из старата българска литература

by Петър Динеков

Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и политнаха триезичната ерес, говорейки: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?
...Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите — еврейския, гръцкия и латинския.“ Философът им отговори:
„Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и Слънцето не свети ли на всички?
И не дишаме ли еднакво всички въздух?
И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?
Пояснете ми — бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае?
Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки със свой език. Известни са следните: Арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други...“ С тези думи и с още много други думи философът ги посрами, остави ги и си замина.
Из „Пространното житие на Кирил“

240 pages, Paperback

Published October 30, 1988

About the author

Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на Българската академия на науките и професор в СУ „Св. Климент Охридски“.
Акад. Петър Динеков е един от малкото български учени, които познават българската книга във всички исторически етапи на нейното развитие – от ръкописната книга на Средновековието до наши дни. Много литературоведи подчертават необикновено широкия диапазон от проблеми, които Петър Динеков засяга в своето научно творчество. Трудно е да се определи точно неговата „професионална физиономия“, защото контурът обхваща литературната история и литературната критика, фолклористиката и широките проблеми на културата.