What do you think?
Rate this book
Цената на златото
Произведение, излязло от съкровените глъбини на душата на писателя, плод най-интимните му размисли, защото е изпято като песен за безсмъртието на българина. "Цената на златото", както и продълженията "Завръщане" и "Досиетата" се нареждат сред най-хубавото в нашата белетристика от втората половина на миналото столетие.
- GenresBulgarian Literature
116 pages, Hardcover
First published January 1, 1967
2 people are currently reading
95 people want to read
About the author
Генчо Стоев
6 books1 followerГенчо Динев Стоев е виден български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.
Генчо Динев Стоев е роден на 5. 11.1925 г. в Харманли. Завършва средно гимназиално образование в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Младежките му години са свързани с антифашистката съпротива. По време на септемврийските събития от 1944 г. все още е политзатворник в Хасковския затвор. Работи като редактор във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1965-1967), в издателствата "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и "Български писател" (1968). Дебютира през 1946 г. със стихове във в. "Младежка искра". Публикува серия очерци за работници във в. "Литературен фронт". През 1953 г. ги издава в книга със заглавие "Истински хора". Непримиримият характер и независимото му гражданско поведение го правят неудобен за войнстващата идеологическа култура. Писателят престава да публикува в продължение на едно десетилетие. Името му изведнъж се налага с излизането на романа "Цената на златото" (1965), претърпял през годините общо десет издания. Заедно с него се появява и книгата "Лош ден" модерна романова форма, щастливо изключение в морето от посредствена литература на работническа тематика. В същата тематична територия е последвалият сборник с новели "Като лястовици" (1970). Три години по-късно се появява първото издание на "Циклопът"; второто преработено става факт доста години по-късно - през 1982, а третото издание е през 2000 г.
Романът "Завръщане" (1976) продължава сюжета и темата човек и история от "Цената на златото". След 14 години писателят публикува и трета част -романа "Досиетата" (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части.
През 1997 г. в Солун - европейската столица на културата за годината, на Генчо Стоев е присъдена първата голяма Общобалканска награда за български писател за романа му "Цената на златото".
Едва през 1998 г. - доста след първата публикация в периодиката—издателство "Балкани" издава съвременния му роман "Много висока тераса". Граничната 2000 г. се оказва изключително благосклонна към писателя. В столицата и в провинцията се появяват две негови книги: "Далечно, хубаво и чисто" ("Пан-ВТ") и "Прокоба и слънце. Есета" ("Балкани").
Генчо Динев Стоев е роден на 5. 11.1925 г. в Харманли. Завършва средно гимназиално образование в родния си град (1945) и философия в Софийския университет (1951). Младежките му години са свързани с антифашистката съпротива. По време на септемврийските събития от 1944 г. все още е политзатворник в Хасковския затвор. Работи като редактор във в. "Народна младеж" (1950-1951), в. "Литературен фронт" (1965-1967), в издателствата "Народна младеж" (1952), "Партиздат" (1956-1961) и "Български писател" (1968). Дебютира през 1946 г. със стихове във в. "Младежка искра". Публикува серия очерци за работници във в. "Литературен фронт". През 1953 г. ги издава в книга със заглавие "Истински хора". Непримиримият характер и независимото му гражданско поведение го правят неудобен за войнстващата идеологическа култура. Писателят престава да публикува в продължение на едно десетилетие. Името му изведнъж се налага с излизането на романа "Цената на златото" (1965), претърпял през годините общо десет издания. Заедно с него се появява и книгата "Лош ден" модерна романова форма, щастливо изключение в морето от посредствена литература на работническа тематика. В същата тематична територия е последвалият сборник с новели "Като лястовици" (1970). Три години по-късно се появява първото издание на "Циклопът"; второто преработено става факт доста години по-късно - през 1982, а третото издание е през 2000 г.
Романът "Завръщане" (1976) продължава сюжета и темата човек и история от "Цената на златото". След 14 години писателят публикува и трета част -романа "Досиетата" (1990), който доразвива разказа за съдбата на Хадживраневия род след злощастните събития от април 1876 и живота на следосвобожденска България от първите две части.
През 1997 г. в Солун - европейската столица на културата за годината, на Генчо Стоев е присъдена първата голяма Общобалканска награда за български писател за романа му "Цената на златото".
Едва през 1998 г. - доста след първата публикация в периодиката—издателство "Балкани" издава съвременния му роман "Много висока тераса". Граничната 2000 г. се оказва изключително благосклонна към писателя. В столицата и в провинцията се появяват две негови книги: "Далечно, хубаво и чисто" ("Пан-ВТ") и "Прокоба и слънце. Есета" ("Балкани").
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
July 31, 2021
Голяма! Кратка и голяма! Къс самородно злато, пропито от кръвта, алчността и честта на героите си.
Действително майсторство е с толкова кратък разказ (повест, ако предпочитате), да разкажеш толкова много. И то за събитие като Априлското въстание - писано и преписвано навред. За времена и нрави, които и не си бил пряк свидетел, но имаш такъв усет.
Всеки път, като откривам такива потулени съкровища, се питам - такива произведения имаме, хем ценни художествени текстове, хем носят историческа усведоменост, а така добре да сме ги забравили. Да използвам ли думата "потурчили" се чудя ... В преносния смисъл.
Действително майсторство е с толкова кратък разказ (повест, ако предпочитате), да разкажеш толкова много. И то за събитие като Априлското въстание - писано и преписвано навред. За времена и нрави, които и не си бил пряк свидетел, но имаш такъв усет.
Всеки път, като откривам такива потулени съкровища, се питам - такива произведения имаме, хем ценни художествени текстове, хем носят историческа усведоменост, а така добре да сме ги забравили. Да използвам ли думата "потурчили" се чудя ... В преносния смисъл.
August 8, 2013
Великолепие! В 115 пожълтели страници !
Останало нефилмирано заради това невъзпроизводимо зюмбюлено небе:
"Ръката му все още пълзеше между зюмбюлите, щеше му се пак да ги види, но нямаше сили да се дигне, можа само да поднесе пръсти до лицето си и дълго да поема така синия дъх, останал по тях... Изведнъж целият небосвод стана зюмбюлен. Зюмбюлен от край до край. Лъскав и дъхав. Бе му драго на стария, че вижда това, и мъчно му бе, че го вижда самичък - нямаше на кого да го покаже... Нямаше ги всички ония, на които би искал да покаже сега зюмбюленото небе, тъй както нямаше да ги има и за златото му."
Докато разнищвах историите, свързани с книгата и автора, попаднах и на това - "... в "Цената на златото" от Генчо Стоев" езиковедката Пенка Радева твърди, че е изброила 6070 глагола, като близо 5000 от тях не се повтаряли!...".
Не знам дали е вярно, но това е един текст с повличаща динамика, прекрасни забравени думи и моменти, на които трябва да спреш, защото написаното не може да се понесе ...
Останало нефилмирано заради това невъзпроизводимо зюмбюлено небе:
"Ръката му все още пълзеше между зюмбюлите, щеше му се пак да ги види, но нямаше сили да се дигне, можа само да поднесе пръсти до лицето си и дълго да поема така синия дъх, останал по тях... Изведнъж целият небосвод стана зюмбюлен. Зюмбюлен от край до край. Лъскав и дъхав. Бе му драго на стария, че вижда това, и мъчно му бе, че го вижда самичък - нямаше на кого да го покаже... Нямаше ги всички ония, на които би искал да покаже сега зюмбюленото небе, тъй както нямаше да ги има и за златото му."
Докато разнищвах историите, свързани с книгата и автора, попаднах и на това - "... в "Цената на златото" от Генчо Стоев" езиковедката Пенка Радева твърди, че е изброила 6070 глагола, като близо 5000 от тях не се повтаряли!...".
Не знам дали е вярно, но това е един текст с повличаща динамика, прекрасни забравени думи и моменти, на които трябва да спреш, защото написаното не може да се понесе ...
July 26, 2025
„Цената на златото“ ще се нареди сред любимите ми романи.
Влюбиш се в красивия, на моменти поетичен изказ на автора.
Това е суров, жесток, но много човешки роман, който разкрива моралните изпитания в свят, разкъсан между алчността и оцеляването.
С лаконичен, но изключително въздействащ стил, авторът изгражда напрегнат и динамичен сюжет , където всяко решение носи тежест. Вълнуващ разказ за цената на изборите – и за това колко струва човешкото достойнство, когато всичко около него се разпада.
Влюбиш се в красивия, на моменти поетичен изказ на автора.
Това е суров, жесток, но много човешки роман, който разкрива моралните изпитания в свят, разкъсан между алчността и оцеляването.
С лаконичен, но изключително въздействащ стил, авторът изгражда напрегнат и динамичен сюжет , където всяко решение носи тежест. Вълнуващ разказ за цената на изборите – и за това колко струва човешкото достойнство, когато всичко около него се разпада.
May 24, 2014
Открита случайно. Без да съм я чувала преди. Мъничка книжка – едва 110 страници. По-скоро повест, отколкото роман.
Априлското въстание. Перущица. Даскал Петър Бонев, „черните венчавки“ в църквата, Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Щрихирани с кратки изречения, които оплитат обаче тежка, цветна картина.
Централната нишка обаче е другаде. Не е в подготовката на бунта. Не е и в потушаването му, поне не подробно, не директно. Героите, през чиито очи гледаме, са една баба чорбаджийка, търсеща спасение по пътищата с малката си внучка, съпругът й, умиращ в родния им дом и един бездетен турски ага, който иска да осинови малкото момиченце, който е отдавнашен дост на чорбажийското семейство и чиито мотиви да помогне, заедно с окраската на вътрешния му свят, израстват в хода на текста.
Това, което хвана моето съзнание за ръка и го накара да се влюби на първо място в тези тънички, пожълтели от времето страници, беше езикът. Остарелите думи, напевността, дъхавостта на стила дори – мирис на планина, на дърво, на поле и жито, на лозя, на барут и огън, и смърт, на църква и камък. И на зюмбюли. (Неслучайно определих в разговор Генчо Стоев като "по-малкия брат" на Казандзакис. По-малък, защото майсторството на Казандзакис да реди чудно думите има силата да се вплита в друг тип епоси, титанични, разгърнати, поглъщащи. Докато нашия писател е вложил таланта си на зограф в изписването на по-малка по обем картина, в по-ограничена палитра герои и взаимоотношения - но го прави също така изпълващо прекрасно.)
"Ръката му все още пълзеше между зюмбюлите, щеше му се пак да ги види, но нямаше сили да се дигне, можа само да поднесе пръсти до лицето си и дълго да поема така синия дъх, останал по тях... Изведнъж целият небосвод стана зюмбюлен. Зюмбюлен от край до край. Лъскав и дъхав. Бе му драго на стария, че вижда това, и мъчно му бе, че го вижда самичък - нямаше на кого да го покаже... Нямаше ги всички ония, на които би искал да покаже сега зюмбюленото небе (...)."
Елегантният психологизъм, липсата на раздаване на авторови присъди (макар че историята е така лесна за разделяне по линията черно-бяло, ако беше оставена в ръцете на някой по-неумел с думите), нишката традиция, непрестанните вътрешни борби на всеки един от героите, логично-нелогичните им действия в търсене на спасение, на благородство, на себедоказване или на покой – всичко това се преплита и превръща повестта в едно малко съкровище.
А изречението, което централно се открои за мен, беше онзи незададен въпрос, който обаче не е спирал да измъчва всички ни, през всяка епоха: „Не се боеше той от смъртта – боеше се от безсмислието, от това, че всичко загива напразно.“
П.П. Припомних си с тази книга тръпката, минала през мен в онзи горещ августовски следобед преди година, когато влязох за пръв път в църквата в Батак. Тръпка хладна, чужда, болезнена, каквато само родовата историческа памет извиква.
Припомних си и калдъръмените улици на родните възрожденски градчета, които по причини разни твърде рядко съм изброждала. И след "Цената на златото" копнежът за пътуване, който по принцип не спирам да нося у себе си, сега сочи към Перущица, Копривщица, към планините и релсите на влака.
Априлското въстание. Перущица. Даскал Петър Бонев, „черните венчавки“ в църквата, Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Щрихирани с кратки изречения, които оплитат обаче тежка, цветна картина.
Централната нишка обаче е другаде. Не е в подготовката на бунта. Не е и в потушаването му, поне не подробно, не директно. Героите, през чиито очи гледаме, са една баба чорбаджийка, търсеща спасение по пътищата с малката си внучка, съпругът й, умиращ в родния им дом и един бездетен турски ага, който иска да осинови малкото момиченце, който е отдавнашен дост на чорбажийското семейство и чиито мотиви да помогне, заедно с окраската на вътрешния му свят, израстват в хода на текста.
Това, което хвана моето съзнание за ръка и го накара да се влюби на първо място в тези тънички, пожълтели от времето страници, беше езикът. Остарелите думи, напевността, дъхавостта на стила дори – мирис на планина, на дърво, на поле и жито, на лозя, на барут и огън, и смърт, на църква и камък. И на зюмбюли. (Неслучайно определих в разговор Генчо Стоев като "по-малкия брат" на Казандзакис. По-малък, защото майсторството на Казандзакис да реди чудно думите има силата да се вплита в друг тип епоси, титанични, разгърнати, поглъщащи. Докато нашия писател е вложил таланта си на зограф в изписването на по-малка по обем картина, в по-ограничена палитра герои и взаимоотношения - но го прави също така изпълващо прекрасно.)
"Ръката му все още пълзеше между зюмбюлите, щеше му се пак да ги види, но нямаше сили да се дигне, можа само да поднесе пръсти до лицето си и дълго да поема така синия дъх, останал по тях... Изведнъж целият небосвод стана зюмбюлен. Зюмбюлен от край до край. Лъскав и дъхав. Бе му драго на стария, че вижда това, и мъчно му бе, че го вижда самичък - нямаше на кого да го покаже... Нямаше ги всички ония, на които би искал да покаже сега зюмбюленото небе (...)."
Елегантният психологизъм, липсата на раздаване на авторови присъди (макар че историята е така лесна за разделяне по линията черно-бяло, ако беше оставена в ръцете на някой по-неумел с думите), нишката традиция, непрестанните вътрешни борби на всеки един от героите, логично-нелогичните им действия в търсене на спасение, на благородство, на себедоказване или на покой – всичко това се преплита и превръща повестта в едно малко съкровище.
А изречението, което централно се открои за мен, беше онзи незададен въпрос, който обаче не е спирал да измъчва всички ни, през всяка епоха: „Не се боеше той от смъртта – боеше се от безсмислието, от това, че всичко загива напразно.“
П.П. Припомних си с тази книга тръпката, минала през мен в онзи горещ августовски следобед преди година, когато влязох за пръв път в църквата в Батак. Тръпка хладна, чужда, болезнена, каквато само родовата историческа памет извиква.
Припомних си и калдъръмените улици на родните възрожденски градчета, които по причини разни твърде рядко съм изброждала. И след "Цената на златото" копнежът за пътуване, който по принцип не спирам да нося у себе си, сега сочи към Перущица, Копривщица, към планините и релсите на влака.
April 2, 2017
Дали тази книжка е преминала незабелязано покрай мен, скрита сред големите заглавия на XX век, или просто е недооценена и недостатъчно популярна - нямам представа. Но този малък по обем и голям по значение роман, или по-скоро повест, има своето значимо място в българската литература.
Стотина страници, посветени на Априлското въстание в Перущица, които съдържат в себе си настроенията на хората в предосвобожденско време от “Записки по българските въстания”, жестоките и саможертвени картини от “Време разделно” и омайните природни пейзажи отново от последната. И по нищо не отстъпва на горепосочените.
На млади години тя беше садила много зюмбюли [...], но колкото и да се озърташе вървешком, зюмбюли сега никъде не съзря. Па и как ще цъфтят зюмбюли в таквиз времена? И като че си спомни нещо забравено: зюмбюлите отдавна се бяха изгубили, тя не ще ги види никога вече, а надали и други след нея ще ги видят - как ще се срещнат хората с цветята, когато и едните и другите са се свършили...
В толкова малък обем Стоев успява да разгърне широка проблематика - за алчността, за принципите, морала, страха, саможертвата, поругаването на честта, съвестта и не на последно място - разколебава и размива образа на врага.
Сред централните персонажи е и турчинът Исмаил ага - враг и приятел, но преди всичко човек: бездетен и честолюбив мъж, който поставя дружбата с друговереца пред съблазънта на жълтиците. Който изтърпява най-голямото унижение, за да задоволи своята потребност от това да помогне на чуждото дете - само и само да осмисли собственото си съществуване.
То бе поляна с чудо невиждано по нея: цъфтяха едно до друго и кукуряк, и великденчета, и мащерка, и горски ягоди зрееха между тях, зрееха, без да стават червени, ала най-важна бе мащерката, защото, която невеста знае какво се прави с мащерковия цвят лятос, ще усети напролет рожбица, а трябва да се ражда, както никога досега, боже, колко трябва да се ражда, не мога смогна, господи, и къде е мащерката, къде потъна?
Цитатът говори сам за това кой е най-големият проблем на времето - децата, бъдещето, липсата на последните две.
Стотина страници, посветени на Априлското въстание в Перущица, които съдържат в себе си настроенията на хората в предосвобожденско време от “Записки по българските въстания”, жестоките и саможертвени картини от “Време разделно” и омайните природни пейзажи отново от последната. И по нищо не отстъпва на горепосочените.
На млади години тя беше садила много зюмбюли [...], но колкото и да се озърташе вървешком, зюмбюли сега никъде не съзря. Па и как ще цъфтят зюмбюли в таквиз времена? И като че си спомни нещо забравено: зюмбюлите отдавна се бяха изгубили, тя не ще ги види никога вече, а надали и други след нея ще ги видят - как ще се срещнат хората с цветята, когато и едните и другите са се свършили...
В толкова малък обем Стоев успява да разгърне широка проблематика - за алчността, за принципите, морала, страха, саможертвата, поругаването на честта, съвестта и не на последно място - разколебава и размива образа на врага.
Сред централните персонажи е и турчинът Исмаил ага - враг и приятел, но преди всичко човек: бездетен и честолюбив мъж, който поставя дружбата с друговереца пред съблазънта на жълтиците. Който изтърпява най-голямото унижение, за да задоволи своята потребност от това да помогне на чуждото дете - само и само да осмисли собственото си съществуване.
То бе поляна с чудо невиждано по нея: цъфтяха едно до друго и кукуряк, и великденчета, и мащерка, и горски ягоди зрееха между тях, зрееха, без да стават червени, ала най-важна бе мащерката, защото, която невеста знае какво се прави с мащерковия цвят лятос, ще усети напролет рожбица, а трябва да се ражда, както никога досега, боже, колко трябва да се ражда, не мога смогна, господи, и къде е мащерката, къде потъна?
Цитатът говори сам за това кой е най-големият проблем на времето - децата, бъдещето, липсата на последните две.
January 4, 2026
В Цената на златото Генчо Стоев сякаш съзнателно сваля романтичния ореол на Априлското въстание. Мисля си, че тук свободата не е възторг и порив, а неизбежност, произтичаща от разрушения ред. Светът е стигнал до точка, в която никой не може да остане в предишната си роля – нито българите могат да продължат да живеят като рая, нито поробителите да запазят самочувствието и спокойствието на безспорни властници. Историята предлага само един изход.
Сред трагичните фигури на баба Гюрга, Деянка и даскал Петър Бонев най-дълбоко ме поразява образът на Исмаил ага. Той е противоречив и затова – човешки. Носи в сърцето си усещането за правда, но е подвластен на честолюбието на властника. Колебанията му представят вътрешна борба между между съвестта и страха да не загуби мястото си в разпадащия се свят. Търсенето на изкупление и мир при него не води до утеха – в това смутно историческо време си мисля, че те просто не могат да бъдат намерени.
Езикът на романа е богат и архаичен, без да преминава в кич (както е модерно напоследък), а описанията често са натуралистични и отблъскващи. Тази отблъскваща плътност не е самоцелна – тя показва как се „обгаря колът, за да стане най-здрав“, как земята става „многолюдна“, защото върху нея са умирали мнозина.
Моята читателска среща с романа не беше любов от пръв поглед – така го усетих. Разбирам неговата сила, идеите му, историческата му необходимост, но текстът остана на известна дистанция от мен. Не открих онзи образ, към който да се привържа. Накара ме да мисля, да разсъждавам, да съпоставям (защитата на Перущица е цяла част от “Бенковски” на Яна Язова), но не знам дали ще го нося дълго със себе си.
Сред трагичните фигури на баба Гюрга, Деянка и даскал Петър Бонев най-дълбоко ме поразява образът на Исмаил ага. Той е противоречив и затова – човешки. Носи в сърцето си усещането за правда, но е подвластен на честолюбието на властника. Колебанията му представят вътрешна борба между между съвестта и страха да не загуби мястото си в разпадащия се свят. Търсенето на изкупление и мир при него не води до утеха – в това смутно историческо време си мисля, че те просто не могат да бъдат намерени.
Езикът на романа е богат и архаичен, без да преминава в кич (както е модерно напоследък), а описанията често са натуралистични и отблъскващи. Тази отблъскваща плътност не е самоцелна – тя показва как се „обгаря колът, за да стане най-здрав“, как земята става „многолюдна“, защото върху нея са умирали мнозина.
Моята читателска среща с романа не беше любов от пръв поглед – така го усетих. Разбирам неговата сила, идеите му, историческата му необходимост, но текстът остана на известна дистанция от мен. Не открих онзи образ, към който да се привържа. Накара ме да мисля, да разсъждавам, да съпоставям (защитата на Перущица е цяла част от “Бенковски” на Яна Язова), но не знам дали ще го нося дълго със себе си.
July 4, 2014
Страхотна книга, отразяваща битката между доброто и злото, богатство и бедност, свобода и робство, гордост и унижение. Оставя чувство на заслужена справедливост, но и горчив привкус от трагичния край. Това една от книгите, които заслужават повече от един прочит!
October 4, 2023
Досега ,за мой срам,не съм срещала името на Генчо Стоев(дойде ми като предложение от Сторител според моите преференции в приложението).Повестта следва съдбата на богатия Хадживранев род по времето на кървавото Априлско въстание в Перущица.Бих казала,че не е толкова амбициозна и детайлна като Талевата поредица,която проследява живота на друга известна,богата фамилия. (една от любимите ми,както и тази на Свобода Бъчварова “Земя за прицел”).Съжалявам,че авторът не е разгърнал повече перото си в тази насока,защото определено има талант.Но то и затова се казва”Странна трилогия”.
September 2, 2023
"Напразно ги пазих, останаха си младенци... Трябваше да живеят омърсени и подплашени... Страхът, Исмаил ага, е като четмото, кара човека да вижда повече от другите... Сили дава...". Болезнено истинска, реалистична.
October 7, 2025
1/5 ⭐️
Цената на златото – Генчо Стоев
Това е книга, която четох с нарастващо раздразнение и в крайна сметка искрено намразих. Историята, макар и замислена като важен социално-исторически разказ, ми се стори тромава, претенциозна и лишена от живот. Стилът е тежък и усложнен до степен, че четенето се превърна в мъчение, а сюжетът – разпокъсан и трудно следим.
Героите не успяха да ме ангажират нито емоционално, нито интелектуално, а идеите зад текста звучаха кухо и далечно. Вместо силен роман за човека и съдбата му, получих нещо прекалено назидателно, скучно и без истинска дълбочина.
В обобщение:
Произведение, което не само не ми хареса, но и остави трайно негативно впечатление. Една от онези книги, които бих предпочела никога да не съм започвала. 1/5.
Цената на златото – Генчо Стоев
Това е книга, която четох с нарастващо раздразнение и в крайна сметка искрено намразих. Историята, макар и замислена като важен социално-исторически разказ, ми се стори тромава, претенциозна и лишена от живот. Стилът е тежък и усложнен до степен, че четенето се превърна в мъчение, а сюжетът – разпокъсан и трудно следим.
Героите не успяха да ме ангажират нито емоционално, нито интелектуално, а идеите зад текста звучаха кухо и далечно. Вместо силен роман за човека и съдбата му, получих нещо прекалено назидателно, скучно и без истинска дълбочина.
В обобщение:
Произведение, което не само не ми хареса, но и остави трайно негативно впечатление. Една от онези книги, които бих предпочела никога да не съм започвала. 1/5.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews