What do you think?
Rate this book
Сенките на Атлантида #1
Междусъния
senkite-na-atlantida.com
За едно момиче границите между сън и реалност са силно размити ...
В зората на времето древните атланти, ужасени от силата на Туаой, Огненият камък, го запечатали в саркофаг от кристал. Заключен бил и защитен от заклинания, но излъчвал, казват, странни пулсации, които превръщали и най-силната воля в роб на безгласната му песен ...
А саркофагът още е там и търпеливо брои вековете до появата на древна кръв, която да отключи древната му мощ...
В задрямало крайбрежно градче, млада жена е измъчвана от особени чужди сънища. Изпълнен с трудности и лишения, животът й е изковал несломим характер, но нищо не я подготвило за водовъртежа от зловещи събития, в който попада. Екзотичен мрачен свят от древността я завлича в хаос от интриги. Въртоп от събития и нишки я води към път с неясна цел и край, любов без бъдеще и древна мисия.
Нейната защита и прокоба е умението й да бяга през сенките на чуждите съзнания насън.
За едно момиче границите между сън и реалност са силно размити ...
В зората на времето древните атланти, ужасени от силата на Туаой, Огненият камък, го запечатали в саркофаг от кристал. Заключен бил и защитен от заклинания, но излъчвал, казват, странни пулсации, които превръщали и най-силната воля в роб на безгласната му песен ...
А саркофагът още е там и търпеливо брои вековете до появата на древна кръв, която да отключи древната му мощ...
В задрямало крайбрежно градче, млада жена е измъчвана от особени чужди сънища. Изпълнен с трудности и лишения, животът й е изковал несломим характер, но нищо не я подготвило за водовъртежа от зловещи събития, в който попада. Екзотичен мрачен свят от древността я завлича в хаос от интриги. Въртоп от събития и нишки я води към път с неясна цел и край, любов без бъдеще и древна мисия.
Нейната защита и прокоба е умението й да бяга през сенките на чуждите съзнания насън.
224 pages, Paperback
First published July 12, 2013
56 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
August 9, 2014
оценка - 3,5.
До преди няколко дена нямах представа за съществуването на Димана Атанасова и нейната поредица „Сенките на Атлантида”. Отдавна не се бях интересувала от книги на български автори, защото предпочитам да чета електронни книги, а българско фентъзи в електронен формат е почти невъзможно да се от крие. Но все пак, благодарение на панаира на книгата във Варна и представянето на 2-та книга от поредицата – „Ремпатия” вниманието ми бе привлечено и затова реших да дам шанс на поредицата.
Първоначално след прочита на резюмета на гърба на корицата бях скептично настроена. Звучеше интересно, но присъствието на Атлантида малко ме разколеба. Срещала съм толкова много автори, които се опитват да пресъздадат мита за Атлантида по оригинален начин, но в последствие се получава пълен миш маш от компоненти, които са толкова несъвместими, че самото им прочитане довежда до смесени чувства. Това, което ми помогна да взема решението да прочета книгата бяха положителните коментари на мой познати и приятели и това, че корицата ме грабна напълно. За разлика от много други книги, където на корицата се изобразява един от главните герои/ главната двойка, корицата на „Междусъния” е една прекрасна смесица между цветове и картини. Влюбих се в изобразените кули и пейзажа около тях. А цветовете са напълно запленяващи.
…..от тук нататък може да има спойлери….
Честно казано прологът ми беше малко странен и не ми даде особени насоки как ще се развие историята, освен че главната ни геройня ще е заобиколена от много мъже.
Първите няколко глави не бяха особено впеталяващи. Бях разочарована от първите срещи на Даш и Меро. Даже си помислих, че това ще бъде книга от онзи тип, където има един главен алфа мъжкар, които ще спасява постоянно жената, която си е харесал. Но след това историята започна плавно да се разгръща и да се добавят нови факти и мотиви, които опровергаха първоначалното ми впечатление. И въпреки че не можем да избягаме от любовната завръзка, защото каквото и да си говорим още от началото се усещаше нещо между Даш и Меро, за мен поне тя не бе чак толкова натрапчива (може би само накрая).
Имаше предвидими неща, имаше и няколко места, където не бях сигурна какво точно се случи, имаше опасности, насилие, преследване, митични същества, злодей и кръв. Но пътуването до Атлантида и самата нишка на действието бяха добре изградени. Атлантида също бе представена по оригинален начин и в последствие изградена и показана по смислен и логичен начин. Успях да намеря отговор на повечето си въпроси.
Книгата е написана в първо лице. В повечето случай това означава книга написана от гледната точка на някой от главните герои с ограничение от към описания и действия. Но Димана Атанасова се справила прекрасно с предаването на действието от гледната точка на Даш. Имаше красиви описания и действието бе динамично и последователно.
Това, което на мен ми липсваше беше повече от Меро. Може би ако имаше няколко глави от неговата гледна точка щеше да се получи по-добре.
Когато се появи в началото реакцията ми беше:
Но в последствие този мистериозен наемник порасна в очите ми и се намерих запленена от личността му. Затова накрая в последните няколко страници, когато Даш обяви, че бях нещо от рода на:
И мисля да спра до тук, преди да почна да обяснявам колко много ми допада Меро.
Като заключение мога да кажа, че това е един изключително обещаваш дебют и че със сигурност ще прочета и другите книги от поредицата.
До преди няколко дена нямах представа за съществуването на Димана Атанасова и нейната поредица „Сенките на Атлантида”. Отдавна не се бях интересувала от книги на български автори, защото предпочитам да чета електронни книги, а българско фентъзи в електронен формат е почти невъзможно да се от крие. Но все пак, благодарение на панаира на книгата във Варна и представянето на 2-та книга от поредицата – „Ремпатия” вниманието ми бе привлечено и затова реших да дам шанс на поредицата.
Първоначално след прочита на резюмета на гърба на корицата бях скептично настроена. Звучеше интересно, но присъствието на Атлантида малко ме разколеба. Срещала съм толкова много автори, които се опитват да пресъздадат мита за Атлантида по оригинален начин, но в последствие се получава пълен миш маш от компоненти, които са толкова несъвместими, че самото им прочитане довежда до смесени чувства. Това, което ми помогна да взема решението да прочета книгата бяха положителните коментари на мой познати и приятели и това, че корицата ме грабна напълно. За разлика от много други книги, където на корицата се изобразява един от главните герои/ главната двойка, корицата на „Междусъния” е една прекрасна смесица между цветове и картини. Влюбих се в изобразените кули и пейзажа около тях. А цветовете са напълно запленяващи.
…..от тук нататък може да има спойлери….
Честно казано прологът ми беше малко странен и не ми даде особени насоки как ще се развие историята, освен че главната ни геройня ще е заобиколена от много мъже.
Първите няколко глави не бяха особено впеталяващи. Бях разочарована от първите срещи на Даш и Меро. Даже си помислих, че това ще бъде книга от онзи тип, където има един главен алфа мъжкар, които ще спасява постоянно жената, която си е харесал. Но след това историята започна плавно да се разгръща и да се добавят нови факти и мотиви, които опровергаха първоначалното ми впечатление. И въпреки че не можем да избягаме от любовната завръзка, защото каквото и да си говорим още от началото се усещаше нещо между Даш и Меро, за мен поне тя не бе чак толкова натрапчива (може би само накрая).
Имаше предвидими неща, имаше и няколко места, където не бях сигурна какво точно се случи, имаше опасности, насилие, преследване, митични същества, злодей и кръв. Но пътуването до Атлантида и самата нишка на действието бяха добре изградени. Атлантида също бе представена по оригинален начин и в последствие изградена и показана по смислен и логичен начин. Успях да намеря отговор на повечето си въпроси.
Книгата е написана в първо лице. В повечето случай това означава книга написана от гледната точка на някой от главните герои с ограничение от към описания и действия. Но Димана Атанасова се справила прекрасно с предаването на действието от гледната точка на Даш. Имаше красиви описания и действието бе динамично и последователно.
Това, което на мен ми липсваше беше повече от Меро. Може би ако имаше няколко глави от неговата гледна точка щеше да се получи по-добре.
Когато се появи в началото реакцията ми беше:
Но в последствие този мистериозен наемник порасна в очите ми и се намерих запленена от личността му. Затова накрая в последните няколко страници, когато Даш обяви, че бях нещо от рода на:
И мисля да спра до тук, преди да почна да обяснявам колко много ми допада Меро.
Като заключение мога да кажа, че това е един изключително обещаваш дебют и че със сигурност ще прочета и другите книги от поредицата.
September 15, 2016
Малко нелогична и объркана на моменти, с повече сложни имена, но пък и интересна и различна. Хареса ми! :)
July 2, 2014
Момиче слиза в потъналата Атлантида: http://knigolandia.info/book-review/m...
От доста време чувам хубави неща за книгата на Димана Атанасова “Междусъния”, но, обичайно за нрава ми, се наканих да я прочета чак когато дойде време да излезе продължението ѝ – “Ремпатия”. Разбира се, че имах едно наум, наскоро едно пожънало световен успех младежко фентъзи ми досади неимоверно (тия дни ще пиша за него), но това младо момиче успя да ме изненада приятно. “Междусъния” си има доста трески за дялане, включая и чисто редакторско-коректорска работа, но основата я има, Димана притежава талант, и дори и в историята да са налице ред очаквани и предвидими елементи (като това проклето разказване от първо лице, от което няма отърване), като цяло книгата е впечатляваща за възрастта ѝ и загатва за голям потенциал.
Издателство Весела Люцканова
http://knigolandia.info/book-review/m...
От доста време чувам хубави неща за книгата на Димана Атанасова “Междусъния”, но, обичайно за нрава ми, се наканих да я прочета чак когато дойде време да излезе продължението ѝ – “Ремпатия”. Разбира се, че имах едно наум, наскоро едно пожънало световен успех младежко фентъзи ми досади неимоверно (тия дни ще пиша за него), но това младо момиче успя да ме изненада приятно. “Междусъния” си има доста трески за дялане, включая и чисто редакторско-коректорска работа, но основата я има, Димана притежава талант, и дори и в историята да са налице ред очаквани и предвидими елементи (като това проклето разказване от първо лице, от което няма отърване), като цяло книгата е впечатляваща за възрастта ѝ и загатва за голям потенциал.
Издателство Весела Люцканова
http://knigolandia.info/book-review/m...
May 6, 2015
Доста приятна изненада и много свеж и интересен дебют. Хвана ме неподготвен дори след всички положителни отзиви, които чувам през последната една година. Сюжетът подразваше на някои клиширани моменти, но красивият език и привкусът на един от любимите ми писатели компенсираха за това в голяма степен. Определено ще обърна внимание и на Ремпатия по-късно и чакам и следващи творби.
December 23, 2015
Междусъния ме хвана неподготвена. В най-приятния смисъл на думата. Стои ми на рафта с втората си част още от пролетта. Купих я от инатливо нежелание да изляза от книжарница без нова книга в ръцете си. Сега съм доволна от този каприз. Макар да започна странно и в моите очи - необещаващо, в последствие съумя така да ме увлече, че да забравя света около себе си. На такива книжки давам висока оценка. Не съм критик, не отбирам от тежко-звучащи литературни термини. Единственото, което ме интересува е удоволствието от четенето. А тук то фигурира в почти пълна степен.
Имах някои проблеми, предимно с главните герои. Но за щастие действието бе достатъчно динамично, за да не ми остави време да се задълбавам. Да не говорим, че някои такива дразнещи елементи си бяха оправдани. Да, Даш дразнеше с истеричните си пристъпи, но пък в повечето случаи си имаше и основания за тях. Да си кажем честно, много е яко героинята да рита задници, едва що стъпила на краката си на новото и ужасяващо място. Обаче е по-вероятно да се обърка накъде да хване, ако няма кой да обясни правилата на играта, нали? Да, Меро така и не избра какъв да бъде - злодей или от добрите. Но пък реално няма как да го набутам в нито едната от двете категории. Няма да пасне чисто никъде. Макар да дава доста сериозна заявка за badass категорията. Защото си е гаден задник в повечето случаи. Романтиката не се случи, не съвсем. Но пък щеше да е странно ако се беше случила. Единственото, срещу което не можах да си измисля контра-реплика е недостатъчното развитие на героите и твърде бързото и повърхностно запознаване със света. Но пък за тях разполагам и с втората книга. Дано оправдае очакванията, които първата постави пред нея.
Имах някои проблеми, предимно с главните герои. Но за щастие действието бе достатъчно динамично, за да не ми остави време да се задълбавам. Да не говорим, че някои такива дразнещи елементи си бяха оправдани. Да, Даш дразнеше с истеричните си пристъпи, но пък в повечето случаи си имаше и основания за тях. Да си кажем честно, много е яко героинята да рита задници, едва що стъпила на краката си на новото и ужасяващо място. Обаче е по-вероятно да се обърка накъде да хване, ако няма кой да обясни правилата на играта, нали? Да, Меро така и не избра какъв да бъде - злодей или от добрите. Но пък реално няма как да го набутам в нито едната от двете категории. Няма да пасне чисто никъде. Макар да дава доста сериозна заявка за badass категорията. Защото си е гаден задник в повечето случаи. Романтиката не се случи, не съвсем. Но пък щеше да е странно ако се беше случила. Единственото, срещу което не можах да си измисля контра-реплика е недостатъчното развитие на героите и твърде бързото и повърхностно запознаване със света. Но пък за тях разполагам и с втората книга. Дано оправдае очакванията, които първата постави пред нея.
July 26, 2013
''Междусъния'' е първата книга от трилогията ''Сенките на Атлантида'' и достойно разпалва интереса на читателя. Даш е младо момиче, което живее на практика само, защото баща й напуска семейството преди години, а майка й е алкохоличка, която тялом е около дъщеря си, но духом не. Така, когато стечението на обстоятелствата (без капка случайност) я изпращат в Атландита в компанията на странния и студен Меро, Даш не страда по дома, а се впуска в едно приключение, което ще й коства доста.
Авторката е на 19 години, но въпреки това романът е изграден изключително грамотно литературно. Светът на Атлантида и съществуването на обитателите му са обяснени и обосновани. Нищо ��е изглежда неестествено и странно. Напротив - историята е плавна, сюжетът е разгърнат постепенно и поетапно, а кулминационните моменти са вълнуващи и непрекалени.
По принцип фентъзи книги рядко привличат погледа ми. Но уверено и искрено препоръчвам ''Междусъния''. И поздравявам Димана Атанасова!
Авторката е на 19 години, но въпреки това романът е изграден изключително грамотно литературно. Светът на Атлантида и съществуването на обитателите му са обяснени и обосновани. Нищо ��е изглежда неестествено и странно. Напротив - историята е плавна, сюжетът е разгърнат постепенно и поетапно, а кулминационните моменти са вълнуващи и непрекалени.
По принцип фентъзи книги рядко привличат погледа ми. Но уверено и искрено препоръчвам ''Междусъния''. И поздравявам Димана Атанасова!
August 25, 2017
Е, не е чак толкова клиширано като тези на господина, дето иска дрАснята (грешката е преднамерена) му да достигне до повече читатели, но… Пак клише върху клише върху клише. Като за дебют — става, но все повече се заражда мнението ми, че многоуважаваната госпожа Люцканова само прибира пари за издаване, без да затруднява живота си с нещо толкова тривиално като редакция или (не дай си, Боже!) корекция. Дето се вика, един редактор щеше да види, че момата, която разказва, след почти всеки сън-интерлюдия се буди „потна“… и върху тази пот се акцентира толкова, че човек почва да се чувства като на концерт на Веселин Маринов. Имената, слава на господ, поне не са български, но за сметка на това са смехотворни — Деметрий (на умалително — Меро, моля ви се… WTF?!), Талиезин, Аталанте, Анджей, Айриесин… Абе мани.
Една звездичка отгоре заради яките епиграфи — Slayer, Foreigner, Queen (е, тук-там и HIM — за да не забравяме все пак, че авторката е в крехта тийн-емо-готик възраст :)
Една звездичка отгоре заради яките епиграфи — Slayer, Foreigner, Queen (е, тук-там и HIM — за да не забравяме все пак, че авторката е в крехта тийн-емо-готик възраст :)
September 1, 2016
Страхотна и необикновенна история изпълнена с много обрати и неочаквани ситуации.
Определено съм впечатлена.
Определено съм впечатлена.
March 21, 2019
Young adult. 8 клас, голямото междучасие. Виолетови очи, припадъци и сексуална фрустрация.
December 6, 2017
Прекрасна книга! Изненадващо не е претрупана със сладникави сцени ала булеварден роман. Чете се изключително леко и на един дъх. Би било добре в началото на всяка глава да се дава някакво уточнение за изминалото време("Няколко часа по-късно") за улеснение на читателя.
December 23, 2017
Книгата е много яка! Екшън да искаш :) историята те мята от една ситуациа на друга и не те оставя да си отдъхнеш. Веднага започвам втората книга.
Поставям 4* вместо 5, само заради малки дреболийки по текста, но са нищожни на фона на страхотната история :)
Поставям 4* вместо 5, само заради малки дреболийки по текста, но са нищожни на фона на страхотната история :)
March 4, 2021
Каквото прочетох за авторката ми хареса и мисля, че имаме и еднакъв музикален вкус, базирано на някакви много странни текстове от песни, които е сложила без причина в началото на всяка глава. Много исках да харесам и книгата, но това беше невъзможно. Все пак поздравления на мен, че я довърших, най-вече от чист инат, защото още след 50 страници ми беше ясно, че ще ме дразни през цялото време.
Като история, може би щеше да е интересна, ако не беше този ужасно хаотичен и непоследователен стил на писане, противните персонажи и липсата на елементарна редакция.
Не ми хареса стилът на писане изобщо, някои изречения и изрази се повтарят прекалено много. Някои неща не ми бяха обяснени достатъчно, не можах да се влюбя в света, който описваше защото беше описан хаотично и всичко беше прекалено удобно. Тази светлина, която някак се отразява под 5-6 километра океан е безумна. Много повърхностно. Влизаме и излизаме от някакви сцени, отиваме в дворци, но не се застояваме, пускаме се в дворцови интриги, само за да не доведат до нищо и да ги забравим след две глави. Отиваме на бал и ни се казва, че трябва да намерим този и да му кажем нещичко, но след това си тръгваме без никаква причина - просто загуба на време.
Героите са най-ужасното нещо в книгата. Прекалено много герои се появиха за страница и две и после изчезнаха. Тяхното появяване нямаше някакво голямо значение и не промениха нищо съществено, за какво изобщо ни се представят - за да се мъча да запомня още безумни имена. Всеки има правото да си нарича героите както си поискат, но когато добавиш и прякори за всеки, от безумен по безумен, става много прекалено.
Главната героиня е нетърпима. Постоянно фучи за нещо, противоречи си през страница, искам да седя в Атлантида, не искам да седя в Атлантида, вярвам ти, не вярвам ти, целуни ме, но като ме целунеш ще се дърпам и тръшкам, но не спирай. Искат да ни я представят като много борбена и силна, устата и съв свиреп характер, но всъщност тя не прави нищо свирепо или борбено. Отваря се без причина само колкото да се отвори устата, псува, но всеки път като псува е все едно слушам майка ми да псува - смешно и неестествено. Държи се като малко дете и постоянно мрънка. Когато стана опасно или напечено я хваща паниката и припада. Не може и така и така. Няма нито една черта, която да ми хареса в това момиче, а нелепия романс е толкова изсмукан от пръстите.
И наистина има нужда от елементарно редактиране, за да няма толкова глупости като описание колко е тъмно в това подземие и как тя си мисли, че е ослепяла, но след 3 изречения разглежда нюансите на синьо под очите на друг човек. Жителите на Атлантида са толкова напреднали с медицината и успяват почти да се регенерират, но нямат против да обявяват някого за вещица, защото е помогнала на разни хора да оживеят. Абее.....няма да чета другите книги със сигурност и тази ми се искаше да не съм я чела.
Като история, може би щеше да е интересна, ако не беше този ужасно хаотичен и непоследователен стил на писане, противните персонажи и липсата на елементарна редакция.
Не ми хареса стилът на писане изобщо, някои изречения и изрази се повтарят прекалено много. Някои неща не ми бяха обяснени достатъчно, не можах да се влюбя в света, който описваше защото беше описан хаотично и всичко беше прекалено удобно. Тази светлина, която някак се отразява под 5-6 километра океан е безумна. Много повърхностно. Влизаме и излизаме от някакви сцени, отиваме в дворци, но не се застояваме, пускаме се в дворцови интриги, само за да не доведат до нищо и да ги забравим след две глави. Отиваме на бал и ни се казва, че трябва да намерим този и да му кажем нещичко, но след това си тръгваме без никаква причина - просто загуба на време.
Героите са най-ужасното нещо в книгата. Прекалено много герои се появиха за страница и две и после изчезнаха. Тяхното появяване нямаше някакво голямо значение и не промениха нищо съществено, за какво изобщо ни се представят - за да се мъча да запомня още безумни имена. Всеки има правото да си нарича героите както си поискат, но когато добавиш и прякори за всеки, от безумен по безумен, става много прекалено.
Главната героиня е нетърпима. Постоянно фучи за нещо, противоречи си през страница, искам да седя в Атлантида, не искам да седя в Атлантида, вярвам ти, не вярвам ти, целуни ме, но като ме целунеш ще се дърпам и тръшкам, но не спирай. Искат да ни я представят като много борбена и силна, устата и съв свиреп характер, но всъщност тя не прави нищо свирепо или борбено. Отваря се без причина само колкото да се отвори устата, псува, но всеки път като псува е все едно слушам майка ми да псува - смешно и неестествено. Държи се като малко дете и постоянно мрънка. Когато стана опасно или напечено я хваща паниката и припада. Не може и така и така. Няма нито една черта, която да ми хареса в това момиче, а нелепия романс е толкова изсмукан от пръстите.
И наистина има нужда от елементарно редактиране, за да няма толкова глупости като описание колко е тъмно в това подземие и как тя си мисли, че е ослепяла, но след 3 изречения разглежда нюансите на синьо под очите на друг човек. Жителите на Атлантида са толкова напреднали с медицината и успяват почти да се регенерират, но нямат против да обявяват някого за вещица, защото е помогнала на разни хора да оживеят. Абее.....няма да чета другите книги със сигурност и тази ми се искаше да не съм я чела.
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 6, 2021
Стилът на писане, сюжетната линия, героите и тяхната мотивация... Всичко беше недомислено.
Много неща бяха започанти и недовършени. Много неща нямаха никакви последствия. Още повече неща нямаха смисъл.
Главната героиня беше непоносима и си противоречеше постоянно.
Сцените не бяха добре описани и не се развиваха по разбираем начин.
Ето един пример, който не е спойлер (извинявам се за чуждицата, не знам дума на български, която да я замести):
Нашата главна героиня се събужда и вижда непозната жена и без да са си казали имената, нашата героиня знае коя е жената. Все едно не сме видели частта от разговора, в която са се представили. Доста често попадаме на такива "полуготови" сцени.
Книгата определено има сериозна нужда от редактор.
Като цяло, историята можеше и да ме заинтригува, ако беше написана по-добре. Което е много жалко.
Беше мъчение да я довърша и не мисля, че ще продължа с поредицата.
Много неща бяха започанти и недовършени. Много неща нямаха никакви последствия. Още повече неща нямаха смисъл.
Главната героиня беше непоносима и си противоречеше постоянно.
Сцените не бяха добре описани и не се развиваха по разбираем начин.
Ето един пример, който не е спойлер (извинявам се за чуждицата, не знам дума на български, която да я замести):
Нашата главна героиня се събужда и вижда непозната жена и без да са си казали имената, нашата героиня знае коя е жената. Все едно не сме видели частта от разговора, в която са се представили. Доста често попадаме на такива "полуготови" сцени.
Книгата определено има сериозна нужда от редактор.
Като цяло, историята можеше и да ме заинтригува, ако беше написана по-добре. Което е много жалко.
Беше мъчение да я довърша и не мисля, че ще продължа с поредицата.
January 13, 2021
Объркана, хаотична, без никакъв смисъл! Не знам защо си я причиних...
Displaying 1 - 14 of 14 reviews