Биньо Стоянов Иванов е роден в с. Бараково, Кюстендилско. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. ("Родна реч"), в периода 1961-64 публикува епиграми в "Народна младеж". След 1967 г. публикува стихотворения в "Пулс" и "Литературен фронт". В началото на 80-те участва в радиопредавания на "Свободна Европа" и "Дойче веле". Първата му поетична книга, "До другата трева", излиза през 1973. Следват "Над полето, сред небето" (1979), "Навярно вечно" (1980), "Природи" (1985), "Стихотворения" (1989, 2004), "Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1989), "Си искам живота" (1993), "Часът на участта" (1998), "Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано" (2004). Посмъртно е носител на Специалната награда на Сдружението на българските писатели.
Бе далече Луната, а вече приижда, приижда и насипва сребро на стаените долу полета, и приижда Луната, наедрява и наедрява, а небето зад нея се удвоява и утроява, сто реки светлина са нахлули в реките и прошарват една подир друга стрехите!...
Три чудесни детски поеми: Приключение, в което има много морета (любимата ми!); Пътешествието на бабините очила и Приказка за Наум, Рума и Луната.
И когато пише за малки, големият поет си е голям. Историите са умни, смешни и обичливи. Струваше си усилията да издиря книжката:) Благодарност на книжарница Ирида-Марков.