Лястовица

by Петя Дубарова

Стихове и разкази

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

109 pages, Paperback

First published January 1, 1987

About the author

Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса. През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете ѝ разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Последен танц

„Листото като мъничка сълзица
отрони се във утрото студено
и сякаш е крило на златна птица,
изпърха то и падна уморено.

Лежи като самотна песъчинка
в голямата студена пуста нива
и вечер го поглежда месечинка,
бездушна като горска самодива.

И слуша в скръб листото натъжено
как вятърът извива бавна песен,
че то е писъмцето позлатено,
последното писмо на тази есен.“

[Eлина · Rating 4 out of 5]

Голямата изненада за мен тук беше лиричната проза на Петя Дубарова, защото една част от нея ми е позната от детските години - дали сме я преразказвали на матурите, дали е учена - не помня, но историята на Елица и болния лебед, както и "Свински разказ" са запечатани в главата ми и досега.

[Julian Lyubomirov · Rating 3 out of 5]

На този ден, преди 39 години, светът се разделя с Петя Дубарова - синята вълшебница от Бургас. Прекрасната ѝ поезия остава вечна. <3

Мечти
Аз искам да плувам със чайките бели,
със тях да летя в висините,
да гледам зорите, косите разпилели,
да тичам със тях над горите.

Желая да литна високо в небето,
да пипна със длани звездите,
да видя оттам заблестяло морето,
да чуя как пеят вълните.

Аз искам Венера над мен да изгрее
и Марс да ми махне приветен,
над мене луната сребро да излее,
светът да проблесне заветен.

Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята.

И пак в България искам да кацна,
да дойда по лунна пътека,
където от всичко всесилно, могъщо
най-смел и велик е човека.

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

“Вечер мигат с ресници
ясноликите звездици.
В теменужени разцветки,
сред дъха на виолетки,
звънка ручеят щастливо,
кърши бор снага игриво,
пее славей романтичен,
тътне лес, с цветя окичен…
Ако минеш през гората
и поседнеш на тревата,
ти ще чуеш как прелива
песен волна и щастлива”

————-

“Като златна песъчинка
с нежни сребърни крила,
сякаш огнено око е —
трепка слънчева пчела.

Тя — трошица от луната —
пълни въздуха със звън,
често виждам я обляна
в злато слънчево на сън.”

[Ana · Rating 5 out of 5]

„Дантели се диплят в моите нозе,
със страст и любов ме прегръщат,
изпълват със щастие моето сърце,
далече ме носят и връщат.

Разплела, разпуснала буйни коси,
вълната се хвърля в брега си
и в нейната песен морето шепти.
Тя носи загадка с дъха си —

дъха на безкрайното синьо море
със своята шир безгранична.
Все трепка красиво с прозрачни криле
вълната красива, обична.“

------------

„Листото като мъничка сълзица
отрони се във утрото студено
и сякаш е крило на златна птица,
изпърха то и падна уморено.

Лежи като самотна песъчинка
в голямата студена пуста нива
и вечер го поглежда месечинка,
бездушна като горска самодива.

И слуша в скръб листото натъжено
как вятърът извива бавна песен,
че то е писъмцето позлатено,
последното писмо на тази есен.“

[Марина Кръстева. · Rating 4 out of 5]

"Като пулса на сърцето
бодро тупкат капки вън.
Колко чудно и красиво
всичко туй е, като в сън."
. . .
"Ех, на село как е мило
сред стопаните добри,
със петлето подранило,
звънко пеещо в зори."

[Tousser · Rating 3 out of 5]

"Аз искам привечер по лунни пътеки
да тичам, да чезна в тъмата,
край мене да мамят звездиците леки,
под мене да мами земята."

[Venera Tisheva · Rating 5 out of 5]

Загубили сме я, с нея и нейното богатство