What do you think?
Rate this book
Славянски хроники
Млад мъж се събужда на непознато място. Тръгва да търси отговори на безбройните си въпроси, но се натъква на редица странности, които не може да обясни. Пътуването му ще го отведе до световете на Световното дърво, ще го срещне с богове и създания от приказки и легенди.
206 pages, Paperback
First published January 1, 2013
28 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 6, 2015
Изчетох я на един дъх. . . какво друго да кажа! поздравления!
October 17, 2015
Конкурсът Таласъмия винаги е изваждал на свят много талантливи български автори, които освен великолепни фентъзийни истории, могат да събудят и целия пантеон от български, или поне близки до нашите, божества и вълшебни същественца, в които са вярвали искрено нашите предци отпреди , а и по време на масовата християнизация и масовия атеизъм, които на вълни все още вземат пленници във враждуващите относно идеята на сътворението лагери. Но старозагорци винаги са предпочитали изящните кратки форми в годишните си сборници, а романите са били по-скоро изключения в историята на награждаваните. Освен настоящия роман на Коста отпреди четири години, единствено знам за Последния договор на Зайрянов отпреди сигурно десетилетие, и нищо повече. И имайки предвид сериозните трудности в издаването и разпространението на такива бутикови, но брилянтни текстове, а и знаейки как пише Сивов, не можех да очаквам нищо по-малко от страхотно.
Сега, както съм казвала и преди – Коста се развива с невероятни темпове със всеки текст, и ако сравните Хрониките с да речем последния му сборник разкази – все едно ги дели поне десетилетие, така видимо пред вас зрее един талант и се утвърждава като майстор на словото. Славянски хроники е история напомняща на пътуването на Данте в Ада, само че в нашия случай става въпрос за по нордически разделените три земи на световното дърво, като най-долната събира в себе си поселища на караконджули, вампири, върколаци и… пирати, плюс кръвожадни русалки, пухави леопарди и какво ли още не. Малко изящен нон сенс в сетинга допринася доста за обърканата атмосфера на озовалата се от никъде все още плътска душа на главния герой, който трябва да открие себе си и изхода от Долния свят, както и истината за вселенския ред наред с обичайните хероизми за жанра.
Като всеки храбър до невъзможност протагонист, дължащ смелостта си основно на липсата на памет, нашето момче настъпва по пръстите няколко зли божества, прави добро впечатление на иначе съвсем си невпечатляеми немъртви и неживи ( имало разлика, видиш ли ) , и малко или много забърква една пиперлива революция на верска основа в лагерите на божествените частици с по мартиновски физиономии и характер. И помежду другото философства на едро за сътворението, религията, и правилното и грешното като основни термини на живота. Дали на моменти малко се е пресолила манджата с твърде спорно за общата маса мнение по болезнени за обществото теми – да. Дали размислите на автора , изразени чрез героя са ми близки – съвсем да. Но дали имат място в един иначе приятен и динамичен героично-фентъзиен текст – не съм сигурна. Сякаш са омесени две разнолики книги и две противоположни идеи , които едва ли ще бъдат схванати и оценени правилно и лесно. Знам, че е имало проблеми и разлики между крайния текст на Коста и това , което реално е излязло, но и в настоящата си книжна форма Хрониките е един впечатляващ текст, който пренаписан днес или дообогатен с втора част би бил истински впечатляващ като Пиратите на Сид Майер да речем. Да, обичам NEXT TV :)
Та ако по някаква случайно попаднете на това наистина прекрасно малко издание – не го пропускайте, особено ако цените разни неща като оригинални идеи и нестандартно изпълнение, но с добър завършек за уталожване на страстите. Аз ще си чакам кротко следващия роман на Коста, който се надявам все някога да е Лъвкрафт среща Сивов, и да се почват пипалестите-чворести неща с лигите , и хората, и мишките, и всичко дето мърда, на драматични некрономиконски кълбета. Щото трябва да се лей изумрудена кръв, и това е.
Сега, както съм казвала и преди – Коста се развива с невероятни темпове със всеки текст, и ако сравните Хрониките с да речем последния му сборник разкази – все едно ги дели поне десетилетие, така видимо пред вас зрее един талант и се утвърждава като майстор на словото. Славянски хроники е история напомняща на пътуването на Данте в Ада, само че в нашия случай става въпрос за по нордически разделените три земи на световното дърво, като най-долната събира в себе си поселища на караконджули, вампири, върколаци и… пирати, плюс кръвожадни русалки, пухави леопарди и какво ли още не. Малко изящен нон сенс в сетинга допринася доста за обърканата атмосфера на озовалата се от никъде все още плътска душа на главния герой, който трябва да открие себе си и изхода от Долния свят, както и истината за вселенския ред наред с обичайните хероизми за жанра.
Като всеки храбър до невъзможност протагонист, дължащ смелостта си основно на липсата на памет, нашето момче настъпва по пръстите няколко зли божества, прави добро впечатление на иначе съвсем си невпечатляеми немъртви и неживи ( имало разлика, видиш ли ) , и малко или много забърква една пиперлива революция на верска основа в лагерите на божествените частици с по мартиновски физиономии и характер. И помежду другото философства на едро за сътворението, религията, и правилното и грешното като основни термини на живота. Дали на моменти малко се е пресолила манджата с твърде спорно за общата маса мнение по болезнени за обществото теми – да. Дали размислите на автора , изразени чрез героя са ми близки – съвсем да. Но дали имат място в един иначе приятен и динамичен героично-фентъзиен текст – не съм сигурна. Сякаш са омесени две разнолики книги и две противоположни идеи , които едва ли ще бъдат схванати и оценени правилно и лесно. Знам, че е имало проблеми и разлики между крайния текст на Коста и това , което реално е излязло, но и в настоящата си книжна форма Хрониките е един впечатляващ текст, който пренаписан днес или дообогатен с втора част би бил истински впечатляващ като Пиратите на Сид Майер да речем. Да, обичам NEXT TV :)
Та ако по някаква случайно попаднете на това наистина прекрасно малко издание – не го пропускайте, особено ако цените разни неща като оригинални идеи и нестандартно изпълнение, но с добър завършек за уталожване на страстите. Аз ще си чакам кротко следващия роман на Коста, който се надявам все някога да е Лъвкрафт среща Сивов, и да се почват пипалестите-чворести неща с лигите , и хората, и мишките, и всичко дето мърда, на драматични некрономиконски кълбета. Щото трябва да се лей изумрудена кръв, и това е.
January 12, 2014
Изненада! "Квазар" все още издават книги извън двугодишниците "Таласъмия", не може да бъде. Дръжте се - това е най-новият победител в конкурса "Таласъмия" за роман и вторият публикуван роман в конкурса. Първият беше чак преди 11 години, когато Искрен Зайрянов спечели с "Последният договор". Поредицата, както знаете, е "Българска фантастика XXI", а романът на Коста - точно 21-ия поред!
За какво става дума. Главният герой се събужда без никакви спомени в Подземния свят. Започва да търси отговори на въпросите си, ала тези отговори само пораждат още въпроси. Опасни, митологични създания се мъчат да превземат нашия свят, докато боговете си играят със съдбата на човечеството.
Това е първият роман на Коста. Досега е издал още две книжки - сборничето print-on-demand с четири разказчета "Съ-вместим", където всеки разказ е писан в съавторство с още някой друг и солидната електронна тухлица "Време във времето", пак ужаси. Корицата и оформлението на "Славянски Хроники" са чудесни, за това няма спор - изпипано издание си е. Е, можеше да се хвърли малко повече труд по отношение на редакция и коректура, ама карай.
Ще срещнете куп персонажи от фолклора, плюс камара славянски богове. Пиратите бяха доста свежа хрумка и определено разнообразиха повествованието. Няма да крия, че книжката си има своите тресчици за дялане - все пак, Коста не пише чак толкова отдавна, а и това е едно от най-първите му неща, не бива да бъде съдено прекалено строго.
Въпреки това романът е добре написан, фентъзито определено се удава на Коста. Макар аз да предпочитам да чета от него не фентъзи романи, а хорър-разкази, като този в "До Ада и Назад", например. Лични пристрастия, какво да ме правиш. Но, както казваше колегата Александър Драганов - хорърът е просто грозният брат на фентъзито, а и колко добри писатели в световен мащаб творят и са творили и в двата жанра?
Още едно ревю на романа - при Весислава.
Окей, и за последно. Ей го и автографа ми. Сега, не мога да кажа, че съм съгласен с него на 100%. Но ако твърдя, че не ми стана едно хубаво, страхотно добре и черното ми сърчице не поомекна мъничко, ще ви излъжа. Благодаря, Коста. И само напред - хорър, фентъзи, разкази, романи... Ти само пиши.
За какво става дума. Главният герой се събужда без никакви спомени в Подземния свят. Започва да търси отговори на въпросите си, ала тези отговори само пораждат още въпроси. Опасни, митологични създания се мъчат да превземат нашия свят, докато боговете си играят със съдбата на човечеството.
Това е първият роман на Коста. Досега е издал още две книжки - сборничето print-on-demand с четири разказчета "Съ-вместим", където всеки разказ е писан в съавторство с още някой друг и солидната електронна тухлица "Време във времето", пак ужаси. Корицата и оформлението на "Славянски Хроники" са чудесни, за това няма спор - изпипано издание си е. Е, можеше да се хвърли малко повече труд по отношение на редакция и коректура, ама карай.
Ще срещнете куп персонажи от фолклора, плюс камара славянски богове. Пиратите бяха доста свежа хрумка и определено разнообразиха повествованието. Няма да крия, че книжката си има своите тресчици за дялане - все пак, Коста не пише чак толкова отдавна, а и това е едно от най-първите му неща, не бива да бъде съдено прекалено строго.
Въпреки това романът е добре написан, фентъзито определено се удава на Коста. Макар аз да предпочитам да чета от него не фентъзи романи, а хорър-разкази, като този в "До Ада и Назад", например. Лични пристрастия, какво да ме правиш. Но, както казваше колегата Александър Драганов - хорърът е просто грозният брат на фентъзито, а и колко добри писатели в световен мащаб творят и са творили и в двата жанра?
Още едно ревю на романа - при Весислава.
Окей, и за последно. Ей го и автографа ми. Сега, не мога да кажа, че съм съгласен с него на 100%. Но ако твърдя, че не ми стана едно хубаво, страхотно добре и черното ми сърчице не поомекна мъничко, ще ви излъжа. Благодаря, Коста. И само напред - хорър, фентъзи, разкази, романи... Ти само пиши.
April 29, 2014
Историята за петте свята и теxните създатели и управници е интересна, но описанията не са на ниво, тъй като са пълни с повторения и ненужни дообяснения. Стила и скоростта на разказа също куцат. Един или двата къси разказа на Сивов които съм чела ми направиxа по-добро впечатление.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews