Всеки делник има красота

by Дамян Дамянов

Genres: Poetry

194 pages, Hardcover

First published January 1, 1985

About the author

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на "Тетрадка по всичко" от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През шейсетте години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.

Reviews

[Десислава Милева · Rating 4 out of 5]

Изключителен поет.

Един пешак стърчи насред шосето
И тъжно ръкомаха на колитите.
Един човек се моли да го вземат,
Но леките коли май тежко чуват.
Не на шосето — спрял насред сърцето.
Не връз асфалт — връз мен коли връхлитат:
Скъпи шофьорът път, седалка, време.
Доброто си скъпи. И си пътува.

И аз съм този същият скъперник.
И аз съм онзи същият нещастник —
Хем собственик, хем друмник изоставен.
— Махни се, тъжен автостопаджия!
… — А ако утре — ти?…
И в миг се мерва
Картината на „утре“-то ужасно:
Самотника, когото отминавам,
За помощ викащ — туй съм аз самият.

Един пешак. На автостоп. Застинал.
Не съм ли аз — сам себе си отминал?

[Draganka · Rating 4 out of 5]

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам —
От ръждив, грозен, лош — нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност —
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.