What do you think?
Rate this book
Библиотекарят от Ънст
Нашата организация се нарича „Анима Меа” и предлага на пазара само елитни душѝ - продължи библиотекарят. - Повтарям, господин Томпсън. В нашата крипта намират място само елитни душѝ.
- Само и единствено елитни душѝ - повтори Джордж.
- Контролираме всеки един етап от развитието на жигосаните с логото на „Анима Меа” душѝ. Ето тук... - разсече с артистичен жест във въздуха пред себе си библиотекарят - от векове наред се пазят белезите на всяка една душа.
Всяка една история в този сборник ще ви покани в свят със своя собствена ценностна система, чиито корени са същите като тези, от които всеки един човек кове своята собствена идентичност - доброто и злото. Всеки един герой носи тежестта на бремето, че от деянието му зависи не само неговата съдба, но и тази на семейството, приятелите, враговете му, дори на цялото човечество. Няма въображаем свят, който да не е отражение на кривото огледало на реалността!
- Само и единствено елитни душѝ - повтори Джордж.
- Контролираме всеки един етап от развитието на жигосаните с логото на „Анима Меа” душѝ. Ето тук... - разсече с артистичен жест във въздуха пред себе си библиотекарят - от векове наред се пазят белезите на всяка една душа.
Всяка една история в този сборник ще ви покани в свят със своя собствена ценностна система, чиито корени са същите като тези, от които всеки един човек кове своята собствена идентичност - доброто и злото. Всеки един герой носи тежестта на бремето, че от деянието му зависи не само неговата съдба, но и тази на семейството, приятелите, враговете му, дори на цялото човечество. Няма въображаем свят, който да не е отражение на кривото огледало на реалността!
356 pages, Paperback
Published January 1, 2023
1 person is currently reading
19 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
November 10, 2023
Рядко книга ме изненадва позитивно.
Може да съм позавишил малко оценката, но дадох три звезди на много книги, които ми доставиха далеч по-малко удоволствие.
Може да съм позавишил малко оценката, но дадох три звезди на много книги, които ми доставиха далеч по-малко удоволствие.
February 3, 2024
🕰️„Библиотекарят от Ънст” – Дого Танкарт
“Помни, синко, човеци има навсякъде, но хора - само там, където едно добро срещне друго добро!”
📖 Вече знаете, че обожавам творчеството на Добри Станчов, известен още и като Дого Танкарт. Този човек е явление в литературата. Изключителен, феноменален, уникален, удивителен, възхитителен. За него трябва да се говори, знае, пише много повече и отново казвам – да се изучава в училище като съвременен наш автор. Той наред с още няколко наши родни писатели, които аз лично съм чела, за мен е вярната дефиниция и обосновка на титлата писател. За мен това е титла, призвание, приз, защото просто да пишем не ни превръща в писатели. Визирам хора, при които както и при него са налице много сериозни познания, пребогат речников запас, широкоспектърна обща култура във всевъзможни направления, солидна информираност, блестящ ум, интелект и развинтено въображение.
🕰️ Винаги се стремя да започвам с писането на мнението си за книга, докато все още ме държи емоцията на прочита. Мисля, че точно след тази, този ефект ще трае много дълго. Има такива четива, които те карат буквално да се превъзбуждаш и да не спираш да си под въздействието им. Вълнуват те толкова силно, толкова много, толкова дълго, че е просто сюрреалистично.
📖 Гениалността и великолепието на авторския ум и въображение се затвърждават от факта, че той буквално може да пише всичко и на всякакви теми. „Библиотекарят от Ънст” е сборник с разкази, които поотделно нямат нищо общо един с друг нито като сюжет, нито като стилистика. Истината обаче е, че имат и още как. Свързва ги човешкият фактор. Обединява ги пъстротата и всевъзможните въплъщения на човешката същност. С всички наши смъртни и безсмъртни грехове, непростими и огромни недостатъци, с вездесъщите ни добродетели, висши цели, гнили души, болки и многолики нрави.
📖Творбата е разделена в две части. Всяка съдържа своите десет автономни произведения, с отделни заглавия и мъдра мисъл от автора като подзаглавие. Разказите са толкова силни, ярки, описателни, живи и въздействащи, че буквално са като двадесет отделни книги. 🕰️Препускайки през тях ще пропътуваме милиони километри – назад в миналото, напред в антиутопично бъдеще, в непознато настояще, в полярната пустош сред северни сияния, из американски улици, в българска книжарница, на психосоматичен остров и къде ли още не. 📖Авторът ни запознава с много и различни хора, места, неодушевени предмети, в които е пришил душа. Жонглира изкусно и умело с толкова много жанрови характеристики, че няма да липсват криминални елементи, паранормални явления, магически реализъм, груб реализъм, фантастика. Хипербола, метафори, кичести епитети – Дого Танкарт е виртуозен разказвач. Магьосник, който е написал приказки – вълшебни, страшни, тъжни – такива, от които ти се крещи, плаче, мисли, чувства, живее. Стилът му е толкова богато орнаментиран, че в повечето случаи такова писане води до огромно разсейване и трудно вникване в творбата. Той обаче борави така умело с похватите, че нито за миг не изпускаш нишките. Дори съвсем майсторски тези сложно съставни описания ни дават възможността да вкусим, помиришем, усетим, видим така реално всеки нарисуван етюд, всеки моделиран персонаж, всяко изградено обстоятелство и място, че никой филм не би могъл да ни въздейства така.
🕰️Книгата се чете на един дъх, много задъхано. Веднъж от вълнение и емоция, втори път от нуждата да вземеш още и още, и още. Това определено, както и другите му произведения, е от типа, който не можеш да оставиш за миг, искаш да потънеш изцяло в него, а когато всичко свърши – дълго си разглобен, тъжен от раздялата ви и се чудиш как да вземеш още.
📖Аз съм много специфична като читател, когато става дума за разкази. За първи път ми се случва да няма нито един от всички в състава на четивото, който да не е моят и да не ми хареса. За първи път е трудно да отлича и най-добър или любим, защото се влюбих във всички. Разбира се някои пулсираха една идея по-силно в мен от други, но глобално всички се взривиха дифузионно в цялото ми същество.
🕰️Определено причислявам „Библиотекарят от Ънст” като една от най-добрите книги, които съм имала честта да прочета. Не само от роден автор, а изобщо.
📖Не се подвеждайте от думите ми обаче. Тази творба е предназначена /както и писателят генерално/ за хора с високочестотна абсорбция. Четенето с разбиране е абсолютно задължително. По-високите нива на мисловна и умствена дейност също. Не е лежерна лятна книжка, макар да се чете супер бързо и гладко. Няма да ви предложи простота, простотия и клишета. Всичко друго обаче – ще. Горещо ви препоръчвам, ако се и не се припознавате в предупрежденията ми да се впуснете в приключението „Добри Станчов/Дого Танкарт”. Аз лично тепърва възнамерявам да изкупя и останалите му съществуващи книги, както и всички предстоящи.
“За да вършиш добро, не ти трябват думи, на който и да е било език!”
“…а надвисналата над Падуа луна се поклащаше между облаците като махалото от звездния часовник на човечеството и отброяваше всяка една секунда живот под покрива на света.”
“Помни, синко, човеци има навсякъде, но хора - само там, където едно добро срещне друго добро!”
📖 Вече знаете, че обожавам творчеството на Добри Станчов, известен още и като Дого Танкарт. Този човек е явление в литературата. Изключителен, феноменален, уникален, удивителен, възхитителен. За него трябва да се говори, знае, пише много повече и отново казвам – да се изучава в училище като съвременен наш автор. Той наред с още няколко наши родни писатели, които аз лично съм чела, за мен е вярната дефиниция и обосновка на титлата писател. За мен това е титла, призвание, приз, защото просто да пишем не ни превръща в писатели. Визирам хора, при които както и при него са налице много сериозни познания, пребогат речников запас, широкоспектърна обща култура във всевъзможни направления, солидна информираност, блестящ ум, интелект и развинтено въображение.
🕰️ Винаги се стремя да започвам с писането на мнението си за книга, докато все още ме държи емоцията на прочита. Мисля, че точно след тази, този ефект ще трае много дълго. Има такива четива, които те карат буквално да се превъзбуждаш и да не спираш да си под въздействието им. Вълнуват те толкова силно, толкова много, толкова дълго, че е просто сюрреалистично.
📖 Гениалността и великолепието на авторския ум и въображение се затвърждават от факта, че той буквално може да пише всичко и на всякакви теми. „Библиотекарят от Ънст” е сборник с разкази, които поотделно нямат нищо общо един с друг нито като сюжет, нито като стилистика. Истината обаче е, че имат и още как. Свързва ги човешкият фактор. Обединява ги пъстротата и всевъзможните въплъщения на човешката същност. С всички наши смъртни и безсмъртни грехове, непростими и огромни недостатъци, с вездесъщите ни добродетели, висши цели, гнили души, болки и многолики нрави.
📖Творбата е разделена в две части. Всяка съдържа своите десет автономни произведения, с отделни заглавия и мъдра мисъл от автора като подзаглавие. Разказите са толкова силни, ярки, описателни, живи и въздействащи, че буквално са като двадесет отделни книги. 🕰️Препускайки през тях ще пропътуваме милиони километри – назад в миналото, напред в антиутопично бъдеще, в непознато настояще, в полярната пустош сред северни сияния, из американски улици, в българска книжарница, на психосоматичен остров и къде ли още не. 📖Авторът ни запознава с много и различни хора, места, неодушевени предмети, в които е пришил душа. Жонглира изкусно и умело с толкова много жанрови характеристики, че няма да липсват криминални елементи, паранормални явления, магически реализъм, груб реализъм, фантастика. Хипербола, метафори, кичести епитети – Дого Танкарт е виртуозен разказвач. Магьосник, който е написал приказки – вълшебни, страшни, тъжни – такива, от които ти се крещи, плаче, мисли, чувства, живее. Стилът му е толкова богато орнаментиран, че в повечето случаи такова писане води до огромно разсейване и трудно вникване в творбата. Той обаче борави така умело с похватите, че нито за миг не изпускаш нишките. Дори съвсем майсторски тези сложно съставни описания ни дават възможността да вкусим, помиришем, усетим, видим така реално всеки нарисуван етюд, всеки моделиран персонаж, всяко изградено обстоятелство и място, че никой филм не би могъл да ни въздейства така.
🕰️Книгата се чете на един дъх, много задъхано. Веднъж от вълнение и емоция, втори път от нуждата да вземеш още и още, и още. Това определено, както и другите му произведения, е от типа, който не можеш да оставиш за миг, искаш да потънеш изцяло в него, а когато всичко свърши – дълго си разглобен, тъжен от раздялата ви и се чудиш как да вземеш още.
📖Аз съм много специфична като читател, когато става дума за разкази. За първи път ми се случва да няма нито един от всички в състава на четивото, който да не е моят и да не ми хареса. За първи път е трудно да отлича и най-добър или любим, защото се влюбих във всички. Разбира се някои пулсираха една идея по-силно в мен от други, но глобално всички се взривиха дифузионно в цялото ми същество.
🕰️Определено причислявам „Библиотекарят от Ънст” като една от най-добрите книги, които съм имала честта да прочета. Не само от роден автор, а изобщо.
📖Не се подвеждайте от думите ми обаче. Тази творба е предназначена /както и писателят генерално/ за хора с високочестотна абсорбция. Четенето с разбиране е абсолютно задължително. По-високите нива на мисловна и умствена дейност също. Не е лежерна лятна книжка, макар да се чете супер бързо и гладко. Няма да ви предложи простота, простотия и клишета. Всичко друго обаче – ще. Горещо ви препоръчвам, ако се и не се припознавате в предупрежденията ми да се впуснете в приключението „Добри Станчов/Дого Танкарт”. Аз лично тепърва възнамерявам да изкупя и останалите му съществуващи книги, както и всички предстоящи.
“За да вършиш добро, не ти трябват думи, на който и да е било език!”
“…а надвисналата над Падуа луна се поклащаше между облаците като махалото от звездния часовник на човечеството и отброяваше всяка една секунда живот под покрива на света.”
January 10, 2024
"Библиотекарят от Ънст" Дого Танкарт е сборник с разкази, които е трудно да се определят жанрово, това са истории, които ще пренесат читателя през времето и пространството, за да разкрият пред него проекции на неограничените възможности на света със средствата на научния прогрес, но и на свръх естественото.
И въпреки различния фон на всяка история, въпреки различните възможности, в тях на преден план излиза човешкото - мечтите и желанията, за които човек е готов да мине всяка граница, тъмните страни често взимат превес, но има и идеализъм, жертвоготовност, себеотрицание.
Човек често иска повече, отколкото животът му е дал, повече време, повече възможности. Младостта, интелектът и властта са силно изкушение, за да ги притежава и задържи човек е готов на всичко. Но като контрапункт в една от историите на тези копнежи, е разочарованието и желанието да се откажеш от всичко, концентрираната моментна емоция ще компенсира безперспективното бъдеще.
В живота понякога се появява втория шанс, но за да се възползва от него героят трябва да реши в каква посока да поеме и тук се появяват трудните въпроси, какво би било ако може да започнеш на чисто, нов живот без да помниш миналото, без да знаеш кой си, или човек е толкова вкопчен в собствената си идентичност, че предпочита да се върне обратно дори това да значи да преживее всичко отново, без да може да го промени, да носи вината за греховете си.
Вратата към миналото, никога не е напълно затворена и когато в него има нещо неизказано, нещо незавършено, то се прокрадва в настоящето и сякаш търси някакъв реванш или възмездие, не само за да даде покой и да затвори страниците на историята, но и за да постигне някакво удовлетворение и завършеност на настоящето. Понякога възмездието идва по свръх естествен начин, като божествено наказание, друг път човекът взима правосъдието в свои ръце.
Страстта също е силно изкушение, тя нарушава реда на нещата и помита всичко, тя е обсебваща и първична
И ако човек може да избира бъдещето си, ако може да "вложи" в следващото поколение подходящата душа, то каква би била цената, история за сделката с дявола в един футуристичен контекст.
В две различни истории, светът е много променен по апокалиптичен сценарий, в едната е доминиран от властта на църквата, в другата земеделието е изчезнало и корпорация е монополист в производството на храни. Но и в двете истории има силна съпротива към хода на настоящето и крехка надежда за промяна.
Има много познати мотиви във всеки от разказите, действието се разгръща плавно, за да се достигне кулминацията. Финалният разказ е в духа на един много любим мой филм "Червената цигулка".
Разказите са интересни, динамични, дават поле за размисъл не само върху човешките емоции, но и върху посоките в които се движи света, бъдещето, прогреса, за баланса и за цената на всеки избор.
И въпреки различния фон на всяка история, въпреки различните възможности, в тях на преден план излиза човешкото - мечтите и желанията, за които човек е готов да мине всяка граница, тъмните страни често взимат превес, но има и идеализъм, жертвоготовност, себеотрицание.
Човек често иска повече, отколкото животът му е дал, повече време, повече възможности. Младостта, интелектът и властта са силно изкушение, за да ги притежава и задържи човек е готов на всичко. Но като контрапункт в една от историите на тези копнежи, е разочарованието и желанието да се откажеш от всичко, концентрираната моментна емоция ще компенсира безперспективното бъдеще.
В живота понякога се появява втория шанс, но за да се възползва от него героят трябва да реши в каква посока да поеме и тук се появяват трудните въпроси, какво би било ако може да започнеш на чисто, нов живот без да помниш миналото, без да знаеш кой си, или човек е толкова вкопчен в собствената си идентичност, че предпочита да се върне обратно дори това да значи да преживее всичко отново, без да може да го промени, да носи вината за греховете си.
Вратата към миналото, никога не е напълно затворена и когато в него има нещо неизказано, нещо незавършено, то се прокрадва в настоящето и сякаш търси някакъв реванш или възмездие, не само за да даде покой и да затвори страниците на историята, но и за да постигне някакво удовлетворение и завършеност на настоящето. Понякога възмездието идва по свръх естествен начин, като божествено наказание, друг път човекът взима правосъдието в свои ръце.
Страстта също е силно изкушение, тя нарушава реда на нещата и помита всичко, тя е обсебваща и първична
И ако човек може да избира бъдещето си, ако може да "вложи" в следващото поколение подходящата душа, то каква би била цената, история за сделката с дявола в един футуристичен контекст.
В две различни истории, светът е много променен по апокалиптичен сценарий, в едната е доминиран от властта на църквата, в другата земеделието е изчезнало и корпорация е монополист в производството на храни. Но и в двете истории има силна съпротива към хода на настоящето и крехка надежда за промяна.
Има много познати мотиви във всеки от разказите, действието се разгръща плавно, за да се достигне кулминацията. Финалният разказ е в духа на един много любим мой филм "Червената цигулка".
Разказите са интересни, динамични, дават поле за размисъл не само върху човешките емоции, но и върху посоките в които се движи света, бъдещето, прогреса, за баланса и за цената на всеки избор.
October 18, 2023
С��ед като акостирахме и се разделихме с капитан Мафо, решихме, че не искаме да се разделяме и с творчеството на родния писател, скрит зад псевдонима Дого Танкарт. „Библиотекарят от Ънст“ е сборник с разкази с разнообразен тон и жанр, едновременно упражнение, но в определени случаи и учебник по писане на кратки форми. Двадесет провокативни, различни, стегнати сюжета, развити в минимален обем, но постигащи максимален ефект. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Displaying 1 - 4 of 4 reviews