Спомени за хора, камъни и риби

by Борис Христов

„В пълно съзвучие с основните внушения на поезията му, тази книга доказва колко богат на идеи, образи и чувства е и светът на прозаика Борис Христов. Това е изповед за безпокойствата на моралното съзнание, на непокорния и търсещ дух, отстояващ истината за човешката участ в ситуация на терор и безнадеждност – eдна поетична, наситена с философски интонации книга, плод на изповядвания от автора критически хуманизъм, както и на неговия стоицизъм, който ни зарежда с енергия за живот и творчество, въпреки смъртта и спохождащата ни понякога мисъл за безсмислието.”

Божидар Кунчев



„Става дума за проза, която е изключително динамична, развива се по много паралелно протичащи сюжетни нишки и е наситена с въображение, способно на всякакви обрати; в този смисъл тя е донякъде близо до текстовете на сюрреализма – но разчита не толкова на подсъзнателното, колкото на гъстата метафоричност и личната митология, създавана чрез вместените в текста невероятни фигури и ситуации.”

Едвин Сугарев

309 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Борис Кирилов Христов е роден в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

Reviews

[И~N · Rating 1 out of 5]

Борис Христов е един от съвременните поети, които изключително харесвам. Затова щом видях книгата му с проза, я грабнах с нетърпение. Не след дълго обаче ентусиазмът ми позатихна, тъй като историите на повестите не успяха да ме привлекат, нито да ме въвлекат в себе си. На моменти оставах с впечатлението, че авторът си пише едва ли не изключително сам за себе си, до степен на пълна непроникваемост на текста [което, признавам си, съм правел и аз, и от което тази книга, ако не друго, сякаш ме излекува]. Отдръпването от света и отшелничеството са просмукани през страниците, но някак си не успях да преборя послевкуса на самоцелност, който често ми оставаше след "сесиите" четене. Донякъде затова и някаква част от мен се зарадва, докато последните няколко дни не можех да открия книгати и си мислех, че съм я изгубил при пътуванията. Приемах го като знак и намеса да направя нещо, което рядко си позволявам - да оставя съвсем някаква книга, която съм започнал. Днес, когато отново се оказа в ръцете ми, след няколо страници опити да продължа последната повест, която е съставена като от кратки поетични етюди в проза, установих, че имам пълната свобода да спра тормоза над себе си и да приключа със спомените за хора, камъни и риби. Някой ден при стечение на много и нелогични обстоятелства може и да й дам друг шанс.