Пътят към Аляска

by Bora Ćosić, Бора Чосич, Паола Иванова (Translator)

Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен.

"Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най-неуместни са политическите, верските и етническите граници, а бъдещето повечето пъти се състои от нашите предишни грешки. В един пределно откровен, гневен и болезнен изказ писателят произнася своята безапелационна присъда – едни и същи са корените на Доброто и Злото; силата, която е раздробила Югославия на непримирими парчета, е същата, която някога ги е събрала. Причина за всички беди е човекът с неговото непостоянство, с нетърпимостта му към другите, с високомерието и бездушието. Тази констатация в светлината на писателския опит и впечатляващата авторска ерудиция звучи като предупреждение към идващото време. Създаден в знаменитата повествователна традиция на западните ни съседи, "Пътят към Аляска" е адресиран и към всеки един от нас – жителите на изстрадалата и благословена земя на Балканите, в която като огледало са отразени възходите и паденията на човечеството.

152 pages, Paperback

First published January 1, 2008

About the author

Bora Ćosić is a Serbian, Croatian and Yugoslav novelist, essayist, translator and opinionated intellectual.

He was born in Zagreb in 1932, He lived most of his life in Belgrade until 1991, when he moved to Rovinj and later to Berlin, where he currently resides. A recipient of multiple awards, including the Nin Prize, he is known for his satirical and humorous style, exemplified in his cult novel Uloga moje porodice u svetskoj revoluciji (t. My Family's Role in the World Revolution). Ćosić is recognized as an important voice from the former Yugoslavia.

Reviews

[NeDa · Rating 1 out of 5]

Въпреки, че според бора Чосич книгата му "има онази тиха лежерност на кораб, плаващ в реката", за мен беше хаотична, препълнена с много имена и препратки, някак нахвърляни просто ей така случки, места и спомени.
Може би изобилието на правописни грешки, обърканите изречения, които препрочитах, за да разбера поне приблизително и на моменти несвързаните сравнения и обобщения (не знам дали са така в оригинал или са резултат от превода), допълнително допринесоха за неприятното усещане, което книгата остави у мен.
А и въпреки че темата за бившите републики на Югославия с всичките им съжителства и конфликти ми е сред любимите, тук не ми хареса многото негативизъм, разнопосочен - от "тежко е да се стои начело на такъв тълпа-народ" до "Спомням си, че тогава наблюдавах играта на възрастните на "Не се сърди човече" около масата. Тази комична игра от първата половина на миналото столетие беше утеха за много семейства ... ". На мен ми е "утеха" и в това столетие : )

[Srdjan · Rating 4 out of 5]

S obzirom na to da je poznat po ironičnoj autobiografskoj napomeni „rođen u Zagrebu, umro u Beogradu, živi u Berlinu“, Ćosić i nije bio toliko oštar prema gradu u kome je umro, a zapravo proveo formativne i glavne kreativne godine. Ovaj putopis iz 2005. godine, u kome je obišao i Hrvatsku, a u prolazu i Bosnu, uglavnom je jedno sentimentalno putovanje, pokušaj da se pomire prošlost i sadašnjost. Iako je jednako kritičan prema nacionalizmu zbog kog je Beograd napustio i bez zadrške opisuje ono što smatra vrlo tamnim stranama ovdašnjeg mentaliteta, Ćosić uglavnom pokušava da se „vrati kući“. Naravno, samo da bi, kao Tomas Vulf, otkrio da je tako nešto nemoguće. I zbog kuće, i zbog onoga ko bi da se vrati.

Tim svojim jezikom koji lirskom sintaksom pomalo podsjeća na jezik Crnjanskog, uz dosta osobenu mješavnu srpskih i hrvatskih standarda koja može zahtjevati izvjesno privikavanja od čitaoca, Ćosić pokušava da sastavi krhotine svoje prošlosti, da rekreira davno prošle događaje. Prošlost sastavlja posmatrajući zaboravljene predjele, obilazeći stare zgrade i razgovarajući s ljudima koje dugo nije vidio. Ti susreti često su vrijedni, jer Ćosić se kretao u zanimljivim krugovima, i među ljudima koji nisu uvijek u prvom planu umjetničke javnosti. Možda najsjajniji takav biser je kratki zagrebački susret sa Danijelom Dragojevićem, značajnim hrvatskim pjesnikom, inače čovjekom ekstremno, pinčonovski povučenim, koji nije davao intervjue, nije se slikao za novine i televiziju, a knjige je objavljivao u samo jednom izdanju, obično svaku kod drugog izdavača.

Knjiga bi mi bila prijatnija za čitanje da kratku bosansku epizodu Ćosić nije iskoristio da, kako to srpski i hrvatski pisci nerijetko čine, da previše moralnog i umjetničkog kredita Sarajevu. Pri tom, Ćosić priznaje da sve te ljude dobro ne poznaje, ali eto, podario im je čast, koju ne zaslužuju. To kao iz neke grižnje savjesti, jer ga Bosna, zgurana između Srbije i Hrvatske, zapravo, ne zanima. Ali neće tako da kaže.

[Mania · Rating 2 out of 5]

2,5
chyba podświadomie przestałam słuchać tego autora już w 1 rozdziale, kiedy poświęcił Słowenii (w całej książce!) jedynie dwie strony, w których dochodzi do wniosków, że Słowenia się już nie liczy, bo przystąpiła do UE ☠️ nie wiadomo w ogóle jaki cel ma ta książka

[Lazarus-II · Rating 2 out of 5]

2.5/5 or 5/10

[Sebastian · Rating 2 out of 5]

2.5

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

Пътят към миналото, към времето, което трябва да бъде забравено: http://knigolandia.info/book-review/p...
"Това беше земетресение в човешките отношения на толкова много хора, удар, което отне десетилетия съвместен живот, а когато земята се успокои, се оформи нов релеф, който издигна непреодолими граници между хората."
Издателство "Парадокс"
http://knigolandia.info/book-review/p...