Под това заглавие са събрани една повест и два разказа от Георги Малинов, които се обръщат към една от най-интересните тематики във фантастиката – различните форми на виртуална реалност. Визията на бъдещата София във „Вирт“ е зашеметяваща както със своята достоверност, така и с оригиналността си. Двата разказа, „Несъществуващият“ и „Хакери на генома“, са издържани в стила кибер-пънк с митологични елементи и готини майтапи. Всички произведения в този сборник са публикувани на различни места за първи път през 2002 и 2004 година от издателство „Квазар“, но това ново издание е авторска подборка и ще бъде разпространявано само в електронен вид от е-Книги.
Познавам Жоро Малинов от фестивала "Златен Кан" 2009 г. Изненадващо добър е като писател - факт: от въпросния фестивал миналата година спечели първа награда, биейки в литературен аспект не само българи, ами и руснаци, испанци, азербайджанци и др. Автор е на романа "Орфеус слиза в ада".
Книгата "Несъществуващият Вирт" съдържа в себе си повестта "Вирт" (с която авторът печели Еврокон' 2003 за дебют) и две новели: "Несъществуващият" и "Хакери на генома". Всъщност, и трите творби са отпреди няколко години и публикувани на различни места, но в тази книжка намират общ подслон. По своя строеж сборникът напомня друга книга на Жоро - "Шампионите", която освен едноименната повест съдържа и два разказа - "Тревожно настроение" и "Диагноза". Но за тях друг път. Да видим какво имаме тук.
ВИРТ - най-обемното произведение в книгата, честно казано, не ми допадна. Въпреки всичките възхвали и награди знам, че Малинов може да пише много по-добре, примери за това са разкази като "Ветеран от бъдещи войни", "Ако откраднеш драконче" и др. Историята проследява едно постапокалиптично бъдеще - София е полуразрушена, това което виждате на отлично направена корица е Витоша, "изядена" от киселинните дъждове след войните. Главният герой издирва тайнствен наркотик, наречен "вирт". Сблъсква се с улични банди, престъпността, мизерията и унинието господстват. Мрачна, тъжна картина на един български бит, който дано не се случи.
Несъществуващият - уникално добро произведение, уникално. Авторът по такъв начин е смесил екшън-фантастика с българско фентъзи, та ум да ти зайде. Главният герой е облечен в суперброня войник, накичен с камара оръжия и безценни спътници, които са - затаете дъх - персонажи от народните приказки. Открили са запазени ДНК-проби от въпросните, клонирали са ги и те сега се бият срещу врага! Лудница! Няма такъв екшън и реалистични бойни сцениЦелта на малкия отряд е да стигнат до мощен компютър, който контролира един куп бойни машини и гадости, и да го унищожат. Ще успеят ли?
Хакери на генома - е това е вече размазващо, няма такъв киберпънк. Толкова е добро, че се доближава до Гибсън, без майтап. Едно бъдеще, където много от хората живеят повече в мрежата, отколкото другояче, правят си най-различни луди прически, присадки, татуировки, диващина. Нашият човек е генинженер, който е нает от тайнствени военни паралии за задача, която не бива да узнава никой.
Макар "Вирт" да не ми допадна с депресарщината си, другите два разказа преспокойно могат да се филмират и да станат блокбастъри. Наистина са добри. Единственият недостатък на книгата е, че не може да се намери на хартия - има я само в електронен вариант.
Превъзходен сборник, събрал най-силните текстове на Георги Малинов до момента. От визията на постапокалиптична София, в която братя Христо и Евлоги Георгиеви са отишли за скрап, а нощем над града синее Витоша (заради радиацията), до онемялото обяснение в любов, което е финалът на „Хакери на генома“ – пороят от идеи е зашеметяващ.
Потръпвам, като си помисля какво ли още може да ни готви Жоро...