Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев), български поет, е роден в село Лъжене, тогавашна Орханийска околия – дн. село Трудовец, Софийско. Учи в Ботевград и в София, където се преселват родителите му. Завършва гимназия в София (1903) и славянска филология в Софийския университет (1908). Работи в Плевен като учител по литература от 1908 до 1933 г. Участва в Първата световна война. Печата от 1906 г. - сп. “Демократически преглед”. Директор на Военноисторическия музей в Плевен (19.09.1932-1934). Наклеветен в злоупотреба с държавни пари и шпионство в полза на Румъния. Извикан е и в Софийски военен съд на 02.05.1934 г. – обвинен в кражба на вещи от плевенските музеи. След два опита за самоубийство, Ракитин се самоубива на 02.06.1934 г., скачайки от влака София-Плевен в тунел №3, до гара Реброво.
На необятний шир сред храма венча ни и поведе двама стар кръстник - ранобудно слънце. денят бе шествие богато: гърмяха музики и звънци, блещяха мантии от злато.
И морни срещна ни на прага кат майка нощ с усмивка блага, запали свещи от светулки, посла легло от цветове, и ни приспа хор от цигулки от разлюляни класове.
*** Ранна вечер тъмен плащ разгъна
Ранна вечер тъмен плащ разгъна, сляха се земя и небосклон. Гръм от пушка екна и потъна, сякаш някой скърши тежък клон.
Плеснаха крила и зафучаха, въздухът студен се разлюле, тръпки на тревога и уплаха плъзнаха в мъгливото поле.
Само там в реката нещо плюсна, смъртно писна, сглъхна насаме - по-дебела се мъглата спусна, в по-гъст мрак полето онеме.