Има една особена тъга между редовете на Катя Димитрова. Тъга по бащите, братята, майките, бабите, детството - семейството като цяло. Тъга по неслучилата се любов.
Усетих я още от първите редове.
***
Завист
Както завиждам на този, който тепърва ще
чете Булгаков,
или на този, който скоро ще се отрече от Боговете,
така завиждам на жените, които ще те виждат, целуват, любят.
Разбираш ли, това не е точно любовта или ревността, с които си свикнал,
това е чувство, за което не се налага да те обичам.
Не ми е тъжно, че няма да прекарам живота си с теб,
да ти родя деца, да те гледам, когато си болен.
Само първите секунди с теб ми липсват.