Резерват Северозапад 2013

by Николай Фенерски (Editor-in-Chief, Contributor), Емил Андреев (Contributor), Йордан Радичков (Contributor)

Алманах за литература и изкуство в областите Видин, Монтана и Враца, брой 2.

Пресушена дамаджана,
винарки виат оро от сабаале.

Кърбалка – язе ли съм перуш,
тизе ли си камик?

Седа у плевнику – варам да вида
ще ли обереш малините.

Съдържание
Разговор с Емил Андреев – Николай Фенерски
Емил Андреев: Безпощадното тяло на Моника
Йордан Радичков: Водопойка
Пламен Валентинов: Менчо Джоров; Железопътни кошмари и съновидения
Цветан Дончев: Концептуалност при садене на лози; Из „Рецептите на Дедо Скръц от Враца“
Никола Стоянов: Модерни времена; Езика
Виктория Иванова: Между другото; Сирни Заговезни
Латинско-северозападен тълковен речник
Ели Лозанова: Кавалджийска песен; Мачоко с гумениците; Хендзел и Гретел
Габриел Герасимов: Критична точка; България ООД; Сина на Юда
Димитър Цолов: Пороскоговорка; Тук на кръстопътя; Гара „България“; Баба и кокошка
Владо Русев – Мичмана: афоризми
Глигор Гьоргиев: И по село ни друсна силно добре; Имаме си нов енкасатор; Селско сдрожение
Димитър Палански: Дупка в пъзела; Трепети
Илиана Илиева – Пента: Северозападен дзен от Пента; Една дъщерка след кинопрожекциа на филм за Резервато; Мининки песни от книгата „Пента и Пижо“; Броене на стадата преди сън
Николай Недялков – Оджака: Кулския Дао и Дзенъ монастир – възхода на пръвия чис местен Сенсей
Цветан Диковски: Музикант; Тъжно Рождество
От историите на Веко: Имало едно време у Бела Слатина и на други места
Васил Габровски: стихове (In memoriam)
Георги Костодинов – Гогата: Върнах се; Добър зет до обед; Депутатски марш
Фестивалът, Сдружението, Идеята
Николай Фенерски: В памет на Резерват Северозапад

176 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник" и "Море". През 2000 г. печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум". Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване по TV7. Превежда от руски и словашки език. Членува и помага в НПО "Първи юни", гр. Бяла Слатина. Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място.

Reviews

[Kalin · Rating 4 out of 5]

Имали некоги един воденичар, къде имал трима сина – ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али – изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко, къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци – догледниците си, на смрътнио си одър и разделил бащинията така...

(Отгатнахте ли я, приказката? ;)

Друг път например, звъннал у Националното радио да ги препцува, що пущат „цигулиране“. Тава на езически значи „класическа музика“. Сетивата му не возприемали звуковите дразнения, породени от Класическата музика или цигулирането, оттам Централната Нервна Система почнала да произвежда хормони, които му допринасяли душевен дискомфорт и го подтикнали към този му акт на звънене. На душевния харддиск на Езика немало инсталирани кодеци за тоя формат и му се изписвало на дисплея: „Я тава немом да трпим!“. Решенията биле три:

1. Да приеме въпросната музика като фон и да ѝ не обрача внимание.

2. Да угаси ВЕФ-а.

3. Срочно да вникне със сетивата си у класическите мотиви и да почне да цени музиката.

Он избрал чеврътиа варянт. Звъннал у радиото и предприел „Езическа атака“. Докачил ги на къс пас: „Абе сбръканите, що пущате теа пропаднале музики за умрели, бе? Тава кой го слуша, тава е за дрътолье и мртъвци! Я немом да си ебем жената от вазе! Цел ден ми чегртат онеа тривонье на глявата, подлудихте ме! Да манете тава цигулиране одма! Неа ли си Шабан Шаулич да ти пее и флигорната да ти гали ушего, сери у ньего. Тава музика ли а, уй на вратняк ли а?“

Млоу хфала за тава алманаф, пустиняци! А да хилядите!

Най ми легнаха на сърце:

– „Железопътни кошмари и съновидения“ от Пламен Валентинов

– Из „Рецептите на дедо Скръц от Враца“ от Цветан Дончев

– „Езика“ от Никола Стоянов

– „Кавалджийска песен“ и „Мачоко с гумениците“ от Ели Лозанова

– афоризмите на Владо Русев – Мичмана

– „Селско сдрожение“ от Глигор Гьоргиев

– „Кулския Дао и Дзенъ монастир – възхода на пръвия чис местен Сенсей“ от Николай Недялков – Оджака

– „Добър зет до обед“ от Георги Костодинов – Гогата

– „В памет на Резерват Северозапад“ от Николай Фенерски

(А защо е нужен такъв алманах? Николай Фенерски дава едно начало. Аз, докато вадя прегладняло примери за жив език, продължавам да си мисля...)

[Sve · Rating 5 out of 5]

Страшна забава е книжката, имаше страшни попадения. Препоръчвам ако имате пустиняшко чувство за хумор xD