Ray Douglas Bradbury was an American author and screenwriter. One of the most celebrated 20th-century American writers, he worked in a variety of genres, including fantasy, science fiction, horror, mystery, and realistic fiction.
Bradbury is best known for his novel Fahrenheit 451 (1953) and his short-story collections The Martian Chronicles (1950), The Illustrated Man (1951), and The October Country (1955). Other notable works include the coming of age novel Dandelion Wine (1957), the dark fantasy Something Wicked This Way Comes (1962) and the fictionalized memoir Green Shadows, White Whale (1992). He also wrote and consulted on screenplays and television scripts, including Moby Dick and It Came from Outer Space. Many of his works were adapted into television and film productions as well as comic books. Bradbury also wrote poetry which has been published in several collections, such as They Have Not Seen the Stars (2001).
The New York Times called Bradbury "An author whose fanciful imagination, poetic prose, and mature understanding of human character have won him an international reputation" and "the writer most responsible for bringing modern science fiction into the literary mainstream".
Разкошна антология, с единствената уговорка, че българските разкази нямат място в нея. Дори крайно любопитната творба Кръвта на Ктхулу, пролог към роман, в който Адриан Лазаровски е обмислял да обедини световете на Робърт Хауърд и Х.Ф. Лъвкравт. Що се отнася до Рибарят, Аз, дървото и Първата любов на Йото Йотов, те бяха твърде семпли истории, нуждаещи се от още работа по редакцията, но...
Малкият убиец / Рей Бредбъри Авторът знае как да извлече максимума дори от обикновените наглед сюжети. Ами ако бебето реши да си отмъсти на възрастните, задето са го извадили от уютната утроба, мм?
Жълтият знак / Робърт Чеймбърс Разказ, който съм чел и в сборника Кралят в жълто - не лоша история за художник и неговия модел, измъчвани от сънища, вещаещи прокоба...
Живият мъртвец / Робърт Блох Як разказ, ситуиран в малко френско селце по време на ВСВ. Актьор, действащ в услуга на нацистите се е превъплътил във вампир, но дали е готов за най-голямата роля в живота си?
Двойната сянка / Кларк Аштън Смит Заглавният разказ е разкошен микс от фентъзи и хорър в стилистиката на Х. Ф. Лъвкрафт.
Океанският кръвопиец / Франк Белкнап Лонг Още един писател от близкото обкръжение на Лъвкрафт, представен със семпла не кой знае колко оригинална история.
Крауч Енд / Стивън Кинг Майсторски клас кралско изпълнение - ченгета и Ктхулу митология - какво повече можем да желаем?
Печалният разказ за Тангобринд златаря и за участта, която го сполетя / Лорд Дансени Това е пък писател, от който Лъвкрафт се е прехласвал, но неговите Боговете на Пегана, поместени в Бащите на ужаса ми се сториха крайно хаотични и объркани писания. Тук обаче разказът беше магически добър, навявайки ми мисли за разкошното томче Залезът на Земята на Джак Ванс
Щом има желание / Ричард Матисън ... и смъртта не би могла да спре човека :)
Люси никога не ще си тръгне / Робърт Блох Темата за кукувците явно е любима на бащицата на Норман Бейтс от Психо
Кулата на Прилепа / Огъст Дърлет Оше един сподвижник на Лъвкрафт с мрачен разказ
Кошмарът в Дънуич / Хауърд Лъвкрафт Канонична творба от цикъла за Великите древни, поместена и в сборника Отвъд стената на съня
Може би най-добрата хорър-антология, която изобщо съм чел. Този сборник съдържа 15 разказа, въздействащи ту като брутален чук в мозъка, ту като остър скалпел, разполовяващ съзнанието на четящия. И как да е иначе, като вътре са събрани произведения на най-добрите майстори в жанра. Българското участие в сборника е представено само от скромните двама души: единият Йото Йотов, издател на сборника а другият - Адриан Лазаровски, преводач на антологията. Творбите им се връзват отлично на фона на останалите майстори - о, да, българският хорър за пореден път не ме разочарова. Но стига приказки. Нека разнищването на сборника започне сега!
1. Рей Бредбъри - Малкият убиец: някога да сте чели нещо посредствено или некачествено от Рей Бредбъри? Аз не съм. Дядо Рей ще ви накара да изтръпнете, не се съмнявайте в това и за миг. 2. Робърт Чеймбърс - Жълтият знак: фин ужас за художници, картини, катафалки през нощта... Не съм го чувал този автор преди, но това не му пречи да се справя отлично. 3. Йото Йотов - Рибарят: под псевдонима Тойо Йокугава авторът е издал ей тази книга. Този разказ е първият и любимият ми от Йотов, чуден класически хорър за едно странно създание, което е ГЛАДНО... 4. Робърт Блох - Живият мъртвец: не се бъркайте с едноименния филм, няма нищо общо. Много по-хубаво е. Този разказ те кара да си задаваш въпроса: добър актьор, или добър вампир? Напомни ми мистериозните обстоятелства, при които е сниман филма "Носферату: Симфония на ужаса" и как странно се държи изпълняващият главната роля Макс Шрек. Играейки вампира Граф Орлок... Не, отплеснах се - по-добре гледайте филма и филма за филма. 5. Кларк Аштън Смит - Двойната сянка: ако никога преди не сте чели хорър-фентъзи, сега е момента. Такава обреченост, такава безнадежност. Браво, мистър Смит. 6. Франк Белкнап Лонг - Океанският кръвопиец: история, издържана в най-добрите традиции на Лъвкрафт. Банда нещастни моряци на кораб в открито море са нападнати от незнаен ужас, ммм, да. 7. Стивън Кинг - Крауч Енд: историята е филмирана, ама то на чичко Стиви какво не му е филмирано, да питам. Разказът е реверанс отново към големия Х.Ф.Л., който Кинг признава за свой учител. Мъж и жена се изгубват в един град, който е много особен и по-специално една част от него, която не е от този свят... Не пропускайте. 8. Йото Йотов - Аз, дървото: много добро разказче, което по съдържание доста напомня моят "Звярът в гората". Признавам, че Йото се е справил по-добре от мен, но посланието и в двата случая е едно: не сечи гората, че не знаеш какво ще се случи с теб после. 9. Лорд Дансени - Печалният разказ за Тангобринд Златаря и за участта, която го сполетя: пъй, че дълго заглавие! Много хубаво разказче, отново дарк фентъзи, действието се развива в Ориента, ама можеше да бъде малко по-дългичко, прекалено бързо свърши за жалост. 10. Ричард Матисън - Щом има желание: авторът на "Аз съм легенда" доказва, че е сила, с която всички трябва да се съобразяват! Адът на може би най-големия човешкия страх, а именно да те погребат жив е така изкусно и майсторски описан, че може да ти докара пристъп на клаустрофобия. 11. Робърт Блох - Люси никога не ще си тръгне: как се казва усещането, което изпитваш, когато видиш ужаса, събран в едно малко дете? Да ти настръхнат ташачетата, така се казва. 12. Йото Йотов - Първата любов: не е кой знае какво разказче, но става. Както може да познаете от заглавието, основната тема е любовта. 13. Огъст Дърлет - Кулата на Прилепа: история под формата на дневници и писма, напомняща стила на Лъвкрафт и особено на Едгар Алън По. Вампириииииии... 14. Адриан Лазаровски - пролог към романа "Конан - Кръвта на Ктхулу": какво се получава, когато кръстосаш Конан на Робърт Хауърд с Ктхулу на Лъвкрафт? Неочаквано добра комбинация, ето това се получава! Историята започва супер. Остава да чакаме само автора кога ще завърши романа и дали изобщо ще го завърши... 15. Хауърд Филипс Лъвкрафт - Кошмарът в Дънуич: ето я и перлата в короната, разказът, който да те довърши отвсякъде. Това ми е любимата творба на писателя, прочетете за демоните, чудовищата, скритите тайни и за един огромен страховит звяр, който на всичкото отгоре е и невидим.
Единственият минус, който бих посочил на сборника може би е корицата. Нещо не ми допада комбинацията от Тропика на Козирога и един размазан демоничен вампир - струва ми се прекалено крадено, а и ако не беше сянката на демона книгата прилича едва ли не на любовен роман. А е много повече. Прочетете.
Новелата на Лъвкрафт, разказите на Йото Йотов и Ричард Матисън са единствените, които заслужават оценка 5/5. Останалите .... Клиширани. Предсказуеми. Наподобяват груби чернови, а не завършени творби.