ме развълнува в пъти повече от преди няколко месеца, когато започнах да я чета. Тогава преобладаваше чувството на разочарование след големите хвалби от хора, чиито вкусове уважавам. Преобладаваха и пръснатите навсякъде насилие, смърт, омраза, пикня, лайна, сперма и полови органи, които някак висяха в нищото, на фона на принципно силни контекстуално случки, но със слаби естетическо-повествователни връзки, които не ми въздействаха както очаквах и както се очаква от такива разкази на такъв автор в такъв момент. Тогава обаче бях в едно състояние на духа, сега съм в друго. И сега съм готов с охота да хваля и препоръчвам разказите, които до вчера смятах да подложа на критика. И в този последен разказ имаше насилие, омраза, пикня, сперма и полови органи, но сега те бяха по-скоро малки камъчета по пътя, които стърчат точно пред ямите, в които се крият неща, изхвърлени от миналите оттам преди теб, сметнали ги за ненужен товар по устремения си път напред. А много от тях всъщност са неизбежни условия, за да можеш да вървиш напред, вместо само да си мислиш така. Камъните са там, за да можеш покрай тях, покрай възмущението и псувните от спъването, да видиш и ямите. Дори и с риск да паднеш в тях. Примерно.

Страхотна литература и ужасяваща човешкост във всичките ѝ човечни и нечовечни измерения!

[Hussein · Rating 5 out of 5]

واقعية حسن بلاسم الكثيفة والصادمة التي نقلتني في أول نص منها "الأرشيف والواقع" إلى أن أكون أنا سائق سيارة الأسعاف في بغداد ٢٠٠٦ التي تنقل جثث مقطوعة الروؤس ليلاً في أوج عمليات العنف الطائفية.
بلاسم ركز كامرتهُ على فضائع ونزوات الكائن البشري الذي تثيرةُ أتفه الأمور والقضايا و على هذة الكائنات الصارخة بالآلام في غفلة عن الوجود، ليستل فلسفة الحياة منها.
فضاعة العالم التي يعمل بلاسم فيها كجراح يقبض على مشرطهِ بإتقانٍ ويقوم بتشريح الواقع و إبراز فضاعتهُ من دون أن يَمس شيئاً في ديكورهُ النتن، بل يسلط الأضواء على الزوايا المُضلمه التي تُهمل في الواقع رغم إنها أصل القضية، بلاسم لا يكتب نصاً واقعياً فنياً فقط بل يمتزج كل ذلك بالمعرفة فتمزج الفلسفية المتشائمه التي ترى حسب أحد شخصيات بلاسم وهو "الأستاذ" بإنَّ الدم المسفوك والخرافة هما أصل العالم و إن قضية الإنسان لايمكن حلها إلا بالرعب المتواصل..
لغة بلاسم القصصية هي صادمة أخرى في صراحتها و مباشرتها في الوصف من دون رتوش أو إستعارات كلامية او إشارات بعيدة أو أمثلة للتوضيح ..
بلاسم يُدخلك في كل نص إلى أحد هذة العوالم و تختلط الفضاعة بالفن والفلسفة والنظرة العميقة بالنفس البشرية.

المجموعة فازت بجائزة صحيفة الأندبندنت و جائزة فرانك أوكنور العالمية للقصة القصيرة .

[Spencer · Rating 4 out of 5]

This is not an easy book to read. This should not be an easy book to read. Blasim's short works convey the absurd horror of war in packets that are at once undeniably every day (the sense of unsettling produced by Chekhov and Kafka) and impossibly inhuman.

Blasim's language can be difficult to capture in translation, and there are moments when Wright's translation falls short. The overall effect--capturing the ways that violence and war make everyday life horrifically unfamiliar, and the brutal and macabre horrifically familiar--is present in this translation.

Highlights:

The Archive and the Reality
What are the limits of communicating trauma? How does the system shape the narratives that are shared?
The Corpse Exhibition
How do we justifying killing? What is art?
The Nightmares of Carlos Fuentes
What are the limits of assimilation?

[KYH · Rating 1 out of 5]

Wäre es nicht für eine Lesechallenge gewesen, hätte ich das Buch vermutlich nach einem Viertel aufgegeben. So habe ich bis zum Ende durchgehalten.
Was nicht daran lag, dass einiges in den Geschichten brutal und erschreckend ist (ist es), aber damit hatte ich schon fast gerechnet. Mir liegt einfach das Surreale nicht. So haben mir dann auch die Kurzgeschichten am besten (oder am wenigsten nicht) gefallen, die nicht schön, aber weitestgehend "Real" waren.
"Ein LKW nach Berlin" z.B., aber auch "Ein Wolf", "Der Hase in der Grünen Zone" oder "Tausenundein Messer". Ein paar Elemente des - Merkwürdigen sind ja ok...
Dagegen hätte ich persönlich auf "Lieber Beto", "Die Grube" oder "Kreuzworträtsel" gerne verzichten können.

[Temz · Rating 5 out of 5]

Призив към човечност, това е сборник, който осъзнава и признава безсилието, слага сам въжето на шията си, но завършва с усмивка. Онази злокобна усмивка, която се разтяга лист подир лист, сред мрака и безизходицата. Усмивката за една бъдеща надежда, която се вие като змия около труповете и бомбите. А след всички думи и след всички доказателства, на читателят все още му се иска всичко това да е добре написана измислица. Брътвежи на лудия от площад, на който има Свобода.
http://knijno.blogspot.bg/2015/09/blo...

[Емилия · Rating 4 out of 5]

През цялото време, докато четях, си представях прашни улици, по които някой тича, за да се спаси; огромни камиони, в които мракът е всичко, което имат поелите на път; виждах бурки и трупове, чувах викове, бомби, непознат език и много страх.
И какво значи да си луд в свят, в който най-голямата лудост се оказва свободата? А опитът да избягаш и да търсиш мир – самоубийство.
http://podmosta.bg/tragediata-na-deny...

[Noor · Rating 5 out of 5]

عند الشعور بالخوف من مسبب معين قد ينصح بمواجهته كي لاتعاودنا حاله الخوف تلك .

حسن بلاسم قام بالمثل بالرغم من عدم معرفتي ان كان يقصد فقط التعريه ام التخلص من الوجع وكل انواع ماقاساه يوما شخوص قصصه .

[Todor Zed · Rating 4 out of 5]

These Iraqi short stories could pass as the work of a very imaginative horror fiction writer...before you remind yourself they most probably happened in real life.

Disturbing, revelatory...important!

[Anastasja Kostic · Rating 5 out of 5]

The best book ever.

[Eleonora Dusi · Rating 3 out of 5]

L’ho comprato perché me l’ha suggerito il founder di Utopia editore incontrato in fiera. Non lo avrei scelto per conto mio. Probabilmente non mi è nemmeno piaciuto più di altri, eppure questa raccolta di fiabe crudeli irachene è proprio il posto inconsueto in cui ci deve portare la lettura.

[Ilcicers · Rating 3 out of 5]

3,5 ⭐️

[Neda Harkaway · Rating 5 out of 5]

“…да плувам в една единствена локва, уверен, че тя е цялата вселена…”

[ila🪬 · Rating 5 out of 5]

Complicated but beautiful.

[David Hebblethwaite · Rating 4 out of 5]

One thing I feel I ought to do more often as a reader and reviewer is engage with the issues; I tend to think more about how novels and stories work as pieces of fiction, and park the issues they deal with to one side. I probably shouldn’t do that, and certainly couldn’t do that with the stories in the Iraqi writer Hassan Blasim’s collection, The Madman of Freedom Square (translated by Jonathan Wright), because they’re all about how stories shape people’s experiences of war and its consequences.

The opening piece, ‘The Reality and the Record’, illustrates what I mean. After a scene-setting introduction – which explains that refugees arriving at reception centres have the stories they tell to gain asylum, and the stories they keep to themselves, the ones about what really happened to them – we launch into the main body of the story, an account given to a Swedish immigration official by an Iraqi refugee. Our narrator tells how he was kidnapped from his work as an ambulance driver, and forced to appear in a video claiming to be a member of the Iraqi army. He describes how, over the subsequent months and years, he was kept in captivity, sold from group to group, and placed in front of a camera innumerable times, to play all manner of roles.

Stories upon stories upon stories – not just all these fake videos, but the refugee’s account itself, because who would believe such an outlandish tale? Generally speaking, I’d read something like ‘The Reality and the Record’ and praise its aesthetics in using story, the way it resists a definitive interpretation… I can still do these things, but I can’t ignore the emotional impact of Blasim’s portrayal of war as a maze of realities in which a person can so easily become lost. The narrator of the tale’s frame comments at the end that ‘the ambulance driver summed up his real story in four words: “I want to sleep,”’ p.11); those four words say so much.

Elsewhere in The Madman of Freedom Square, we see more characters being damaged and destroyed by war, stories, or both. The narrator of the title story refused to believe tales of two young blond men who left good fortune in their wake, until he was wounded in an explosion and apparently rescued by them; Blasim shows how blurred the line between sanity and delusion may be, and the final sentences are especially chilling. ‘The Truck to Berlin’ is another tale which layers hearsay upon anecdote in depicting what happens to a group of Iraqi men who pay to be smuggled out of the country; in the darkness of the truck, they don’t know what’s happening, or even if they’re actually heading to Berlin as promised – the conclusion is both brutal and powerful.

Dedicated ‘to the Dead of the Iran-Iraq War’, ‘An Army Newspaper’ revolves around a fairly straightforward – but nonetheless effective – metaphor. The now-deceased editor of an army newspaper’s cultural page narrates how he received anonymously-authored exercise books containing the stories of soldiers, and published them – to great acclaim – under his own name. But the books kept coming, until he was besieged. At the story’s close, the editor cries out to the writer who has temporarily brought him back to life, ‘why do you need an incinerator for your characters?’ (p.20). That’s just one example of how Blasim brings home the stark realities of war. Not all the stories in The Madman of Freedom Square are as successful, but the best pieces alone make the book worth buying. I’m very grateful to M. Lynx Qualey of the ArabLit blog for bringing Blasim’s work to my attention.

[Noora · Rating 4 out of 5]

Hassan Blasim's short story collection 'The Madman of Freedom Square' centers around the conditions in Iraq before and during the Iraq war and around the individual as well as universal experience of a refugee. The stories themselves are shocking tales of cruelty, but also oddly comical in their cannibalistic views. Especially the story 'Corpse Exhibition' is a surprisingly fascinating monologue on the rites and codes of a secret society specialising in placing corpses on public spaces – highlighting the level of goriness that is every day violence in Middle East.
Blasim's style is very self-deprecatingly comical, his humour black as tar and his characters mad as hatters – or are they? The stories raise valid questions on how can a human mind survive something so traumatical as fleeing your home and becoming a refugee or trying to live normally in a surrounding were every day could be your last. The characters in Blasim's stories often take refuge in nature, reverting either willingly or unwillingly to the animalistic impulses of fight-or-flight response. I don't think I've ever read anything like Blasim's short stories, and I am intrigued to read more of his work. He has a unique voice and for that alone I would highly recommend that you read his stories.