Дийп-програмата превръща схематичния виртуален мираж в осезаема и убедителна реалност. Непредвидими хакери, дръзки дайвъри, мистериозни виртуални посетители... Всичко е възможно във виртуалното пространство – единствено не можете да загинете. Поне преди беше така – но вече не! Във „Фалшивите огледала” привидно спокойният живот в Дълбината е разтърсен от убийството на хакер с виртуално оръжие. Някъде из лабиринтите на Дълбината се е появил мистериозен убиец. И дайвърите се завръщат... Книга трета от поредицата за Дълбината – „Прозрачните витражи”, издава се за първи път на български език, ни отвежда в най-отдалечената точка на Дийптаун. Карина Петровна от Министерството на вътрешните работи на Русия е изпратена във виртуален затвор, за да открие евентуален пробив в Дълбината. Впоследствие Карина разбира, че този виртуален затвор е използван от правителството за тайни експерименти с неговите обитатели. Тя трябва да сглоби пъзел, започнала да реди още в детството си.
Sergei Lukyanenko (as his name appears on books and films in U.S. markets) is a science-fiction and fantasy author, writing in Russian, and is arguably the most popular contemporary Russian sci-fi writer. His works often feature intense action-packed plots, interwoven with the moral dilemma of keeping one's humanity while being strong.
Lukyanenko is a prolific writer, releasing usually 1-2 books per year, as well as a number of a critical articles and short stories. Recently his works have been adapted into film productions, for which he wrote the screenplays. He lives in Moscow with his wife Sonia and two sons, Artemiy and Danil, keeps mice as pets and enjoys cooking.
Една неделя бе съвсем достатъчна за "Фалшивите огледала". Може би защото беше 23-ти април, Международният ден на книгата. :) По-честният отговор е, че имам слабост към Дълбината и дайвърите, та и буквално, и преносно се потопих в историята на Сергей Лукяненко - и не излязох, докато не приключих. "Прозрачните витражи" ми се стори малко пресилена, но идеята си остава все така петзвездна (за мен).
Определено тези две части надминават първата. Сюжетът е по-интересен и изключително динамичен, но въпреки динамиката авторът оставя място и за доста философски разсъждения върху Дълбината. Развръзката беше изненадваща за мен, а последната книга много нестандартна!