Високите каменни хълмове

by Александър Секулов

„Високите каменни хълмове” на Александър Секулов е книга, писана в продължение на 13 години. Кратките есета, вдъхновени от истински истории, се раждат всеки ден и съществуват като рубрика „Под игото” на вестник „Марица”.

Авторът преминава отвъд публицистиката, разсъждавайки за българската народопсихология, вълшебствата на света, чудесата, които се случват на всеки човек. Със своите поетични, смешни, тъжни, философски текстове Александър Секулов увлекателно пише една уникална история – историята на човека, България, Балканите, света. Потопен в тази история, читателят се изкачва по високите каменни хълмове и е по-близо до любовта, приятелството, смелостта, по-близо до небето.

„Високите каменни хълмове” пише страница в историята на българската есеистика.

Genres: Bulgarian Literature

124 pages, Paperback

First published April 1, 2006

About the author

Александър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър - Пловдив. Автор е на пиесите "Светли хотелски стаи" (2005), "Няма ток за електрическия стол" (2015), "Дебелянов и ангелите" (2018).

Два пъти е носител на националната награда "Аскеер" за съвременна драматургия (2016, 2019). Автор е на книгите със стихове "Седмо небе" (1988), "Високо, над далечината" (1997), "Карти и географии" (2010), "Море на живите" (2016), "Хроники и химни" (2018).

За книгата "Море на живите" получава националните литературни награди "Перото", "Николай Кънчев", "Христо Фотев", "Орфеев венец". Автор е на романите "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Островът", преиздадени от Издателска къща "Хермес" (2018, 2019).

По мотиви от романа "Островът" БНТ създаде осемсериен детски игрален филм.

Reviews

[И~N]

Приятни кратки етюди, започващи като полуабсурдни вестникарски заглавия, които веднага се оттласкват към различни общи разсъждения. На моменти поезия в проза, на моменти етносоциология, тези кратки текстове бяха доста интересно четиво, което успява да конструира една особена атмосфера от привидно ежедневни случки.

[Vesselin Georgieff]

Това не е Секулов, когото може би познавате от другите му романи. Подобни сборници от вестникарски изрезки биха имали тежкото си място в края на миналия век. Мислех, че генерализациите "българина е такъв и онакъв" отдавна са избелели като стари касови бележки, но уви. С други думи: с изключение на 2 - 3 страници, за останалите си искам парите обратно.

[Мария Тодорова]

Може би да ми допадне тази книга е въпрос на настроение, но не успях да се пречупя, за да видя отвъд задушаващия негативизъм и да се насладя на литературния талант на автора. След инатлив опит да се вглъбя в историите останах единствено с усещане за горчивина и пропиляни красив език и остроумие. Все ми се ще изкуството да не потиска, а да вдъхновява и окрилява. (:

[Niya]

Очаквах повече, но не се отказвам от Секулов. Засега. Ще прочета някой от романите му следващия път! :)

[Yovko Lambrev]

Всъщност това е любимата ми книга на Александър Секулов и поредното ѝ препрочитане. Да, не е точно книга - публицистика, събрана между две корици, но... брилянтна, човечна и естетска. Абсолютно удоволствие!

[Tanya van der Rohe]

обичам.
привидно рандъм ramblings, но всъщност силно свързани.
книгата е съставена от първоначално абсурдни заглавия, придружени от силни размисли за живота, които придобиват доста ясен смисъл в последствие.