Мокра светлина

by Николай Милчев

Genres: Poetry

72 pages, Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

Reviews

[Jacqueline · Rating 3 out of 5]

Почти като излязъл от приказка е светът в "Мокра светлина". Приятни стихове, някои от които подправени с лек цинизъм, заради който махам и две звезди. Без двусмислиците щеше да бъде удоволствие.

Оставяйки неприятните (субективни) впечатления настрана, с думите на Милчев май спокойно мога да опиша представата си за един перфектен ден:

Разхождам се като гъсеница
по тези улички с листа.
И хрупам с лакома уста
от красотата им засенчена.

Над него е залезът -
алена диня,
със сокове сладки,
червени и гъсти.


Други сполучливи моменти:

Тази чаша е топла
и мъркаща.
Протегни ръка.

***
Конят си събува копитата...
Естествено, ще се учудите,
но той е животно възпитано.
И за да не събуди пеперудите,
бавно върви по поляната
с меки, любовни пантофи.

Гривата му е изваяна
от пеперудени строфи.

***
Еленът легна на леглото
и глътна хапче тишина.
На стола дремеше сакото
от боровинки и листа.

Еленът взе любовна книга
и с клонестите си ръце
попита я: Кога се стига
в едно кошутено сърце?

***
Млякото обича ягоди,
ягодите - захар.
И пижамите след лягане
ягоди беряха.

Станаха червени, алени,
млечни, захаросани.
После, паднали сред банята,
смееха се боси.

***
Колко кутии
зелен тебешир
трябват за двора,
потънал в чемшир?
Толкова хубав -
сякаш рисуван,
къпан и къдрен,
от бебе сънуван.

Дворът е хубав,
защото пътека
води направо
в къщата мека.
Тя се разтапя
от радост и тича...
Господи, всичко
на мама прилича!

***
Разхождам се като гъсеница
по тези улички с листа.
И хрупам с лакома уста
от красотата им засенчена.

Аз си вървя като часовник,
за който времето е спряло.
Обувките ми са виновни,
но следвам тяхното махало.

Достигам хълма от чемшири
и вземам неговата сянка.
Над шапката ми някой свири -
или е кос, или е ангел.

***
Пръхтеше орехът измит
и си поклащаше листата.
Така навярно диша кит,
дошъл случайно във гората.

Разбирам мокрото дърво -
то няма дъно, има корен.
За сухоземно същество
дъждът е акварелен спомен.

И нека меката вода
да се излива от небето.
Така и риба, и гора
си подаряваха сърцето.

***
Да гледам как листата спят
за мен е като сън на бебе.
Преди да се разсъблекат,
те могат да приспят и тебе.

***
Това е малка, скачаща идея,
която розовият бор е приютил.
(...)
Защото тя е топчица от радост
и нокти без специален маникюр,
аз мога и гора да й направя,
и въздух, и шишарков абажур.

Аз мога да й купя ново яке
и панталони с жълъдов колан,
да тръгна да й търся птиче мляко,
звездите да заключа във таван,

***
Не мога да се изгоря
ни от искри, нито от вопли,
щом имам цялата гора,
която иска да ме топли.

[Yordan Eftimov · Rating 2 out of 5]

Тази стихосбирка не е за „пораснали деца“, а за непораснали възрастни. Но политическата коректност пречи това да бъде изречено. Напомни ми за един филм на с Том Ханкс от 1988 г., „Голям“ (Big), в който героят тинейджър си пожелава да стане веднага голям и една машина за изпълнение на желания в лунапарка превръща желанието му в действителност на другата сутрин. Джош Баскит се събужда в тяло на възрастен, но мислите и чувствата му са на тинейджър. Е, мислите и чувствата на Николай Милчев, поет усвоил много от уроците на българската лирическа класика до 20-те години на 20. век и така сдобил се с авторово тяло на възрастен, са все пак често тинейджърски, а още по-често - на осемгодишно дете.