What do you think?
Rate this book
Приказки за щастие: Уроци по емоционална интелигентност за малки и големи
Allò que més desitgem els pares és que els nostres fills creixin sans i feliços. El llibre que teniu a les mans és un recull de contes pensat perquè grans i petits llegiu junts i parleu de les coses que us preocupen. Animals, éssers fantàstics i persones protagonitzen aquestes vint històries que parlen de la tristesa, les pors, la timidesa i altres sentiments que molt propers.Cultivar de ben petits la intel·ligència emocional ens proporciona aquells recursos necessaris per fer front a la vida adulta. Per això, al final de cada conte, els pares trobaran una guia que els ajudarà a treballar les emocions presentades.
175 pages, Paperback
First published January 1, 2011
3 people are currently reading
37 people want to read
About the author
Gaspar Hernàndez
15 books10 followersGaspar Hernàndez (Sant Esteve d'en Bas, 1971) és un escriptor, crític literari en diversos mitjans de comunicació i periodista català que actualment presenta i dirigeix el programa L'ofici de viure a Catalunya Ràdio. El 2009 va guanyar el Premi Josep Pla de narrativa amb la novel·la El silenci i el Premi Ciutat de Barcelona pel programa de ràdio "L'ofici de viure". Cinc anys més tard publica una nova obra titulada La Terapeuta (2013).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 22, 2013
„Приказки за щастие” е книга, която не бих посегнала да си купя, защото съм скептично настроена към темата за „промяна на съзнанието” и т.н., но тъй като ми беше дадена като подарък преди месец, реших, че мога да чета по една приказка преди лягане – точно като малките деца. В крайна сметка открих, че в нея има полезни неща. Ценното в книгата са уроците по емоционална интелигентност, които са представени под формата на поуки от съвсем обикновени, на пръв поглед безсмислени приказки.
В съвременния свят щастието се измерва преди всичко с материалното и това, което сме постигнали в образованието и кариерата си. Преди седмица говорих с един приятел, който сподели начертаните планове за неговите все още неродени деца, които ще бъдат записани на минимум 3 езика преди 5-годишна възраст, на уроци по музика – какъвто и да е инструмент, по възможност пиано, защото на бъдещият татко му е любим и цял живот е искал да се научи, но не е успял, на спорт – защото е полезно, а и спортът носи успехи и медали, и накрая, на детето се обеща да бъде вменено, че е добре да учи каквото учи в момента таткото, защото е престижно, носи добри пари и т.н. Никъде тук не се споменава за емоционалното образование на милото неродено отроче, а то е не по-малко, да не кажа базисно, за всякакви други житейски уроци, но явно то остава някъде между другото като нещо, което си се подразбира като част от възпитанието. А дано, ама надали. Особено като гледам какви арогантни и самомнителни или другата крайност - темерути, без извинение, лапетии са напъплили изпитвам сериозно съмнение относно това до колко поне половината от родителите обясняват какво е то тъгата, радостта, страха, гнева и т.н., че са нормални емоции, които човек трябва да си позволява да изпитва, но и да се научи да овладява; камо ли някой да възпитава в търпение, дисциплина, алтруизъм и солидарност.
Все още намирам, че по-голямо щастие от здравето няма, а ако съм научила нещо от лекциите по Социална медицина, то е, че според СЗО, здравето е: „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие”, а пътят към едно такова благополучие финансово, материално, социално, професионално и т.н. е свързан освен с всичко друго и с емоционалната интелигентност – познаването, разбирането и овладяването на емоциите, затова намирам, че книгата има на какво да научи.
В съвременния свят щастието се измерва преди всичко с материалното и това, което сме постигнали в образованието и кариерата си. Преди седмица говорих с един приятел, който сподели начертаните планове за неговите все още неродени деца, които ще бъдат записани на минимум 3 езика преди 5-годишна възраст, на уроци по музика – какъвто и да е инструмент, по възможност пиано, защото на бъдещият татко му е любим и цял живот е искал да се научи, но не е успял, на спорт – защото е полезно, а и спортът носи успехи и медали, и накрая, на детето се обеща да бъде вменено, че е добре да учи каквото учи в момента таткото, защото е престижно, носи добри пари и т.н. Никъде тук не се споменава за емоционалното образование на милото неродено отроче, а то е не по-малко, да не кажа базисно, за всякакви други житейски уроци, но явно то остава някъде между другото като нещо, което си се подразбира като част от възпитанието. А дано, ама надали. Особено като гледам какви арогантни и самомнителни или другата крайност - темерути, без извинение, лапетии са напъплили изпитвам сериозно съмнение относно това до колко поне половината от родителите обясняват какво е то тъгата, радостта, страха, гнева и т.н., че са нормални емоции, които човек трябва да си позволява да изпитва, но и да се научи да овладява; камо ли някой да възпитава в търпение, дисциплина, алтруизъм и солидарност.
Все още намирам, че по-голямо щастие от здравето няма, а ако съм научила нещо от лекциите по Социална медицина, то е, че според СЗО, здравето е: „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие”, а пътят към едно такова благополучие финансово, материално, социално, професионално и т.н. е свързан освен с всичко друго и с емоционалната интелигентност – познаването, разбирането и овладяването на емоциите, затова намирам, че книгата има на какво да научи.
January 30, 2014
Може би прекалено високото ми очакване към книгата, доведе до едно доста сериозно разочарование. Приказките са много слабо написани, поуката е очевидна- Паулу Коелю под друго име. Признавам- има една или две мисли в цялата книга, които не са лоши, но най-хубавото на книгата, въпреки всичко, остава корицата...
January 3, 2017
Очаквах повече.
Започвам от най-хубавото: корицата е страхотна и много подходяща за такъв тип книга.
Уроците са добри, има полезни съвети и идеи. Приказките обаче, вместо да придадат плътност и да ги илюстрират, са скучни до степен да ги чета с досада. В това отношение Хорхе Букай се справя значително по-добре - той поне си знае, че успешният ход е да открадне нещо от фолклора или от друг писател и да го преразкаже. В случая фактът, че приказките са лично творчество на авторите, е похвално като инициатива и неуспешно като изпълнение.
Започвам от най-хубавото: корицата е страхотна и много подходяща за такъв тип книга.
Уроците са добри, има полезни съвети и идеи. Приказките обаче, вместо да придадат плътност и да ги илюстрират, са скучни до степен да ги чета с досада. В това отношение Хорхе Букай се справя значително по-добре - той поне си знае, че успешният ход е да открадне нещо от фолклора или от друг писател и да го преразкаже. В случая фактът, че приказките са лично творчество на авторите, е похвално като инициатива и неуспешно като изпълнение.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews