What do you think?
Rate this book
Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство
Изследванията на покойния проф. Никола Мавродинов върху изкуството от периода на Първото българско царство (681-1018) са представени в колосалния му труд „Старобългарското изкуство“, който издателство „Изток-Запад“ пусна на книжния пазар в навечерието на най-българския празник – 24 май. В книгата „Старобългарското изкуство“ (с подзаглавие „Изкуството на Първото българско царство“) са разгледани сведения за живота, бита и изкуството на славяни и прабългари, както и художественото наследство от траките.
Изтъкнатият български изкуствовед и археолог Никола Мавродинов обръща специално внимание и на българското изкуство преди покръстването – столицата Плиска, първите дворци, езическия храм, както и след покръстването: архитектурата и църквите по времето на княз Борис и цар Симеон, златарството, живописта към края на IX век и други.
Проф. Мавродинов започва работата по този особено ценен труд през 1946 г. с проверка на паметниците, които не са били достатъчно добре проучени, и на плановете на постройките в Плиска. През 1948 г. се насочва към паметниците в Преслав, Мадара, Несебър, а впоследствие разширява по-ранни свои изследвания върху старото българско златарство и скулптура.
Ученият свързва отделните области на някогашната ни култура, стараейки се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволява да ги характеризира по-отблизо. Внимателното тълкуване на явленията и фактите му дава възможност да ги представи в нова светлина и да открои основните тенденции в развитието на родните изкуство и култура в конкретния период. (ЖД)
Никола Мавродинов (1904–1958) е виден български изкуствовед и археолог. Завършва история и археология през 1928 г. в Лиеж, Белгия. Асистент е в Народния музей в София (1931–1934), където впоследствие е и уредник (1934–1944). Той е един от най-вещите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.), също и действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Сред многобройните негови трудове са „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“ (1926), „Външната украса на старобългарските църкви“ (1934), „Проучвания върху старобългарското изкуство“ (1936), „Боянската църква и нейните стенописи“ (1943), „Старобългарската живопис“ (1946) и др.
Книгата „Старобългарското изкуство“ съдържа богат илюстративен материал с над 300 илюстрации.
http://www.jivotizdrave.bg/index.php?...
Изтъкнатият български изкуствовед и археолог Никола Мавродинов обръща специално внимание и на българското изкуство преди покръстването – столицата Плиска, първите дворци, езическия храм, както и след покръстването: архитектурата и църквите по времето на княз Борис и цар Симеон, златарството, живописта към края на IX век и други.
Проф. Мавродинов започва работата по този особено ценен труд през 1946 г. с проверка на паметниците, които не са били достатъчно добре проучени, и на плановете на постройките в Плиска. През 1948 г. се насочва към паметниците в Преслав, Мадара, Несебър, а впоследствие разширява по-ранни свои изследвания върху старото българско златарство и скулптура.
Ученият свързва отделните области на някогашната ни култура, стараейки се да обясни социално-икономическите условия във всяка отделна епоха, което му позволява да ги характеризира по-отблизо. Внимателното тълкуване на явленията и фактите му дава възможност да ги представи в нова светлина и да открои основните тенденции в развитието на родните изкуство и култура в конкретния период. (ЖД)
Никола Мавродинов (1904–1958) е виден български изкуствовед и археолог. Завършва история и археология през 1928 г. в Лиеж, Белгия. Асистент е в Народния музей в София (1931–1934), където впоследствие е и уредник (1934–1944). Той е един от най-вещите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Професор по история на изкуствата (1954–1958) и член-кореспондент на БАН (от 1946 г.), също и действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.). Сред многобройните негови трудове са „Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив“ (1926), „Външната украса на старобългарските църкви“ (1934), „Проучвания върху старобългарското изкуство“ (1936), „Боянската църква и нейните стенописи“ (1943), „Старобългарската живопис“ (1946) и др.
Книгата „Старобългарското изкуство“ съдържа богат илюстративен материал с над 300 илюстрации.
http://www.jivotizdrave.bg/index.php?...
412 pages, Hardcover
First published January 1, 2013
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
