Атентатът в "Света Неделя" и терористите

by Андрея Илиев

Използвайки нови данни от архивите на МВР и правейки нов прочит на известни документи, авторът излага пред нас истинската история на атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 г. Всъщност той е плод на съветското военно разузнаване и неговата българска резидентура в София. Подробно са описани за първи път бойците от двете страни на барикадата – митичната Трета секция към Министерството на войната, командвана от Димитър Порков, и бойната група към ЦК на БКП, ръководена от Петър Абаджиев. Немалко страници са отделени за така наречените "улични" убийства, в които загиват известни българи като Петко Д. Петков, Никола Генадиев, Хараламби Стоянов, Никола Милев и др. В светлината на новите факти авторът стига до изводи, които оборват господстващи сега тези. Детайлно е описано зверското убийство на Ал. Стамболийски. Атентатът е проследен от зараждането на идеята за него до осъществяването му, като е осветена и ролята на отделните личности.

348 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Мъчителна за преглъщане книга, в която, при все заглавието, фокусът не е поставен точно върху атентата в "Света Неделя", а по-скоро осветлява фактите и разчепква факторите, довели до него, като развенчава някои от наложилите се през годините исторически митове. Документалните проучвания на Андрея Илиев засягат периода от годините на Септемврийското въстание, минават през сформирането на Военния съюз, Деветоюнския преврат, убийството на Стамболийски и идването на власт на Демократическия сговор на Александър Цанков. Разгледана е агентурната мрежа на СССР в България, представени са бойците от двете страни на барикадата - членовете на бойната група на ЦК на БКП и митичната Трета секция към Министерството на войната, описани са и повечето от знаковите за онази епоха убийства. При което чест прави на автора, че не се опитва да издава присъди.

В тази тъжна история от онова объркано време няма виновни и невинни. Няма лоши и няма добри, има само различни гледни точки...

Затворих последната страница и ме заболя - зверства, оказа се, е имало и от двете страни, и то какви зверства ... Заболя ме и защото за почти 100 години малко неща политическия живот у нас са се променили. Политиката все така е синоним на нещо мръсно, в политиката все така влизат безскрупулни хора, за които обикновения човечец е просто муха, която може да смачка за миг, в политиката все така има родоотстъпници и проводници на чужди влияния, политиката все така е свързана с убийствата на знакови за обществото ни фигури...
Изводът... Няма такъв, но едно е ясно - насилието не е решение...

Пролятата кръв иска проливане на нова кръв. Уличните убийства от 1923-1925 водят до атентата на 16 април; той влече след себе си "въжените" нощи, а те - разстрелите на 9 септември...