Клеър Пули е съчетала много приятно лекото с тежкото и закачливото с драматичното - в рамките на едно [не]стандартно пътуване с лондонското метро.
Забавната кикимора в ярки цветове (но съчетани с безспорен стил) и придружена от кучето си Лулу плаши всички останали пътници във вагона и никой не смее да седне до нея. Докато един типичен нервозен костюмар наблизо не се задавя с гроздова семка, предизвиквайки лавинообразна поредица от събития и взаимодействия между петима редовни пътници по маршрута, които необратимо променят живота на всички тях. Оказва се, че светът - който е често едно доста лошо място - по някакво намигване на съдбата може да се окаже и доста добро - ако всеки разшири мъничко затворения си личен балон и го засели с правилните спътници. Било то и в рамките на 30 минути сутрин и още 30 минути вечер.
Малките моменти имат значение. Защото целият живот е поредица от малки моменти. Британският хумор на Клеър Пули, съчетан с острото ѝ око и добронамерената ѝ оптимистична ирония не пропуска да ни намигне и да подаде ръка. Част от проблемите на съвременното (не само британско, но да кажем клонящо към западно) общество са директно разхвърляни в съдбите на героите.
Завършекът ми дойде малко набързо, и поне двама герои бяха предимно за пълнеж, но пък всичко беше така свежо и изчистено от морализаторски патос или пък комерсиално самодоволство, че се оказа направо идеално.
——
🧁”Никоя жена не е ничия „половинка". Всички ние сме цели хора. Напълно оформени, уникални. Но понякога, когато събереш две различни цели души, се получава някаква магия, алхимия. Бий казваше, че аз съм като яйцата и захарта, а тя - като брашното и маслото, и че когато ни смесиш, двете сме нещо повече от елементарна комбинация от съставки, ние сме цялата проклета торта. А проблемът е, че когато си свикнал да бъдеш великолепна, апетитна торта, е много, много трудно да приемеш, че отново си само яйца и захар.”🎂