Непобеденият победен

by Цветан Стоянов

И може би някоя нощ аз ще стана,
небръснат,
с големи, червени очи,
ще стана може би някоя нощ
по пижама,
ще хвана мръсницата за шията
и ще й кажа
сега ще ми платиш за всичко,
как точно ти беше името,
епоха,
история,
илюзия,
вяра
или
съдба...

398 pages, Paperback

First published January 1, 2006

About the author

Цветан Стоянов е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, “Мъдростта на древните митове” (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др. Превежда и издава произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др.

Reviews

[Vanya · Rating 4 out of 5]

Този човек е поет и когато превежда, и когато пише проза, и когато пише поезия!!!

"Западът – с хладните вечери, с капещата от боровете влага, със синкавите мъгли, които слизат към равнините и се стопяват в синкавите пушеци; Западът – с червеното слънце, което се губи зад океана; Западът – с мъртвите катедрали и сивите притаени къщи, с чудовищните столици, където хората тичат по асфалта, и не се познават, и не си говорят, и когато си говорят, не се разбират – Западът с доведеното до крайност отчуждение, доведе до крайност и тази реакция, и този култ към красотата у твореца!"

Цветан Стоянов
(из литературните есета "Невидимият салон", 1978)