Зелени разкази III

by Калин Терзийски (Contributor), Деян Енев (Contributor), Georgi Gospodinov (Contributor)

АКО първата зеленина те привлича така, че да потънеш и да се загубиш в нея;

АКО изгревът те събуди и примами да отидеш и да поздравиш с него деня;

АКО съревнованието на цветовете по листата те кара някак си да бъдеш тъжен;

АКО дъхът на снега и дима те връщат към позабравеното –
това е абсолютно нормално, другото означава, че някъде по пътя си се загубил.

За трети пореден път МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ покани петнайсет изявени съвременни български автори да разкажат за своите спирки, които са ги отвеждали към природата.
Убедени сме, че и този път историите им няма да ви оставят равнодушни и ще станете съпричастни към каузата да запазим красотата и хармонията в природата и за бъдещето.

Благодарим на вас и на всички автори!

Приятно четене.
Министерство на околната среда и водите.

172 pages, Paperback

First published May 1, 2013

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Kalin · Rating 2 out of 5]

Впечатленията ми от първите „Зелени разкази“ важат до голяма степен и тук.

Единственият текст, който наистина ми хареса, и като връзка с темата, и като изпълнение, беше „По кабела“ на Алек Попов. Него съм го чел още преди десетина години, в някоя от антологиите „Хоризонти“. Сега ме разсмя точно както тогава – буйно, с подскачане на ръце и вежди нагоре, когато стигнах до абсурдния, но тъй закономерен финал.

Това е един от редките случаи на социална сатира, които преглъщам пивко... че и се облизвам за още. Спасява го комбинацията от хулиганлък и екстремизъм – и не само към темите за новото, нашето време, а и към литературния му предшественик, целия героически пантеон на Йовков. Аз при съчетанието хулиганлък и екстремизъм май всичко мога да простя и преглътна...

Важното е даже в сатирата си да не се вземаме твърде на сериозно. ;)

Интересни (но недоразвити) ми се сториха „Първородният грях“ на Владимир Левчев и „Среща с флорал“ на Георги Господинов.

[Marina Nova · Rating 4 out of 5]

Зелени разкази. Отново! Моментът, в който видях, че трети сборник, подчинен на една от любимите ми и важни за мен тематики, е издаден ит Сиела, не можах да се въздържа - купих го веднага. И го изчетох почти на един дъх. Прекрасни истории за природата и хората; за хората и природата; за онова, което ни свързва и разделя с нея; истории за миналото и настоящето. И най-вече истории за бъдещето - което зависи само от нас. За да има природа и утре!

[Невена Pascaleva · Rating 3 out of 5]

Като цяло - постнички разкази. Завладя ме само историята на Георги Господинов -направо полетях към слънцето с нея! Това е може би и единственият разказ, в който долових истинско съпреживяване на темата.
Не съм сигурна дали ще купувам другите сборници...

[Tzeck · Rating 1 out of 5]

В първата част имаше някои много силни разкази, дори бих казал повечето, затова се подлъгах да си взема и тази без да се замислям. Абсолютно разочарование, сякаш насила сглобена и издадена, заради клауза в някакъв договор. Повечето от представените автори могат много повече, но тук сякаш са писали под смъртна заплаха. Дори разказът на Георги Господинов, чиято проза обожавам, е по-скоро посредствен. Памфлетчето на Калин Терзийски пък в един нормален свят би било върнато на автора в колет със зареден пистолет и инструкции как да се позлва без да се захабяват тапетите и тавана. И разказ на Стефания Колева? Защо, бе? Изключително ниско, на моменти обидно ниво на литература. С много малки изключения, които вместо да придадат все пак някакъв миниатюрен смисъл на това книжле, още повече затвърждават тоталната липса на нужда от него. Моля, никога повече такива издания!