What do you think?
Rate this book
Сценарият като литература или обратното. Кино за четене
„Сценарият като литература или обратното“ ни среща едновременно с един познат и с един не толкова познат Боян Биолчев.
Познатият – от стотици разкази и няколко романа – за пореден път ще ви каже, че „съдбата е еднократна“, „талантът е тъжна работа“, а „най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи“.
По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно недотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства – да прочетете киното.
Формата може и да е различна, жанровият формат – друг, но Биолчевите звънки мълчания са неизменни както в литературните му творби, така и в киносценариите му, а посланието си остава непроменено: добротата е бавно
изстрадана философия.
Познатият – от стотици разкази и няколко романа – за пореден път ще ви каже, че „съдбата е еднократна“, „талантът е тъжна работа“, а „най-трудното за писателя е да намери онези звънки мълчания, които придават акустика на малкото думи“.
По-непознатият, чиито киносценарии трудно намират път до големия екран, ще ви предложи едно недотам традиционно занимание на границата между двете му любими изкуства – да прочетете киното.
Формата може и да е различна, жанровият формат – друг, но Биолчевите звънки мълчания са неизменни както в литературните му творби, така и в киносценариите му, а посланието си остава непроменено: добротата е бавно
изстрадана философия.
192 pages, Paperback
First published January 1, 2023
4 people want to read
About the author
Боян Биолчев
26 books10 followersБоян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода 1999 - 2007.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-тина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 12, 2024
Кое е по-хубаво от български филм със сякаш умишлено изтезаващо зрителските уши неясно-боботещо озвучаване и още по-затормозяващите безизразни рецитации на актьорите, които сякаш никога не са водили естествен разговор на живо? Отговор: сценарият! В сценария липсва който и да е от тези вече емблематични родното ни филмово “изкуство” недостатъци. Въображението е най-мощния прожекционен апарат. И да, сценариите са литература - още от времето на Еврипид и Софокъл.
За да бъда съвсем честна, купих си сборника заради нашумелия напоследък роден филм “Чума”. И много се радвам, че го направих - сега спокойно мога да пропусна филма - сценарият е прекрасна алтернатива.
Четирите публикувани сценария са с различна тема и сила на въздействие.
”Чума” безспорно е перлата. Не, няма нищо общо с Йовков, и не, съвсем няма претенции да доразвива почти едноименния Йовков разказ. Използвайки мотива за чумата, Биолчев набързо осветява онези кътчета в душата, които не се влияят от никаква епоха. Едни хора винаги ще проправят път напред - широк или тесен, това вече наистина зависи от времето в което живеят, но винаги - път. А други ще искат да си живеят в своята си кочинка и никой да не ги изкарва на слънце, че то пари. Бранят самозаблудите и страховете си до смърт. Трети пък ще се изпълват с омраза само като видят, че някой техен комшия иска да прави път… Кратката форма и епизодите много ми харесаха - плавно, кротко-епично и нежно се е получила историята, без натруфеността на по-дългите форми. Тук-таме с малко патетика или пък с липса на повече детайли, но неизменно красиво.
4,5 ⭐️
”Холтер’87” и ”Краят на света” ми дойдоха твърде тясно-насочени, и с нищо не ме грабнаха, макар да са сладкодумно написани. Просто са само за определен тип аудитория, която е от мъжки пол, тип “интелигент” - стар софиянец, градил кариера отпреди 1989 г. и неприятно поразен от грозотата на разпада след това.
2⭐️
”Похищението” обаче много допадна на безнадеждната романтичка в мен, която съвсем не романтично и крайно люто ненавижда грозотата и уродливостта на 90-те години от родната ни история. С малко довършителни щрихи - най-вече върху леко нескопосания образ на Елена - тази сюрреалистична история, където писател се забърква със своя филмов герой, би могла да се получи добре на кино или в разказ.
3,5⭐️
Начинът на писане и леката ирония много ми харесаха във всяка от четирите истории - страшно приятен прочит! Направо ми иде да ударя едно сърчице, но хайде да се престоря на вече голям човек и да завърша само с препинателен знак.
———
▶️ Цитати от “Чумата”:
🐎”Пожарът често тръгва от зла ръка, а се подклажда от тия, иначе кротки хорица, дето просто искат да хвърлят своята съчка.”
🐎“Исусе…без тебе пет риби и два хляба не стигат.”
🐎“Страхът е чумата на душата.”
🐎“- Бог помага на добрите хора.
Юрдан въздъхва.
- Бог е създал и лошите.”
За да бъда съвсем честна, купих си сборника заради нашумелия напоследък роден филм “Чума”. И много се радвам, че го направих - сега спокойно мога да пропусна филма - сценарият е прекрасна алтернатива.
Четирите публикувани сценария са с различна тема и сила на въздействие.
”Чума” безспорно е перлата. Не, няма нищо общо с Йовков, и не, съвсем няма претенции да доразвива почти едноименния Йовков разказ. Използвайки мотива за чумата, Биолчев набързо осветява онези кътчета в душата, които не се влияят от никаква епоха. Едни хора винаги ще проправят път напред - широк или тесен, това вече наистина зависи от времето в което живеят, но винаги - път. А други ще искат да си живеят в своята си кочинка и никой да не ги изкарва на слънце, че то пари. Бранят самозаблудите и страховете си до смърт. Трети пък ще се изпълват с омраза само като видят, че някой техен комшия иска да прави път… Кратката форма и епизодите много ми харесаха - плавно, кротко-епично и нежно се е получила историята, без натруфеността на по-дългите форми. Тук-таме с малко патетика или пък с липса на повече детайли, но неизменно красиво.
4,5 ⭐️
”Холтер’87” и ”Краят на света” ми дойдоха твърде тясно-насочени, и с нищо не ме грабнаха, макар да са сладкодумно написани. Просто са само за определен тип аудитория, която е от мъжки пол, тип “интелигент” - стар софиянец, градил кариера отпреди 1989 г. и неприятно поразен от грозотата на разпада след това.
2⭐️
”Похищението” обаче много допадна на безнадеждната романтичка в мен, която съвсем не романтично и крайно люто ненавижда грозотата и уродливостта на 90-те години от родната ни история. С малко довършителни щрихи - най-вече върху леко нескопосания образ на Елена - тази сюрреалистична история, където писател се забърква със своя филмов герой, би могла да се получи добре на кино или в разказ.
3,5⭐️
Начинът на писане и леката ирония много ми харесаха във всяка от четирите истории - страшно приятен прочит! Направо ми иде да ударя едно сърчице, но хайде да се престоря на вече голям човек и да завърша само с препинателен знак.
———
▶️ Цитати от “Чумата”:
🐎”Пожарът често тръгва от зла ръка, а се подклажда от тия, иначе кротки хорица, дето просто искат да хвърлят своята съчка.”
🐎“Исусе…без тебе пет риби и два хляба не стигат.”
🐎“Страхът е чумата на душата.”
🐎“- Бог помага на добрите хора.
Юрдан въздъхва.
- Бог е създал и лошите.”
Displaying 1 of 1 review