Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят. Изящно нарисуваните сливови дървета внезапно да се покрият с цвят и да ги дарят с невинността на родените вчера. Сред белотата на клоните да разцъфнат жерави, за да припомнят, че любовта е прелетна. И че любенето на телата е най-грациозният танц, сътворен от природата. Фината бродерия да ги научи, че и върху гладката коприна се появяват ръбчета, но те са точно толкова важни и красиви, колкото и мекотата на сатена. Би могло всичко да се случи и така.
Радостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
След Виенският апартамент и Имаго ми хареса. Ами много хубаво пише Радостина Ангелова. Много по-добре от къде-къде прехвалени съвременни автори, в чиято сянка остават таланти като нея. Изчистен език, хубави метафори (много малко ме дразнеха на моменти, но съвсем простимо). Добър стил. Обичам книги за човешките взаимоотношения, разгледани от различни гледни точки. Бих чела още от този автор.
4.5* Това е третата книга на Радостина Ангелова, която чета и ми хареса най-много. Стилът е много поетичен, нежен и деликатен. Хареса ми начина, по който са представени различните герои и как всеки един се навърза в цялата сюжетна линия в едно общо цяло.
Ами много е хубава книгата, какво да ви кажа - лекичко, простичко, реалистично разказани човешки истоии. Това, което много ми хареса, е начинът на представяне на случките. Всеки герой въведен с отделна глава, в която се проследява някакво развитие от предходните. В началото се опитваш да навържеш кой какъв е на кого, а след средата започваш да се питаш чия съдба остава да ни разкажат. Идеална за студен ноемврийски уикенд на есенна настинка.
Ако сте харесали "Виенски апартамент", то в тази направо ще се влюбите! И книгата го заслужава с всяка история, с всеки ред, с всяка дума... От онези книги е, които четеш бързо, а не можеш да забравиш дълго време. Прекрасна!
Героите в "Имаго" са много и интернационални,а съдбите им се преплитат по невероятен начин.Някои са пеперуди, които летят свободни ,други живеят в своя пашкул, неспособни да се развият. "Имаго" е усещане, което ще помня дълго.А Радостина Ангелова се превръща в най-любимия ми български автор.❤
" Действието се развива в лятна Испания и е разпръснато на парчета, като един своеобразен пъзел. Пъзел, който всеки един от героите в него ще се опита да нареди пред очите ни с помощта на своята гледна точка към цялата история. Едно по едно, главните действащи лица ще се изредят да ни разказват как, кое и защо ги е довело до един или друг избор в техния живот. Избор, който заема централно място в цялата картина, която ще се разкрие пред лицата ни в края на романа. Тогава, когато пъзелът се нареди. Или пък не..." -- http://vyarareads.blogspot.com/2013/0...
През цялото време се питах дали е по-хубава от "Виенски апартамент" или не. И още нямам отговор, защото и двете са чудесни. Но знам, че бих я прочела отново.
„Имаго” е дневник на любовта, на мъжката и женската душевност, които ту танцуват в синхрон, ту объркват стъпките и се разделят рязко и ненадейно. В центъра е копнежът на човека да се превърне в пеперуда, да мине на следващото ниво на красотата и свободата. Този стремеж обаче крие риск – рискът крехката пеперуда да се разпадне или да се върне назад във времето, обратно в безопасния, но самотен пашкул на какавидата.
Възхищавам се на начина, по който Радостина А. Ангелова успява да облече текстовете си в толкова женствена премяна. Романът се разтваря в ръцете ти като бяла паунова опашка, разкриваща фината си красота – елегантен, поетичен стил и съзерцателна мъдрост. Написана така деликатно и изкусно, творбата оставя богат послевкус, който обитава сетивата дълго след разгръщането на последната страница.
Лаборантката Марта,придружавана от неколцина приятели, заминава за познато испанско крайбрежно градче, за да отпразнува рождения си ден и за да посети откриването на изложбата на известната си майка. Това ще даде повод да надникнем в ежедневието и съкровените мечти на съквартирантиките й, техните любими, както и на хора от Аржентина, Германия и България, в чиито мисли са те. Друг необикновен герой е пеперудата с латинското наименование Pieris Brassicae.
История за любовта Множество различни гледни точки Различна любов - сбъдната, несбъдната, невъзможна, различна, близка, далечна, изненадваща, търсена и понякога намерена История за стремежа към любовта (с пеперуди за цвят)
Това е една от книгите, които ще се връщам да препрочитам отново и отново. Дори не цялата наведнъж, днес историята на един от героите, утре на друг, след два-три дни - на трети!