Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).
“Беше ми окачил вече етикета „честен безпартиен“ — необикновена лакома стръв за всеки роден агитатор — и бай Нико се чувствуваше длъжен да ме привлече, да ме превъзпита, да очупи от мене всички бодли на интелигентския индивидуализъм, както веднъж сам се бе изразил. Той искаше да ме направи чисто и просто един обикновен, дисциплиниран, праволинейно мислещ член на партията. Той не разбираше смешното и парадоксалното в това свое желание, както и аз не разбирах тогава някои от най-съществените нужди на коя и да е революция. Нашите стремежи често се разминаваха и благодарение на това отношенията ни постепенно охладняха.“
Определено харесвам описателния стил, който Вежинов има, затова и съм се захванала с творчеството му. Но има нещо, което липсва на този роман. Началото ме грабна бързо, героите са ситуирани в необичайна обстановка, която предразполага към интересна тематика, но след това някак нишката, поне за мен, се изгуби. Не зная дали краят успя да ми даде своето сформирано послание, нито пък цялото стечение на действията. Но пък харесвам мистичното в работата на Вежинов, в случая предсказанието и образът на дядо Щилян. А главният герой ми се стори някак много лутащ се, неоткрил себе си, не всички негови действия градяха постепенна и пълноценна представа. Но, както казах и в началото, описателният изказ печели точки и симпатии. Има нещо наистина поетично в намесването на войната, в присъствието на Щилян, думите преди смъртта и пречупването на Боян в края. Определно бих дала още шансове на автора.
This entire review has been hidden because of spoilers.
„Звездите над нас“ е дълбока и психологически наситена повест, в която Павел Вежинов разглежда вечните теми за страха, вярата и човешкото израстване. Със своя характерен стил – едновременно стегнат и поетичен – авторът създава напрегнат сюжет, в който фантастичното и реалното се преплитат по майсторски начин. Героите са живи, достоверни и изпитват вътрешни борби, които остават актуални и днес. Това е произведение, което не само се чете на един дъх, но и кара читателя да се замисли дълбоко. Истинска класика в българската литература.
Не очаквах колко ще ми хареса. :) Захванах я, след като четох, че авторът я определя за най-добрата си (вярно, преди да напише „Нощем с белите коне“ и „Везни“). Наистина е добра. :)