Книгата ми беше препоръчана от приятел, на който тя е от любимите книги, с уговорката, че е променила перспективите му, и след като я прочетох се борих цели десет минути с дилемата, че много ми се искаше да я харесам заради него и факта, че страстно я намразих. Съжалявам, приятелю, не исках да стане така. За мен "Мистър Бог, тук е Ана" е изградена изцяло от сантиментални трикове, с които автора се опитва да я направи по-задълбочена, отколкото е всъщност. Фин е от източен Лондон и е на 19, когато открива и се запознава с Ана на улицата, води я вкъщи и за следващите три години тя става част от семейството. Просто ей, така, много ясно. Откъде идва тя не става ясно и автора не вижда смисъл да го обясни. Основното е буламача от опити за теологична философия, който пробутва чрез дидактичните разсъждения на Ана. Ана е най-ужасната Мери Сю (идеализиран и привидно перфектен образ на измислен герой, който е в центъра на вниманието и обичан от всички), която съм засичала. Авторът очевидно иска читателите да повярват, че това е "истинска история", но аз не съм чак толкова тъпа. Да се преструваш, че такова лице е реално, за да направиш философиите и убежденията си по-достоверни, е изключително смотан подход. Нелепият опит за пантеистичен универсализъм ми беше досаден и претенциозен. Да не говорим за това, че не разбирам защо читателя би се нуждаел от примери, които се повтарят постоянно. Другото нещо, което ме дразнеше постоянно беше връзката между Ана и Фин. Тя изглеждаше странна, но не в екстравагантния смисъл, а в страховития, и до края не успях да преодолея потискащото и гневно усещане, че на тия страници се случва нещо много тревожно, зловещо и ужасно. Не мисля, че е нормално пет годишно дете постоянно да се пъха голо в кревата на деветнайсет годишен младеж и да го прегръща, например. Няма да изпадам в обяснения за останалото в книгата, ще кажа само, че е претъпкана с кухи и празни твърдения, които биха докарали във възторг всички ню ейдж почитатели и фенове на Ричард Бах, Коелю, Вадим Зеланд, Анди Андрюс, Владимир Мегре и подобни. Най-грозното в "Мистър Бог, тук е Ана" е, че през цялото време се опитваха да ме убедят, че ние се опитваме да поставим Бог в кутия, за да го разберем, а всъщност правеха същото, но с друга кутия. Най-хубавото в тази книга е, че е кратка.