Щурият глобус

by Ilija Trojanow

Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него...

Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двайсет години. Текстовете са толкова различни, колкото са били различни пътуванията и копнежите. Избрах онези, които са били продиктувани от личния ми интерес, който и до днес е в сила. Но колкото и да са различни, те разказват за свят, чието многообразие продължава да ме пленява и да ме прави щастлив.

Genres: Asia

188 pages, Paperback

First published January 1, 2010

About the author

Ilija Trojanow (bulgarisch Илия Троянов) ist ein deutscher Schriftsteller, Übersetzer und Verleger bulgarischer Abstammung.
Ilija Trojanow im deutschen Wikipedia

Ilija Trojanow (Bulgarian: Илия Троянов) is a Bulgarian-German writer, translator and publisher.
Ilija Trojanow in the English Wikipedia

Reviews

[Tasmin · Rating 3 out of 5]

3.5/5

[Димитър Тодоров · Rating 2 out of 5]

Деконструктивизъм. Не мога да измисля някаква по-добра дума за тая книга, у която да има поне лек оттенък на комплимент. Ужким, че нарочно е подвързал несъчетаеми по никакъв начин есета, пътеписи, спомени, литературни ревюта, тривиална информация и жалби срещу Държавна сигурност и чуждиците в немския език в една книга. А може би просто не е било нужно да бъде превеждана и издавана в България. Пък и преводът … Писана е за германски читател (конкретно – за този, който възприема немския език за световна цивилизационна ценност, но не и немския държавен химн, като това е една от най-страничните теми, ползвана за вид рамка на подборката). Но проблемът ми с тая книга на Илия Троянов, не е толкова селекцията, колкото - тонът: назидателно мрънкане от А до Я. Освен в материалите за българската Държавна сигурност, където водещата емоция е на аргументиран гняв. Но пък те са най-чуждото тяло в сборника „щури“ чужди тела. Мрънкането е дотолкова досадно, че трови гледни точки и послания, с които принципно съм солидарен. Примерно, че наративът изхожда от човек с повече от една родини, расъл в Африка. И че отрича религиозния фундаментализъм от всякакво естество. Но пък … откъде накъде в Бахрейн щели да строят съвременни сгради от стъкло и бетон, вместо да си гледат камили и да си ги поят в какъвто водоем се изпречи на пътя им в пустинята, пък бил той и езерце на игрище за голф. В едно есе обяснява, че сред африканските народи човекът има смисъл единствено като част от общността и самотата е най-голямата прокоба. В друго се оплаква, че пазарът на африканска художествена литература не вървял. Конкретно – в Танзания. Но не прави връзката между двете. Че четенето на книга в африканските очи е една от най-ярките прояви на асоциалност. Лично аз в азиатските есета намирам много повече какво да науча от африканските и българските. Примерно за кухнята на оркестриране на спектакли от публични гневни протести по пропагандни теми (кой писател какво не било трябвало да пише в издание на английски език), докато автентични протести по екзистенциални проблеми, които ескалират до кръвопролития, не намират никакъв медиен отзвук (пропаднало електроснабдяване в Карачи). Но и от тези есета се налага да пресявам, най-малкото защото фокусът прескача непредвидимо посред произволен абзац към теми от специфичен интерес, който не съвпада с моя. А някои есета просто са загубили актуалност. Като за мненията и коментарите в Индия за американската реакция на атентатите от септември 2001.

[R · Rating 3 out of 5]

Книга, караща читателя да се замисли над темата "човек - държава - континент - живот". Интересен поглед, размишления и извадки от личния живот на автора, както и на исторически актове от недалечното минало. Разказанити истории (някои горчиви, други обнадеждаващи) показват реалостта без филтър. Заглавието на творбата е изключително подходящо.

[_maxodo_ · Rating 3 out of 5]

3,5/5