Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес.
Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.
Започнах 2021 с една от най-любимите ми форми на изкуство, а именно поезия! Иска ми се това начало да даде подобаващ тласък на останалата част от годината и стиховете да бъдат неизменна част от живота ми.
Недялко си е Недялко, няма какво толкова да кажем ново. Прекрасник и майстор на думите, особено онези простичките и остро емоционалните. Усмихна ме широко и ме просълзи - точно както си му е редът.