С нетърпение и досада дочитам първия том на тази книга. Навремето беше супер модерна и всеки дом се снабдяваше с нея. Попадала съм на добри отзиви от читатели, но моят прочит не завършва със същите резултати. Първите стотина страници са откровено дословен преразказ на „Клетниците“ (Виктор Юго), в който набързо и почти без отклонения се препуска през основната сюжетна линия за горкото сираче, чиято умираща майка, без вина виновна, го оставя на безсърдечни алчни настойници, които не се грижат за него и го тормозят. Паралелно следим съдбата на невинния каторжник, планиращ бягството и отмъщението си. И натам става само по-зле. Включват се безброй нови герои, като никой от тях не е второстепенен. Разгъва се сюжетната линия, всички герои са свързани помежду си, няма случайни. Многострадални съдби, странни събития, безкрайна върволица от мними смърти, чудодейни възкръсвания, злощастни любови, коварство, задкулисие, алчност за власт, пари и любов. Учудваща липса на описания на пейзажи, доста оскъдно е описана природата, пестеливо са описани и сгради, рудници, дори чувствата и външността на действащите лица са само щриховани. И въпреки последното, първи том е над 400 страници! Стилът наподобява руската класика, но сюжетът, развитието му, героите – ни най-малко. Бих препоръчала тази книга единствено на хора, които нямат никакъв опит с четенето, не са се докосвали до детски приказки или до световна класика, а искат да опитат или поне да започнат отнякъде. Тук ще срещнат разгърнати ужасяващите истории на Братя Грим, заплетените съдби на Шекспировите герои и на тези на Виктор Юго. Действието не е мудно, а направо шеметно и читателят няма време да се потопи в атмосферата, а само да препуска напред, за да види какво ще стане по-натам и дали ще е именно така, както вече подозира. Не вярвам да посегна към втория том. Чета първия паралелно с две други книги и въпреки това съм отегчена до смърт.