Малката поетеса

by Николай Милчев, Радостина Нейкова (Художник)

Genres: Poetry

40 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в град Ловеч, където завършва Гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", където участва в творческите търсения на студентския кръжок "Емилиян Станев". Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

Reviews

[Jacqueline · Rating 3 out of 5]

Иска да закусва вечер,
за вечерята нехае.
Едно скитащо човече
из безсънната си стая.

Пита ме сутрин, обед и вечер
дали я обичам.
Аз се разтапям върху хляба препечен
и като масло потичам.


***
Този облак не е ли от синкав локум?
Аз мълча и се правя на важен.
Заваля... И дъждът е със сладък костюм -
изумително сладък и влажен.

***
Отидох в най-дълбоката гора,
за да й търся шапчица от лешник.
А тя накичи своята с пера
и каза ми: „Гората се премести.”

***
Излиза на разходка боса
и яхва голия ми врат -
ликуваща и чипоноса
над този пешеходен свят.

***
Каквото погледне, го приближава.
В очите й трепка магнит.
И живеят в нейната малка държава
залепени врабче и кит.

***
Написа на жабата зелено писмо
от няколко срички.
Писмото е първото плахо листо
на малка брезичка.

***
Под ръка със реката върви и си пее.
Като златната рибка нехайно живее.
На брега да се върне? Никога вече.
Тя обича да си бъде много далече.

***
Минзухарите са жълти,
нейният - е бял.
Може би снегът внезапно
бяла лястовица е видял.

***
Най-малкият пръстен,
който някога е живял,
трепти върху най-малкото пръстче.
Какво тържество
и какъв идеал -
роса върху борово връхче.

***
Блузата й има един ръкав -
за другия няма време.
Голият вятър напълно е прав
да иска да си я вземе.

***
Застава на пръсти, но още е ниска
колкото цветна роса.

***
Пресажда цвете от картина
направо в своята градина.
В пръстта се рови, нещо спори.
Картината й проговори.

***
целувката със слънце го наметна.

***
Ябълката на двора е Айфелова кула -
можеш да гледаш до утре.
Тя седи под дървото и се е събула.
И вижда навътре.

***
Ако рисува, тя рисува кратко -
нослето си със вишневото сладко.
И то изчезва до последна вишна...
Картината е станала излишна.

***
Свирва с уста и дъждът се обръща.
Гледа я с измити очи.
Колко е слабичка и колко могъща.
Това по дъжда си личи.

***
Когато й пробиха ушите,
плака с думи дълбоки.
Сега дори да мълчите,
чува във всички посоки.

***
Цялата е оплескана с диня
(със жълта диня обаче).
И затова изглежда синя
и оранжево плаче.

***
Протяга ръка и достига тавана.
И дълго рисува с очи.
Аз се изправям и гледам замаян -
рисунката вече личи.

***
Когато не й е забавно, незабавно
се гмурва в другия ден.
И без да го иска, от плавно по-плавно
цъфти и приижда към мен.

***
С какво се храни ли? Не ми се мисли...
От въздух е устата й по-чиста.
И тя си съчинява две трохички
и се опитва да нахрани всички.

***
Говори само ако не я питаш.
Но казаното винаги полита.
И каца на сърцето най-отгоре
и си мълчи, защото ти говори.

***
За нейните думи трябват простори
и тишина.

***
От врабчета този храст
сякаш се накъдри.
Красотата няма глас,
но говори мъдро.

***
За нея всеки миг е проходилка.
Върви по въздуха и се умилква.
Да беше коте, щеше да се хване
за две звезди, изгрели на тавана.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Някои стихчета са великолепни попадения, други - не толкова (тъкмо както е в живота), навързани в плетеница, всяко следващо казва още нещо за малката поетеса