„Горещ вятър“ е роман, който осмива еснафщината, фалша и лицемерието между хората. Чрез сполучливо свързване на отделните епизоди от живота на главния герой Шурда авторът създава широко, реалистично платно за живота на обикновения човек в съседна Югославия днес. Пред очите на читателя се нижат една след друга увлекателно и динамично пресъздадени случки и преживелици, наситене с много чувство за хумор и лиризъм. Пълнокръвно оживява пъстра галерия от колоритни герои, станали ни близки и скъпи. Честен и правдив в основата си, след много перипетии и неволи Шурда успява някак да намери мястото си в големия град. За миг като че ли е спрял неговият „Горещ вятър“, но... неминуемо той пак ще задуха отнякъде.
По романа е заснет едноименният сериен филм, с участието на Любиша Самарджич в ролята на Шурда.
Книгата е много по-минорна и мрачна от популярния и в България тв сериал, с незабравимия Любиша Самарджич в главната роля.
Изненадах се малко, че и в СФРЮ нещата не са вървели никак добре икономически и социално, друго си мислех аз за тяхната реалност. Оказа се, че федерацията е фалирала още преди 1982 година и оттогава пропада все повече, а кулминацията са поредицата мръсни граждански войни при разпада ѝ. Които също не са случайност, а са рожби на вътрешни етнически антагонизми, продължили десетилетия. В опит да спрат икономическата разруха на страната, комунистите разрешават на раята да отиде да печели в чужбина така нужната им валута, с напразната надежда, че ще успеят да закрепят някак положението, докато получат поредната порция заеми от Запада.
Боривое Шурдилович е класически неудачник - няма образование, амбиции или умения, но пък има усещането, че и за него някъде трябва да има местенце под слънцето, по възможност далеч от заспалия роден градец. Познато до болка, нали?
Тази книга е историята на едно поколение, изгубено в безсмислието на сив живот без цел. Дори лелеяната екскурзия до Гърция остава банален мираж за Шурда.
Мислех си, че книгата ще ме развесели, но всъщност се натъжих от борбите и премеждията на Шурда, дребен тарикат, тежък хипохондрик и герой на своето време…
Павич пише добре, бих прочел и друг роман от него, но надали ще намеря преведен на български. Знам сръбски разговорно много добре, но съм сигурен, че да чета текст в оригинал ще ме затрудни доста.
Моята оценка - 3,5*.
Цитат:
"В света, драги приятелю, цари голямо безредие, пълна бъркотия. Идвам оттам и ще ти кажа, че хора, които най-много се трудят, имат най-малко и живеят най-лошо."
"Горещ вятър" не остарява добре от гледна точка на хумора, който е до известна степен трагикомичен, но доста постен. Интересно е настроението, което цялата книга носи, на идващите нови времена, които подминават главния герой. Настроение, което много хора изпитват и сега до степен да се чудят какви пък толкова много нови времена е имало тогава в сравнение със сега.
Но процесите, които сега текат в пълна сила: на глобализация на обществото, икономиката и културата, на западане на локалните/провинциални култури, започват отдавна и Синица Павич ги е уловил още в края на миналия век в иначе уж комунистическа Югославия.
Брей, колко много години са минали, откак съм гледала сериала. Тогава ми беше много смешно всичко, а сега в книгата имаше и весели, и наболели, но и доста тъжни моменти. Иронията ни носи леко през небивалиците в живота...