Мъртвите сибирски полета, том 2

by Victor von Falk, Ив. Димитров (Translator), Г. Ив. Шумков (Translator)

Ненапразно при първото му издание романът носи подзаглавието „Роман, написан по разказите на един русин, който като заточеник е прекарал цели двадесет години в Сибир“. Разбира се книгата не би могла да издържи на съвременните сериозни изисквания за историческа достоверност. Ще отбележим само, че нейният главен герой, основоположникът на анархизма Михаил Бакунин, е изобразен и като един от ръководителите и участниците в заговора на анархистите нихилисти срещу Александър II. А поне според енциклопедиите Бакунин е роден през 1814 и умира на 14 юли 1876 година, сиреч близо пет години преди терористичния акт, довел до убийството на руския император. Оттук нататък би било наивно да се придиря за историческа обективност в книгата. По-добре да отдадем всичко на фантазията на романиста и на прийомите, характерни за представителите на „неоромантизма“. От литературната история и теория знаем, че това течение, покрай другите си характерни белези, допуска и магически похвати, служенето с абсурдното и нереалното, преувеличенията, голямата доза сантиментализъм и сензационността.
Невероятният интерес към тази книга и в наши дни показва, че е жив все още споменът за нея у онези, които са я чели навремето. Или може би, че читателското съзнание на човека от двадесет и първи век не е безразлично към всичко онова, за което стана дума по-горе.

Genres: Classics

464 pages, Paperback

First published January 1, 1890

About the author

Pseudonym of Heinrich Sochaczewsky (1861-1926). Also published as Harry Sheff, Heinrich Buttner, Heinz Blitz, Maximilian Gorrik and Hans Heinrich Schefsky.

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 1 out of 5]

Една от най-нелепите книги от тинейджърските ми години - авторът сякаш се състезаваше сам със себе си по изкуственост и глупости в сюжета. И това в 2 тома!

[Plamena Anova · Rating 4 out of 5]

Финалът ми остави горчилка и сега емоциите ми пречат да оценя достойнствата на книгата подобаващо.
Първият том започна като едно шеметно приключение, в което бързо се запознаваш с много персонажи, всеки по-интересен от предишния. Някои силно ги мразиш, за други тайно се надяваш да сполучат и да им провърви най-накрая след всичките преживени мъки. Учудваш се на приумиците на съдбата и начина, по който пътищата им се преплитат и отдалечават. Започваш да се интересуваш от историческите събития, вдъхновили този роман и онези тъй далечни времена. Прелистваш жадно всяка страница...
Във втория том вече малко си се пренаситил, все още нямаш търпение да разбереш какво ще се случи, но някак ти се иска да стане по-бързо. Наивните разговори и възклицания започват мъничко да те дразнят.. отдаваш го на особеностите на времето и продължаваш нататък. Докато не стигнеш до самия финал, който е трагичен.. и малко претупан на фона на предходната протяжност. Малко те е яд за героите, чието развитие и изграждане толкова време си следил. Яд те е на Бакунин. Който уж е най-мъдрият сред нихилистите, но се оказва просто един добър диригент, който си играе със съдбата на другарите си, подтиква ги към гибелни действия уж за свята кауза, а сам остава в сенките. А после.. после бяга в Англия с младата щерка на Пал. И къде остана смъртта в името на каузата?! Прах и вятър. Сещаш се и за герои, които са изостанали някъде в повествованието без да изиграят някаква важна роля, сякаш историята е можела да мине и без тях. И тук се сещам за златното правило на театъра - една пушка да има на сцената, до края на представлението тя задължително трябва да гръмне.
Иначе внушенията на романа са добри. Какво е дългът? Колко далеч трябва да стигне човек в името на идеала и честта си? А какво се случва, когато дългът се сблъска с опустошителната сила на любовта и възможно ли е да оцелееш и да се съхраниш след това?

Наистина ми е трудно да оценя прочетеното. Колебая се между 3 и 4 звезди. В крайна сметка, щом книгата ми е оставила толкова противоречиви чувства и въпроси, може би заслужава малко повече?

[Elena · Rating 3 out of 5]

Не писах ревю за първата защото я чувствах недовършена и предпочетох да прочета и втората преди да изкажа каквото и да било мнение. Ще започна с това, че и двете са супер увлекателни. От доста време не ми се бе случвало да съм толкова потопена в историята, че да не искам да оставя книгата. До колкото разбрах автора е използвал реални исторически разкази, но все пак е удивително как е успял да създаде в детайл десетки индивидуални вселени и да ги преплита толкова ловко. Що се отнася до втората книга, но абсолютно нормално за всички продължения, започна да се усеща лека нотка на изчерпване. Но това, което може би най-много ме разочарова бяха последните стотина страници. Изведнъж рязко действието се пренася 17 години по-късно и в този момент има заявка за изключително интересни развръзки, които ако следват предходния темп на развитие имаше доста да се проточат. Разочарованието ми дойде от това, че последната част, с толкова много потенциал беше сервирана сухо, набързо, почти информативно и може да се каже направо "през просото". Дори имаше леки сюжетни дупки към края. Сякаш вече му е било писнало да се обяснява и е искал просто да си разкаже накратко каква му е била идеята за финала. Не знам дали се дължи на това, че просто не исках да свършва, но въпреки това не смятам, че читателя получава финала, който заслужава. Въпреки това горещо препоръчвам.

[Petya · Rating 3 out of 5]

Боже Господи. Том 1 започна много интересно, но авторът не спря и не спря да си измисля нови герои и ситуации и да ги добавя. Направо се осра, с извинение. С това развиване на локуми си провали идеята и като цяло книгата. 5 от 10

[rina · Rating 5 out of 5]

slayed but the ending was sad and relieving

[Mariela · Rating 2 out of 5]

Не ме грабна. Прекалено заплетена история с прекалено много герои.