Избрани разкази и пътеписи

by Константин Константинов

Съдържание

Слепият старец 1934
Заник 1914
Из Странджа 1929
Панаирът 1929
Градчето 1930
Затворникът 1934
Незначителна история 1934
Трета класа 1935
Произшествие 1935
През стената 1935
Под сливите 1936
Пепел 1937
Неврастения 1937
Ден по ден 1937
Завещание 1937
Марсилия 1937
Песен 1937
По реката 1938
На широкия път 1939
Човешка душа 1939
Седем часът заранта 1939
Във влака 1939
Момчета 1939
Хотел „Ниагара“ 1939
Една нощ 1940
По булеварда 1940
Есенно слънце 1940
Станцията
Дряновски манастир 1925
Оборище 1930
Мелник 1926
Банско 1928
Рилски манастир 1942
Родопи 1940
Лазурният бряг 1926
Авиньон 1931
Арл 1931
Две раси 1928
Пътьом 1925
Нормандия 1928
Париж
На върха 1925
Белите 1928
Оазис 1928
Празникът 1931
Фонтенбло 1928
Микени 1937
Брюге 1926
Радиото

346 pages, Hardcover

First published January 1, 1980

About the author

Константин Илиев Константинов (1890-1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.

През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.

Reviews

[Elitsa Ivanova · Rating 5 out of 5]

Изключителен майстор на описанието, все едно гледаш картина, когато четеш. Разказите са натурални, истински, от живота такъв, какъвто е, какъвто е бил през 30-40 те години на миналия век. Истинско удоволствие е да се четат.

[Daniela Marcheva]

С ефирните картини, които Константин Константинов е изградил, радващи читателското въображение и доставящи му насладата да премине през сменящите се сезони - не само в природата, а и в човешката душевност, отразяващи с неизчерпаема будност трепетите и тревогите на времето, този сборник с разкази и пътеписи се нарежда сред находките ми за миналата година.

Рядко се пише за Константин Константинов, а мисля, че заслужава да е обратното. Аз самата случайно се сетих за една негова приказка - "Спи-спи", която изучавахме в началното училище, и реших да потърся други негови произведения - обичам, когато такива спонтанни хрумвания ме срещат с нов за мен любим автор.

"Въпреки очакването си той не можеше да заспи. Последните няколко часа и всичко, което непосредно го окръжаваше тук, действуваше не само върху чувствата, но и на съзнанието му. Всички събития и неща бяха променили местата си, явяваха се в други съотношения, изпъкваха в нова светлина и тоя неочакван свят, съграден от същите елементи, който много приличаше на предишния, беше все пак съвсем различен и сега — единствено истинският. Той знаеше, че сам е частица от тоя нов свят, и с любопитство гледаше към другия, в който допреди малко смяташе, че живее. То не беше възвръщане или оглеждане на миналото — то бе просто ново зрение, насочено към всички неща и най-вече към самия него. Всъщност всичко това сега не беше така отчетливо и ясно в съзнанието му, но с цялото си тяло и душа той се почувствува изведнъж далеч от сегашното, виждаше всяка дреболия на предишното съществувание, но с такова спокойно учудване, както пеперудата би гледала пашкула, от който току-що е изхвръкнала. И — странно нещо! — в това нямаше никакъв смут, а едно безгранично равнодушие и още — някаква внезапна самотност, която той за първи път усещаше така непобедимо."

Из разказа "Една нощ", 1940 г.