A unique reference source, organized in easy-to-read horizontal charts, offers a thorough chronology of all of humanity's wars, revolutions, coups, and rebellions, including details about leaders, technological innovations, and more. 10,000 first printing.
N.B. This "review" concerns entirely the Bulgarian edition of the book, therefore it will proceed in Bulgarian. I haven't seen or read the original English language edition, hence I can't comment on it.
Предполагам две звезди изглеждат твърде малко за подобно наглед мащабно издание, но дори и те на моменти са много и се дължат на това, което предполагам е оригиналната идея на книгата. Българското е страшно. Абстрахираме се от недостатъчно читавия превод - как пък една битка не завърши с нещо различно от "разбиване"?! - причините са други. Не знам кой е Александър Николов, който, освен като преводач, се е добавил и като съавтор, но не мога да кажа, че съм впечатлен от безочието му. Защото книгата е брутално и грозно дописвана, до степен да остава на места загадка къде спира оригиналът и започва дописваното. Дописките, разбира се, са на тема българска история, но са направени по начин, от който на мен ми прилоша. Бърз пример - цялата кампания на Наполеон през 1815та, Стоте дни, са описани в рамките на десет РЕДА, включая битката при Ватерло. За сравнение, сравнително маргинално не само за световната, но и за българската история събитие като Илинденско-преображенското въстание е раздуто на няколко СТРАНИЦИ. Целият мащаб е такъв - телеграфният стил на световните събития рязко изчезва, когато се опре до българските и настава логорея. Така изведнъж фокусът се измества от справочна книга за войните в цялата световна история върху българската, а съм сигурен, че не е било това целта, когато е била писана книгата. Като резултат имаме безобразно раздути описания на организации и въстания, които надминават иначе действително ключови световни събития и имаме споменати редници и маргинални "дейци", при условие, че липсват даже генерали от останалия свят (само за пример, Георг фон Фрундсберг и Морис дьо Сакс дори не са споменати)! Всичко това инкорпорирано сред оригиналните текстове, понякога по трудно различим начин. Кому е нужно подобно нещо? Всъщност, ясно е кому - на издателите и съавтора, които надали биха успели да продадат достатъчно книги, ако българската част съществуваше в самостоятелно издание, а не вплетена в това. Парадоксалното е, че аз пък точно такова отделно издание бих си купил. Нещо повече, ако беше в отделна таблица, подобна на оригиналната, но като приложение в същото книжно тяло, пак щеше да е по-приемливо. Вместо това всичко е обединено и при по-незадълбочен прочит ще остави впечатление, че българските въстания и войни са в ПЪТИ по-значими от всички останали, което просто не е вярно, а после се чудим защо се роят патриотари и патрЕоти... В името на честността все пак трябва да спомена, че оригиналното издание най-вероятно носи абсолютно същите негативи по отношение на американските конфликти, съдейки по раздутите фрагменти на тема гражданската война в САЩ. Иначе книгата е сносен справочник, но дотам. Подробности, особено за не-българските войни, търсете другаде.