What do you think?
Rate this book
Orbitor #1-3
Orbitor
„Orbitor” este o trilogie scrisă de Mircea Cărtărescu. Lucrarea constă în trei volume: „Aripa stângă” publicat în 1996, „Corpul” publicat în 2002 și „Aripa dreaptă” publicat în 2007.
1479 pages, Hardcover
First published January 1, 2007
11 people are currently reading
315 people want to read
About the author
Mircea Cărtărescu
122 books2,279 followersRomanian poet, novelist, essayist and a professor at the University of Bucharest.
Born in Bucharest, he graduated from the University of Bucharest's Faculty of Letters, Department of Romanian Language And Literature, in 1980. Between 1980 and 1989 he worked as a Romanian language teacher, and then he worked at the Writers Union and as an editor at the Caiete Critice magazine. In 1991 he became a lecturer at the Chair of Romanian Literary History, part of the University of Bucharest Faculty of Letters. As of 2010, he is an associate professor. Between 1994-1995 he was a visiting lecturer at the University of Amsterdam.
Among his writings: "Nostalgia" (a full edition of the earlier published "Visul"), 1993, "Travesti" 1994, "Orbitor" 2001, "Enciclopedia zmeilor" ("The Encyclopedia of Dragons") 2002, "Pururi tânãr, înfãsurat în pixeli" ("Forever young, convolved in pixels") 2002, "De ce iubim femeile" bestseller ("Why do we love women") 2004.
Born in Bucharest, he graduated from the University of Bucharest's Faculty of Letters, Department of Romanian Language And Literature, in 1980. Between 1980 and 1989 he worked as a Romanian language teacher, and then he worked at the Writers Union and as an editor at the Caiete Critice magazine. In 1991 he became a lecturer at the Chair of Romanian Literary History, part of the University of Bucharest Faculty of Letters. As of 2010, he is an associate professor. Between 1994-1995 he was a visiting lecturer at the University of Amsterdam.
Among his writings: "Nostalgia" (a full edition of the earlier published "Visul"), 1993, "Travesti" 1994, "Orbitor" 2001, "Enciclopedia zmeilor" ("The Encyclopedia of Dragons") 2002, "Pururi tânãr, înfãsurat în pixeli" ("Forever young, convolved in pixels") 2002, "De ce iubim femeile" bestseller ("Why do we love women") 2004.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
April 3, 2020
Потопих се в нечетимостта на тази книга, сглобена от много парчета, изписани в много дубли, с нерви и псувни, със започвания отначало на началото и под началото, с капризите на автора, с препъванията му в много науки, после други редове от алтернативни илюзорни реалности, за да могат персонажите да изиграят предизвикателните си роли върху сърцевината на книгата. Която е всъщност един умопомрачителен, ослепителен вик, който възпроизвежда времето с безстрастието на ужасно безгръбначно, викът наричан Мирча (авторът и главен герой).
The Fuck Steet на един соц Букурещ, с премного мирис на цуйка, чесън и нереален свят,в който героите сътворяват своя автор. Препоръчвам! Наистина Ослепително четиво!
The Fuck Steet на един соц Букурещ, с премного мирис на цуйка, чесън и нереален свят,в който героите сътворяват своя автор. Препоръчвам! Наистина Ослепително четиво!
did-not-finish
July 15, 2017Пребих се в толкова много нови редове...
(И имам ужасно чувство за хумор. ;)
Сега сериозно:
Дълбок поклон пред преводаческия труд на Иван Станков. Думата „спрогледам“, дори да съм я виждал някога, не е в активния ми речник. И колко още...
Стана ми интересно какъв диалог би се получил между Мирча Картареску и Дейвид Зиндел. И двамата дълбаят в едни материи, само подходите им се различават.
Впрочем видяхте ли новия роман на Зиндел? :)))
(И имам ужасно чувство за хумор. ;)
Сега сериозно:
Дълбок поклон пред преводаческия труд на Иван Станков. Думата „спрогледам“, дори да съм я виждал някога, не е в активния ми речник. И колко още...
Стана ми интересно какъв диалог би се получил между Мирча Картареску и Дейвид Зиндел. И двамата дълбаят в едни материи, само подходите им се различават.
Впрочем видяхте ли новия роман на Зиндел? :)))
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 3, 2016
Aveti rabdare si cititi-o pina la capat.
Nu e usor.
Dar odata ce ati intrat in atmosfera, devine pasionant, halucinant.
Harta unui creier.
Evanghelie moderna.
Be patient and read the book till the end.
It's not easy.
Once you do it, the book is awsome.
Map of a brain.
Modern gospel.
Nu e usor.
Dar odata ce ati intrat in atmosfera, devine pasionant, halucinant.
Harta unui creier.
Evanghelie moderna.
Be patient and read the book till the end.
It's not easy.
Once you do it, the book is awsome.
Map of a brain.
Modern gospel.
January 28, 2021
Книга за която имам усещането, че съм сънувала, сънувах докато четях и ми достави изключително удоволствие.
Свят на сънища, фрактали, фантазии, реалност. Усещането е като да бродиш из сюреалистичен пейзаж, картина, дворец с безкрайни зали, тавани в космоса, рисунки, статуи, стълбища водещи към безкрая и всичко това остава в мислите ти.
"В онази част на мозъка, наречен ...... през които текат бои и оксиди, и хиляди ателиета, в които художници с по петдесет ръце копират, реставрират, изрязват, потапят и разделят, рисуват копия и реплики и дуплики, фалшифицират дати и подписи, прожектират върху тягостните жълти стени на черепната кост диапозитиви и ретропроекции, деформирани от френологичните извивки на челото и слепоочията, от способностите на въображението и хитростта, на страданието и мнителността."
"Това бяха всички, всички, които бяха живели някога, всички, които щяха да живеят, всички във всички възрасти, всички с всички възможности, изчистени от стъблото на живота като ненужни клони, така че там беше и матроната, която беше родила девет деца на мъжа си, до когото беше остаряла щастлива, но и блудницата, която щеше да бъде, ако не го беше срещнала, и поетесата, която би станала, ако в бордея беше срещнала Катул, и светицата, която би била, ако Светата Дева беше ѝ се явила някой ден."
"И видях една жена, закована за кръста с пирони от цирконий, и трима мъже в зачернени дрехи да плачат в основата на кръста и да ѝ целуват ивицата от червени като мед косми. И видях още един мъж с чудни кафяви очи да държи в полата си момиченце на няколко годинки, голо и закръгленичко, което благославяше с два пръста."
Свят на сънища, фрактали, фантазии, реалност. Усещането е като да бродиш из сюреалистичен пейзаж, картина, дворец с безкрайни зали, тавани в космоса, рисунки, статуи, стълбища водещи към безкрая и всичко това остава в мислите ти.
"В онази част на мозъка, наречен ...... през които текат бои и оксиди, и хиляди ателиета, в които художници с по петдесет ръце копират, реставрират, изрязват, потапят и разделят, рисуват копия и реплики и дуплики, фалшифицират дати и подписи, прожектират върху тягостните жълти стени на черепната кост диапозитиви и ретропроекции, деформирани от френологичните извивки на челото и слепоочията, от способностите на въображението и хитростта, на страданието и мнителността."
"Това бяха всички, всички, които бяха живели някога, всички, които щяха да живеят, всички във всички възрасти, всички с всички възможности, изчистени от стъблото на живота като ненужни клони, така че там беше и матроната, която беше родила девет деца на мъжа си, до когото беше остаряла щастлива, но и блудницата, която щеше да бъде, ако не го беше срещнала, и поетесата, която би станала, ако в бордея беше срещнала Катул, и светицата, която би била, ако Светата Дева беше ѝ се явила някой ден."
"И видях една жена, закована за кръста с пирони от цирконий, и трима мъже в зачернени дрехи да плачат в основата на кръста и да ѝ целуват ивицата от червени като мед косми. И видях още един мъж с чудни кафяви очи да държи в полата си момиченце на няколко годинки, голо и закръгленичко, което благославяше с два пръста."
July 1, 2025
Jeg vet ikke hva jeg skal si jeg.
December 30, 2019
㊙㊙ El ala izquierda de Mircea Cārtārescu es lo más impresionante y extraño que he leído de un tiempo acá.
Comencé creyendo que esta novela era –como en Solenoide– un aparador donde Cārtārescu exhibía todos sus recursos y rarezas como escritor, además de sus obsesiones como individuo, y un poco sí es eso. Pero El ala izquierda es mucho mucho más, empezando por ser un abigarrado (casi imposible de entender) muestrario de su enorme imaginación.
Creí que esta novela sería la propia mitificación de este escritor rumano. Tal vez lo pensé por como comienza hablando de su incapacidad para definirse, por la nostalgia cuando escribe sobre su madre, por como (re)imagina a sus antepasados. Pero no, porque mientras escribe todo eso también lo hace sobre muchas otras cosas y todas parecen hieráticas en este libro-mundo inmenso.
Esta novela es un macrocosmos contenido en una ciudad, en Bucarest; una ciudad que no sé yo si podría ser sustituida por otra en el mundo, tal vez.
Resulta que la Bucarest de Mircea es no solo la ciudad romántizada de su infancia. En esta novela se convierte en un sitio de casas y callejones absurdos, que llevan a todos lados y a ninguno. Una ciudad donde convergen nazis, grupos secretos, razas primigenias y enfermos y tullidos que son profetas. Una Bucarest donde el registro pasa del realismo al surrealismo en dos o tres líneas y, por tanto, el menor descuido del lector lo hace caer en zonas incomprensibles donde todo sucede por nada, cuando es justo lo contrario.
Propio de las historias de Cārtārescu resulta reconocible el ambiente mágico, feérico, en el que se mueven los personajes. Todos son testigos de sucesos sagrados e inhumanos, pero ninguno huye. Como si el horror cósmico de Lovecraft hubiera sido sustituido por la Belleza Cósmica, que también conduce a la locura.
En fin, que no se muy bien de qué va El ala izquierda.
P. D: no volveré a ver una mariposa sin pensar que estoy ante un tótem prehumano. ㊙㊙
Comencé creyendo que esta novela era –como en Solenoide– un aparador donde Cārtārescu exhibía todos sus recursos y rarezas como escritor, además de sus obsesiones como individuo, y un poco sí es eso. Pero El ala izquierda es mucho mucho más, empezando por ser un abigarrado (casi imposible de entender) muestrario de su enorme imaginación.
Creí que esta novela sería la propia mitificación de este escritor rumano. Tal vez lo pensé por como comienza hablando de su incapacidad para definirse, por la nostalgia cuando escribe sobre su madre, por como (re)imagina a sus antepasados. Pero no, porque mientras escribe todo eso también lo hace sobre muchas otras cosas y todas parecen hieráticas en este libro-mundo inmenso.
Esta novela es un macrocosmos contenido en una ciudad, en Bucarest; una ciudad que no sé yo si podría ser sustituida por otra en el mundo, tal vez.
Resulta que la Bucarest de Mircea es no solo la ciudad romántizada de su infancia. En esta novela se convierte en un sitio de casas y callejones absurdos, que llevan a todos lados y a ninguno. Una ciudad donde convergen nazis, grupos secretos, razas primigenias y enfermos y tullidos que son profetas. Una Bucarest donde el registro pasa del realismo al surrealismo en dos o tres líneas y, por tanto, el menor descuido del lector lo hace caer en zonas incomprensibles donde todo sucede por nada, cuando es justo lo contrario.
Propio de las historias de Cārtārescu resulta reconocible el ambiente mágico, feérico, en el que se mueven los personajes. Todos son testigos de sucesos sagrados e inhumanos, pero ninguno huye. Como si el horror cósmico de Lovecraft hubiera sido sustituido por la Belleza Cósmica, que también conduce a la locura.
En fin, que no se muy bien de qué va El ala izquierda.
P. D: no volveré a ver una mariposa sin pensar que estoy ante un tótem prehumano. ㊙㊙
Read
March 22, 2014M-am oprit la pagina 230. NONVALOARE!!! Ratingul meu este ZERO!!! Cărtărescu prin Orbitor nu este cel mai valoros scriitor din generația post comunistă ci este cel lăudat de sistemul bolnav. Îl reprezintă.
July 11, 2014
Genială!
March 26, 2015
I can't even properly rate this book because it was so strange...
Displaying 1 - 9 of 9 reviews